Определение № 5070 от 06.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2833/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба И. Д. П., [населено място], чрез адвокат Л. К., против въззивно определение № 2550 от 21.02.2024 г. по в.ч.гр.д. № 12897/2023 г. на Софийския градски съд. С него е потвърдено определение № 820 от 09.01.2023 г. по гр.д. № 54339/2021 г. на Софийския районен съд, с което производството по делото, образувано по предявената от него искова молба, е прекратено поради недопустимост на предявения установителен иск поради липса на правен интерес. Със същото въззивното определение е обезсилено определение № 26480 от 27.07.2023 г., постановено по делото по реда на чл. 248 ГПК, за разликата над 600 до 650 лв., представляващи разноски, които касаторът е осъден да заплати, като в останалата част жалбата му е оставена без уважение. В изложението към касационната жалба за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност, и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без допълнителна аргументация или формулиран въпрос. Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от адвокат К. С. в качеството ѝ на особен представител на А. Георгиев Б. и П. З. С., с който се оспорва основателността на подадена жалба и е направено искане за определянето на възнаграждението ѝ пред настоящата инстанция. Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от И. Д. П. иск срещу Д. И. А., К. Д. А., А. Георгиев Б., П. З. С. и С. К. С., с който се претендира да се признае за установено, че пълномощно от 01.04.2013 г., с което ищецът е упълномощил адвокат С. С. да образува и води дело за делба на съсобствени между останалите ответници и ищеца имоти пред Районен съд – Първомай, не е истински, автентичен частен документ. В условията на евентуалност се иска договорът да бъде обявен за прекратен, поради наличието на неравноправни клаузи в него, настъпили форсмажорни обстоятелства и стопанска непоносимост. С определение № 820 от 09.01.2023 г. по гр.д. № 54339/2021 г. на Софийския районен съд производството е прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес. Същото е обжалвано пред Софийски градски съд, за което е образувано ч.гр.д. № 12897/2023 г., приключило с обжалваното пред настоящата инстанция определение № 2550 от 21.02.2024 г. За да потвърди прекратителното определение, въззивният съд е приел, че ищецът извежда правния си интерес за предявената претенция от възможността да ползва съдебното решение по чл. 124, ал. 4, изр. първо ГПК като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 5 ГПК на влязлото в сила решение, постановено в делбеното производство по гр.д. № 151/2013 г. на Районен съд – Първомай, в което твърди, че не е бил надлежно представляван. Съдът се е позовал на т. 3 от ТР № 5/2012 г. по тълк.д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС и е приел, че от изложените от ищеца фактически обстоятелства и формулирания петимум на предявения иск, същият не претендира защита по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е формално и е ирелевантно доколко то се е отразило на правилността на атакуваното решение и дали ако страната е била надлежно представлявана крайният резултат от спора би бил друг. Посочено е, че порокът на представителната власт, но който се позовава ищецът, подлежи на установяване в рамките на самото производство по отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, в което е допустимо събирането на доказателства за установяване на твърдяното от молителя нарушаване на правото му на участие в процеса. Като извод съдът е приел, че за ищеца липсва правен интерес от провеждане на самостоятелно производство по реда на чл. 124, ал. 4, изр. първо ГПК, тъй като за него съществува друг ред за защита. По отношение на частната жалба на ищеца срещу определението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, съдът е стигнал до извод, че същата е частично основателна. Отхвърлено е възражението на ищеца, че следва да бъде освободен от отговорността за разноски, тъй като е установено, че ответникът, претендиращ разноски, не е бил служебно конституиран от съда като страна в процеса, а ищецът изрично е предявил претенцията си срещу него с уточняваща молба. В представения от ответника С. С. договор за правна защита и съдействие е отразено, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лв., поради което е прието, че искането за присъждането му може да се уважи до посочения размер. Не е разгледано и възражението на ищеца за прекомерност на претендираните от ответника разноски, доколкото е прието, че същото не е заявено в подадения от ищеца отговор на молбата по чл. 248 ГПК, поради което е преклудирано. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното: Разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК предпоставя допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд определение, с което се оставя без уважение частна жалба от наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Според ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС като общо основание за допускане на въззивното решение /определение/ до касационен контрол касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация, независимо дали са налице сочените от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. В конкретния случай в представеното изложение се съдържа единствено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото. При отсъствие на общата предпоставка не се дължи произнасяне и по специфичната такава. Решението не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на закона, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. С оглед направеното от адвокат С., в качеството ѝ на особен представител на ответниците, назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, искане за определяне на дължимото ѝ възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция касаторът трябва да бъде задължен в едноседмичен срок от съобщението да внесе депозит от 400 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай ще бъде осъден да заплати същата сума. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение