Определение № 1409 от 19.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1499/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „БООБ“ЕООД, гр. Разград, чрез процесуалния си представител адвокат М. М. от АК-Разград, срещу решение №232 от 16.12.2024г. по в.гр.д.№394/2024г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 510/25.08.2024г. по гр.д. № 1491/2023г. на Разградския районен съд, с което са уважени предявените от О. Н. А. против касатора, искове с правно основание чл.109 от ЗС за осъждането на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които препятства достъпа на ищцата през страничния вход на собственият й обект с идентификатор №*, находящ се в сграда с идентификатор №*, като осигури свободен достъп по всяко време до обекта през страничния вход, както и да възстанови за своя сметка 5 броя прозорци тип „английски двор” с размери 115/60см. - три на северната фасада и два на южната, подход на самостоятелен обект на западната фасада с размери 140/150 см., с височина странично 2.40 м. и максимална височина 2.70 м., метална конструкция с размери 130/550/25 см. и входна врата с размери 100/200 см., включително осигурявайки ключове за новоизградената входна врата.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени със законните последици.

Оплакването за недопустимост на въззивното решение, касаторът обосновава с твърдението, че съдът не се е произнесъл по част от правния спор, въведен надлежно в предмета на делото с отговора на исковата молба, а именно по направено от ответника възражение за нищожност на Акт за узаконяване №19/29.06.2000г. на главния архитект на Община Разград.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

1. Кога е налице правна невъзможност за обособяване на реално определена част от недвижим имот/сграда, жилище или други обекти/ и сключване на сделка с такава част/в случая избено помещение;

Касаторът поддържа, че приетото от въззивния съд по въпроса противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017 г. по т. д. №3/2014г. на ОСГК на ВКС.

2. Може ли да се узакони строеж към 29.06.2000г. по реда на чл.231Б от ППЗТСУ, за който няма издадени разрешение за строеж и одобрени проекти към датата на извършването му през 1984г. и съставлява ли същия „незаконен строеж”;

По въпроса се поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

3. Издаването на акт за узаконяване създава ли право на собственост в полза на лицето на чисто име е издаден акта;

Касаторът твърди, че приетото от въззивният съд по въпроса противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 399 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 1013/2009 г. на ВКС, I г. о.

4. Длъжен ли е съдът да обсъди и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и по включени в предмета на делото искания и възражения;

Касаторът счита, че въззивното решение противоречи на Решение № 228 от 1.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г., на ВКС, I г. о.

5. Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава делото, да се произнесе по всички доводи на страните и да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са от значение за изхода на делото;

Твърди се, че въззивното решение противоречи на Решение №214 от 25.10.2016г. по гр.д.№2345/2016г. на ВКС, I г. о.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл.3 от ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация О. Н. А., чрез процесуалния си представител адвокат Е. С., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищцата е придобила с договор за покупко-продажба от С. Я. С., правото на собственост върху „Самостоятелен обект в сграда -търговски обект” представляващ „кафе- еспресо“, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ от 65кв.м. и застроен обем 149 куб.м., състоящ се от зала за посетители, кухня и сервизни помещения, ведно с 6.56 % ид.ч. от общите части на сградата и 6.56 % от правото на строеж върху 65 кв.м. общинска земя, находяща се в кв. ***по плана на [населено място], при съседи: изток - склад, коридор и север - асфалтова площадка. Посочено е, че обектът е продаден от физическото лице, тъй като ЕТ е заличен поради прекратяване на дейността си с решение №440 от 12.07.2005г. по ф.д. №440/1994г.ЕТ “Снежана Янкова“ е придобила собствеността върху този самостоятелен обект в сграда от Община Разград през 1998г. въз основа на договор за продажба с разсрочено плащане за срок от пет години на общински нежилищен имот, невключен в състава на общинско предприятие, което се ползва за стопански цели, по реда на чл.35-чл.41 от ЗППОбП/отм./. Констатирано е, че в договора е записано, че помещението се използва за търговски цели и се продава заедно с движимото имущество, описано в Приложение №1 към него.

Посочено е, че за пръви път процесното помещение е отразено в КККР на 28.10.2021г. с идентификатор № *, находящ се в жилищна сграда със смесено предназначение, притежаваща идентификатор № *. През 2000г. ЕТ “Снежана Янкова“ се е снабдила с Акт за узаконяване № 19/29.06.2000 г. на Гл. архитект на Община Разград при проведена процедура по чл. 231б от ППЗТСУ/отм./.

Установено е по делото, че ответното дружество е придобило самостоятелни обекти в същата сграда на 23.05.2017г., чрез покупко-продажба, както следва:*, *, *, *, както и сгради с идентификатори *, *и ***.

По делото са събрани гласни доказателства като от показанията на свидетеля Т., която е работила в четириетажната сграда, в шивашка фирма от [населено място] до 2009г., е установено, че през това време ищцата закупила кафенето, което било със самостоятелен вход отвън, който от своя страна бил заграден с около 3м. винкел с орнаментно стъкло.Само от този вход се зареждал обекта и влизали посетителите.През 2017г. свидетелката забелязала, че е започнал строеж.От хората разбрала, че дружеството- ответник ще строи жилищен блок.Винкеловата врата била изрязана, а съществуващите прозорци били затворени с капаци. Заявила,че 20 години преди нея и нейната майка работила там и е имало кафене. Свидетелят Г., собственик на охранителна фирма, притежаваща самостоятелнен обект с същата сграда - на партера, над 15 години, заявил, че в помещението имало кафене; имало вход отзад, било остъклено и се заключвало.Според свидетеля този вход се е съборил.После били поставени ламарини, за да не прониква вода през този вход.Свидетелят посочил, че ламарините били сложени от Б. О., за да не влиза вода.На свидетеля не било известно дали преградите са подвижни.Според него ищцата е идвала да пита кой ги е поставил.Сега там имало метални врати и малка врата.Голямата врата се отваряла с дистанционно, а малката - с ключ.Всички собственици имали достъп. Свидетелят посочи, че ищцата не е искала ключ.Според него в момента нямало откъде да влиза въздух в помещението на ищцата и то можело да се използва само за склад. След като ищцата преустановила дейността си бил направен ремонт на улицата, пътят и тротоарите били залети с асфалт.Според свидетеля положилите асфалта са затворили решетката.След това от дружеството-ответник закупили сградата, която санирали.Тогава били премахнати железните стъпала и бил направен тротоар.Съществуващата метална врата била поставена от дружеството-ответник.

Установено е, че [улица]е била ремонтирана през 2015г. в рамките на проект за изграждане на зелена достъпна градска среда. В сключения договор не било отразено какви СМР са извършени на [улица].

Констатирано е от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, че на одобрените проекти от 1996г. и от 2000г. имало показани пет прозореца тип „английски двор“ с размери 115/60 см. Предназначението им било да осигуряват естествено осветление и проветряване.Страничният вход, стълбищната част и металната конструкция с метални решетки и метална врата били законно изградени, отразени в акта за узаконяване.Вещото лице не можело да отговори дали същите са съществували към 24.04.2008г.Страничният вход със стълбище съществувал и в момента, покрит с пана от термопанели, които били на панти към стената и можели да се вдигат.При сегашното състояние на обекта и на сградата имало свободен достъп до имота, но процесното помещение не можело да се ползва по предназначение, тъй като нямало необходимата естествена или изкуствена вентилация.Към 11.06.1966г. не са съществували правила и норми по ТСУ и ЗПИНМ, прилагали се „Норми и правила за проектиране на заведения за обществено хранене“, утвърдени с решение на Комитета по архитектура и благоустройство по Протокол № 65 от 1961 г., влезли в сила от 01.01.1962 г.При проектиране на такива заведения в зависимост от техникоикономическите характеристики и изисквания на плановото задание се препоръчвало да се ползват нормите за сродни на тях заведения.Вещото лице посочило, че след издаването на Акт за узаконяване № 19/29.06.2000г. от главния архитект на Община Разград, процесният обект бил законен строеж по смисъла на ЗУТ. Според допълнителната съдебно-техническа експертиза нямало приложен чертеж заснемане на съществуващото положение на „Бивша сграда на „Хърсате“. В чертеж „Участък 7- благоустройство“ имало отразени английски дворове в тротоара от северната страна на сградата. Предвидените СМР, касаещи [улица], се състояли в полагане на трошенокаменна настилка и асфалт по уличното платно и бетонови бордюри и бетонови тротоарни плочи по тротоара.На чертеж „Участък 7 - благоустройство“, който бил заверен като „Екзекутив“ на 28.09.2015г., английските дворове към северната фасада на „Бивша сграда на Хърсате“, не били заличени, което означавало, че към тази дата те са съществували.

Според заключението на СТЕ, процесният обект бил разположен в сутерена на северозападната част на четириетажна жилищна сграда със смесено предназначение.Имало пет прозореца - три на северната фасада и два на южната.Те били под нивото на терена, а за осигуряване на светлина и вентилация на обекта били изградени „английски дворове“ пред тях. Към датата на огледа връхната конструкция на „английските дворове“ била премахната и по северната фасада имало изградено стълбище с височина 60 см, а по южната фасада до сградата бил изпълнен бетонов тротоар. На западната фасада, където е подхода към кафе-еспресото, била премахната връхната метална конструкция - навес с входна врата, а върху стълбите имало поставени два подвижни метални капака.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е приел от правна страна, че за да може да претендира защита на нарушено/смутено право на собственост, ищцата първо следва да докаже, че е негов носител.Посочено е, че тя се легитимира като собственик по силата на договор за покупко-продажба от 2008г., когато е придобила самостоятелен обект в сграда- търговски обект, представляващ „кафе-еспресо“, разположен в сутерена на северозападната част на четириетажна сграда, състоящ се от зала за посетители, кухня и сервизни помещения, ведно със съответните ид.ч. от правото на строеж върху сградата.Сградата била изградена през 1970г. въз основа на издадено разрешение за строеж №266/11.06.1966г., за изграждане на масивна сграда на четири етажа на Промишлен комбинат.През 1978г. сградата е одържавена и отдадена за ползване на Промкомбинат „В.Коларов“.Впоследствие съгласно пар.7 ЗМСМА, заповед №Р-08-00-0232/15.07.1993г. е станала общинска собственост и е включена в актива на ОФ“Хърсате“, респ. „Хърсате“ЕООД и „Хърсате“ЕАД.Посочено е, че в същата сграда се намират и трите самостоятелно обособени обекта /офиси на партерен етаж/, на ЕТ“Нерон-Георги Димитров“ и на „Август“ЕООД, собственост на свидетеля Г. Д. Г..През 1997г. от „Хърсате“ЕООД са предприети действия по узаконяване на обект „кафе-еспресо“, като няма данни процедурата да е приключила.След това през 1998г. обекта на ищцата, за разлика от обектите на ответника и на свидетеля Г., не бил включен в състава на общинското предприятие, а е имал статут на общински нежилищен имот, използван за стопански цели, невключен в състава на общинско предприятие.От изложените в представения като доказателство приватизационен договор факти съдът установил, че ЕТ“Снежана Янкова“, като наемател на търговския обект е отправила предложение от 28.06.1996г. за изкупуване на обекта, възползвайки се от разпоредбата на чл.37а ал.1 ЗППДОбП. Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.4 ОбС-Разград е взел решение №359/27.04.1998г. по предложението на наемателката, въз основа на което кмета на общината е сключил приватизационния договор по реда на чл.35-41 от ЗППДОбП.

Изложени са мотиви, че обект „кафе-еспресо“, находящ се в сутерена на сградата, е осъществявал стопанска дейност самостоятелно.Към датата на сключването на приватизационния договор, сутеренните помещения са били самостоятелно обособени, собственост на общината като ползваните ел.захранване и вода се отчитали чрез допълнително електромерно табло и от самостоятелно обособен водомерен възел.

За безспорно е прието между страните, че изградената четириетажна сграда на Промишлен комбинат е законна, за нея съществува единствено разрешението за строеж от 1966г., като според вещото лице няма налични чертежи на сградата.Видно от самото разрешение за строеж за сградата е съществувал одобрен проект за СМР, дадена е строителна линия.При липсата на каквито и да е проекти, вкл. архитектурен препятства възможността за установяване на функционалното разпределение на сградата и дали при изграждането на сградата е имало заложени прозорци тип “английски двор“ и самостоятелен вход на западната фасадна стена, който да обслужва част от сутерена на сградата като не може да се установи и какво е било предназначението на отделните помещения.За наличието на прозорци тип “английски двор“ вещото лице е установило по чертеж „Участък 7- благоустройство“, в който били отразени английски дворове от северната страна на сградата по повод сключения договор от 12.09.2014г. с предмет изпълнение на СМР за създаване на зелена и достъпна градска среда в централната градска част на [населено място], като е предвидено полагане на трошенокаменна настилка и асфалт по уличното платно и бетонови бордюри и бетонови тротоарни плочи по тротоара. Чертежът е заверен като „Екзекутив“ на 28.09.2015г. като английските дворове към северната фасада не са заличени, поради което е прието, че към тази дата те реално са съществували.Такова е било положението им към 1996г., от която година има чертежи за обекта, от които е установено, че на северната и на южната фасада също има отразени прозорци тип „английски двор“, както и от запад-стълбище.Съгласно същите чертежи това не са единствените предвидени прозорци тип „английски двор“ на сутерена на сградата, което косвено свидетелства, че същите са били изградени при построяването й, а не впоследствие от ищцата или нейния праводател.В подкрепа на този извод са и показанията на свидетеля Т., която заявила, че е работила във русенската фирма /Солид-дамска мода ООД/ от 2004г. до 2009г., като барчето е било отделно и не е имало нищо общо със фирмата й.Входът е бил отстрани.Според свидетелката това помещение е работело като барче още 20 години преди това.

Изложени са мотиви, че липсата на строителни книжа за придобития по реда на ЗППДОбП самостоятелен обект, е мотивирало тогавашният собственик да предприеме действия по узаконяване на обекта.Акт за узаконяване №19/29.06.2000г. се базира на съществуващото разрешение за строеж на четириетажната административна сграда за битов комбинат № 266/11.06.1966г. и липсата на одобрените архитектурни и други проекти, по които тя е изградена, като праводателят на ищцата е предприел действия по възстановяване само на частта от документацията, която касае неговият обект в сградата.Проведената процедурата по чл.231б от ППЗТСУ /отм./ и издаденият акт за узаконяване не е нищожен или унищожаем административен акт.

Съдът е приел, че по искания инцидентен съдебен контрол за законосъобразност, не следва да се произнася изрично. Възражението на ответника за наличието на незаконен строеж, касаещ преустройството вътре в обекта на ищцата /кафе- експресо/, е прието за ирелевантно, тъй като с въвеждането му дори и при евентуалната негова основателност ответникът не би могъл да се защити срещу насочения спрямо него негаторен иск.В случая се касае за защита на доказано право на собственост, което включва придобит нежилищен имот, невключен в състава на общинско предприятие, самостоятелно съществуващ, обособен за търговски цели, чиито външни граници /стени/ са изградени съобразно разрешението за строеж на четириетажната сграда от 1966г., на база на което е издаден и актът за узаконяване.

Прието е, че безспорно в обекта на ищцата е имало изградени 5бр. прозорци тип английски двор, три от северната фасади и два от южната фасада като съгласно Приложение №1 по съдебно- оценителната експертиза и на северната фасадна стена има изградено стълбище по протежението й, а на фасада юг има изграден тротоар.Стълбището и тротоара на южната фасада са изградени по едно и също време при СМР, извършени през периода 2017-2018г. от ответника.За неоснователно е прието възражението на последния, че общината е правила ремонт, при който прозорците да са затворени, тъй като в договора за изпълнение на СМР за създаване на зелена и достъпна градска среда в централната градска част от 2014г. са предвидени изработка и монтаж на решетки за английски дворове.За неоснователно е прието и възражението, че извършените от него СМР са законни, тъй като са осъществени съобразно издадените разрешения за строеж №126 и №165 и въведени в експлоатация. Изложени са мотиви, че всеки собственик на самостоятелен обект в сграда разполага със защита във всички случаи, при които друг собственик извършва действия, които накърняват субективните му права, независимо от наличието на административен акт, разрешаващ преустройството.Наличието на редовни строителни книжа установява само благоустройствената допустимост на строителството от гледна точка на обществения интерес, но не лишава засегнатите от него трети лица да се защитят с иска по чл.109 от ЗС.Дори законен или търпим строеж по смисъла на § 16 ПЗР на ЗУТ могат да бъдат премахнати или редуцирани по реда на чл. 109 от ЗС, ако пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост.Прието е, че подхода към самостоятелният обект на ищцата е прекъснат с поставената врата от ответника. Самото заключване на вратата и липсата на предоставен индивидуален ключ на ищцата е действие, което едновременно и препятства, и затруднява упражняване правото и на свободен достъп до обекта си.Установено е, че на стълбището /подход/ на западната стена е имало изградена метална конструкция, която е била премахната от ответника и са поставени защитни ламаринени плоскости, които не са заключени и могат да се повдигат. В чертежа на северната фасада от 1996г., е видно наличието на самостоятелен вход към обекта на ищцата от западната страна, защитен от конструкция от покрив и стени. Според заключението на вещото лице в тази част покривните капаци не се заключват, могат да се повдигнат и ищцата има достъп до обекта си. Същата обаче няма достъп до самия подход, тъй като пред него има изградена метална врата на регулационната линия на имота, която препятства достъпа на външни лица към вътрешния двор и гаражите. Въз основа на това е прието, че ищцата реално няма достъп до входа на обекта си, а поставените метални капаци допълнително затрудняват неговото ползване.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен в изложението на касационните основание въпрос, тъй като същият е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд.Прието е, че съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест ответникът е този, който следва да установи в условията на пълно доказване възражението си, че имотът, който насрещната страна е придобила не съставлява самостоятелен обект на правото на собственост. От представените по делото доказателства се установява, че праводателят на ищцата е придобил правото на собственост върху имота въз основа на договор за приватизация, сключен с общината, към който момент намиращите се в сутерена помещения са били самостоятелно обособени. Същите не са били обвързани функционално, като ползваните ел.захранване и вода се отчитали чрез допълнително електромерно табло и от самостоятелно обособен водомерен възел.При индивидуализация на границите на закупения имот са посочени складови и производствени помещения, котелно помещение и портал, водещ към гаражните клетки, но не и избени помещения.Отчетено е и предназначението на закупения обект, в който се е осъществявала самостоятелна стопанска дейност.Въз основа на това е формиран краен извод, че в сутерена на сградата не е имало избени помещения, които да се явяват принадлежност към други самостоятелни обекти, поради което както договора за продажба от 01.07.1998г., така и на този от 2005г., с който ищцата е закупила процесния имот се явяват валидни.

Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по втория и третия въпрос, които касаят последиците на сключена правна сделка, която имат за предмет имот, който представлява „незаконен строеж“.Налице е трайна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил, според която обстоятелството, че преустройството на един обект е незаконно/извършено при съществено отклонение от издадените строителни книжа/ е без правно значение при преценка осъществен ли е придобивен способ за фактически обособеното жилище.Законодателят не е изключил незаконните строежи от обектите, върху които могат да съществуват вещни права, нито ги е изключил от гражданския оборот и незаконният строеж е годен обект на вещни права, може да бъде придобиван от субектите по всички уредени в закон придобивни способи, като при спор за собственост на незаконен строеж е относимо единствено дали има влязла в сила заповед по чл. 225 или чл. 225а от ЗУТ за премахване на строежа и то само, ако не е налице позоваване, че правото на принудително изпълнение на държавата е погасено по давност съгласно предпоставките на чл. 282, ал. 1, т. 9 от АПК /решение №280/06.12.2016г. на ВКС по гр.д.№2394/2016г., ІV г.о., решение №60087 от 28.06.2021г. на ВКС по гр.д.№3984/2020г., II г.о., решение №50006 от 15.02.2023г. на ВКС по гр.д.№788/2022г., II г.о. и др./.Поради изложеното следва да се приеме, че собственикът на такъв имот може да защити правото си на собственост с всички предвидени от закона искове за собственост, в т.ч. и с иск по чл.109 от ЗС.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по последните два въпроса.Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания. Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор.Доказателствата следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила на доказване, както и на опитните и логични правила/ в този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III г. о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I г. о. на ВКС и др./.Въззивният съд се е съобразил изцяло с тази практика. Изложени са подробни съображения относно следното: защо придобитият от ищцата имот е самостоятелен обект на правото на собственост; какъв е бил видът и предназначението на имота към 2017г., когато ответникът е закупил част от сградата, в която същия се намира; естеството на извършеното от ответника нарушения; съответствието между нарушението и отправеното до съда искане за защита.

Не е налице и поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от страна на въззивния съд на императивна правна норма. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, в който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма. Не се установява въззивното решение да страда от такъв порок.

В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение