Решение № 990 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12446/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Т. Т. от гр.Варна, срещу Решение № 1406/23.10.2025 г., постановено по адм. дело № 261/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлена жалбата му против чл. 13 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община Габрово, приета с Решение № 220/18.12.2018 г. на Общински съвет - Габрово. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението, поради съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Твърди се, че мотивите на първоинстанционното решение са вътрешно противоречиви и несъответстващи на закона. Оспорва се извода на първоинстанционния съд за издаване на наредбата при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с доводи, че са нарушени правилата за свикване на събрание за приемане на наредбата, уредени в Правилника за организация и дейност на Общинския съвет. В тази насока сочи, че дневния ред на заседанието от 29.11.2018г., както и на заседанието от 18.12.2018г. за приемане на Наредбата не е публикуван най-малко 10 дни преди заседанията, в нарушение на чл.86 от Правилника за организация и дейност на Общинския съвет, а предложението за приемане на Наредбата от 16.11.2018г. не е постъпило най-малко 14 дни преди първото заседание за приемане на Наредбата, в нарушение на чл.76, ал.1 от Правилника. Решението за приемане на Наредбата не било прието с изискуемото по чл.27 от ЗМДТ мнозинство. Отделно твърди, че оспорената разпоредба на чл. 13 от Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен, какъвто се явява ЗМДТ, както и че обществените отношения уредени с оспорения текст на Наредбата на Община Габрово са вече уредени с разпоредбите на чл. 62, чл. 64 и чл. 11 от ЗМДТ. Наред с изложеното с касационната жалба се въвеждат и нови, нерелевирани пред първата инстанция пороци на Наредбата, като например, че с нея не са въведени новите основи за ТБО, предвидени в чл.67, ал.8 от ЗМДТ и не било предвидено отложено действие, както е направил законодателят с § 6 от ЗМДТ. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да прогласи нищожност или отмени чл. 13 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община Габрово, приета с Решение № 220/18.12.2018 г. на Общински съвет – Габрово. Ответникът – Общински съвет – Габрово, чрез процесуален представител адв. Е. Немска, в писмен отговор, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Моли да се остави в сила оспореното решение, както и да се присъдят разноски за касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на административния съд е правилно и обосновано, поради което не са налице касационни основания за неговата отмяна, Върховният административен съд, в настоящия състав от първо отделение, след като прецени наведените касационни основания, данните по делото и обсъди становищата на страните, намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд – Габрово е образувано по реда на чл. 185 -196 от АПК във вр. с чл. 45, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ по жалба на П. Т. Т. от гр.Варна против чл. 13 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община Габрово, приета с Решение № 220/18.12.2018 г. на Общински съвет – Габрово. С решението си първоинстанционният тричленен състав на Административен съд – Габрово е приел за установено следното: В Община Габрово е входирано предложение на Кмета на общината за приемане на процесната Наредба. Към Предложението авторът на предложението в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА е изложил мотиви за изготвянето му. На 15.01.2018 г. е публикувано съобщение на интернет страницата на Община Габрово за предстоящото приемане на наредбата, ведно с проекта и мотивите, като по този начин е изпълнено изискването в чл. 26, ал. 2 от ЗНА проекта и мотивите са доведени до знанието на обществеността и е осигурена правната възможност заинтересованите лица да участват в нормотворческия процес. Предложението на Кмета на Общината е разгледано на заседание на постоянните комисии при ОбС Габрово, които са одобрили внесеното от кмета предложение за приемане на предложения проект за изменение и допълнение на Наредбата. От доказателствата по делото се установило, че са спазени разпоредбите на ЗМДТ относно изготвяне и публикуване на методика за определяне на размера на предлаганите такси, както и съответната финансова обосновка. В срока за обществено обсъждане не са постъпили възражения и предложения за промяна от страна на заинтересованите лица. Проектът на Наредбата е включен в дневния ред на състоялото се на 29.11.2018 г. заседание на ОбС Габрово. Съобщение за насроченото заседание и проекта на дневен ред са публикувани на 20.11.2018 г. на интернет страницата на Община Габрово и във вестник "100 вести" от 28.11.2018 г. Предложението на Кмета на общината е разгледано на заседание на постоянните комисии при общински съвет Габрово, които видно от представените становища са гласували положително по представения проект на подзаконов нормативен акт. На 29.11.2018 г. е проведено заседание на общински съвет Габрово, в чийто дневен ред е разгледан проекта на оспорената наредба. С Решение № 204/29.11.2018 г. наредбата е приета на първо четене с изискуемото мнозинство, след проведено поименно гласуване, обективирано в отделен списък, част от Протокола на заседанието. Решението е публикувано в Общински бюлетин бр. 87 от 06.12.2018 г.Между двете четения са внесени три броя предложения относно промени във внесения за разглеждане проект на Наредба за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община Габрово, а именно К-231/07.12.2018 г., К- 237/17.12.2028 г. и РД-05-295/13.12.2028 г. На основание чл. 25, ал. 1 от ЗМСМА, председателят на ОбС Габрово е свикал общинските съветници на заседание на 18.12.2018 г., като в дневния ред е заложено приемането на процесната Наредба. С Решение № 220 от 18.12.2018 г. ОбС Габрово е приел процесната Наредба. При приемане на това решение са били налице необходимите кворум и мнозинство, съгласно изискванията на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА. Наредбата е публикувана в Общински бюлетин бр. 88 от 21.12.2018 г., както и на интернет страницата на Община Габрово, като по този начин същата е станала достояние на населението. Съгласно § 1 от Преходните и заключителни разпоредби Наредбата е влязла в законна сила на 01.01.2019 г. При тези фактически установявания, АС – Габрово е приел, че Наредбата е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма. В производството по приемане на изменението и допълнението на наредбата са спазени изискванията на административнопроизводствените правила, в т. ч. и тези по ЗНА и АПК. Съдът е приел за неоснователни твърденията в жалбата, че оспорения текст на чл. 13 от Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен, какъвто се явява ЗМДТ, както и че обществените отношения уредени с оспорения текст на Наредбата на Община Габрово са вече уредени с разпоредбите на чл. 62 и чл. 64, чл. 11 от ЗМДТ, като е посочил, че разпоредбата на чл. 13 от Наредбата на Община Габрово действително възпроизвежда текста на чл. 62 и чл. 64 от ЗМДТ, но същата не регулира обществени отношения, които вече да са уредени в закона. Същата визира единствено част от правомощията на общинския съвет, в частност възможността да укаже за какво се заплаща таксата за битови отпадъци, как се определя и от кого се дължи. В този си вид разпоредбата на чл. 12 и чл. 13 от ЗМДТ възпроизвежда изцяло текстовете от ЗМДТ- чл. 62, чл. 64. Член 13 от наредбата директно препраща към чл. 11 от ЗМДТ като указва че таксата се заплаща от данъчно задължените лица по чл. 11 от ЗМДТ. В този смисъл се споделят доводите на пр. представител на ответника, че прокламирайки принципите въз основа на които основава дейността си Общинския съвет въпросната разпоредба не противоречи на текстове от друг нормативен акт от по- висока степен. Тя не създава неяснота или объркване в правния мир, като систематичното й място е в Глава Втора "Местни такси". Това е в съответствие с характера й и мястото което тя заема в подзаконовия нормативен акт, а именно да допълни логически и систематически разпоредбите на процесната наредба, без да има характер на норма, уреждаща обществените отношения. Без нея в процесната наредба ще се породи празнота в логическата систематизация и тя няма как да бъде преодоляна посредством препращане към правната норма, която е от по- висок ранг- ЗМДТ. В този смисъл не всяко повторение на текст от поздаконов нормативен акт, какъвто е процесната Наредба, на нормативна разпоредба от по- висок ранг може да се приема като нарушение, предвид твърдение за това, че обществените отношения са вече уредени. Прието е, че не е налице нито противоречие межди двете разпоредби, нито може да се твърди, че е налице дублиране при уреждане на въпросните обществени отношения, като същите вече са уредени в акт от по-висока степен - ЗМДТ. Обоснован е извод, че не се установява чл. 13 от Наредбата да противоречи на нормативен акт от по-висока степен, поради което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е постановил решение по жалба против подзаконов нормативен акт, който съобразно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от АПК и чл. 187, ал. 1 от АПК подлежи на безсрочно оспорване пред съда, като това право има и жалбоподатеял, като лице с правен интерес от оспорването. Правилно съдът е приел, че оспорената разпоредба, като част от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община Габрово, приета с Решение № 220/18.12.2018 г. на Общински съвет – Габрово, е издадена от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, както и на административно-производствените правила, в т. ч. и тези по ЗНА и АПК. В тази им част мотивите на първоинсатнционния съд напълно се споделят от настоящата инстанция и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК препраща към тях. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че Наредбата е приета при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото са нарушени правилата за свикване на събрание за приемане на наредбата, уредени в Правилника за организация и дейност на Общинския съвет. Правилата за издаване на нормативните административни актове са уредени в дял втори, раздел трети на Административнопроцесуалния кодекс, Закона за нормативните актове, който съгласно чл.1 от същия цели да усъвършенствува подготовката, издаването и прилагането на нормативните актове, и в частност с оглед приетия нормативен административен акт – Наредба на Общински съвет – Габрово, се уреждат и от дял трети на Закона за местното самоуправление и местната администрация. В случая, правилно първоинстанционният съд е установил, че при издаване на оспорения нормативен административен акт са спазени всички законовите разпоредби, които регламентират издаването нормативни актове и в частност на наредби на Общински съвет. Освен това, касаторът не излага твърдения за нарушение на законова разпоредба, регламентираща правила за издаване на нормативен административен акт, а изтъква само нарушения на разпоредби от Правилника за организация и дейност на Общинския съвет. От своя страна, Правилника за организация и дейност на Общински съвет – Габрово, както се установява от наименованието му, както и от чл.1 на същия, урежда организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии, взаимодействието му с общинската администрация на Община Габрово, отношенията му с органите на държавната власт, обществените организации, международните връзки и условията за сдружаване на Общинския съвет, а не правила за издаване на нормативни актове, в частност наредби на Общинския съвет. От друга страна, при противоречие на правилника с норми на закон, приложение намират законовите разпоредби, като норми от по - висока степен. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението за приемане на Наредбата е прието в нарушение на изискуемото по чл.27 от ЗМДТ мнозинство на общинските съветници. Цитираната разпоредба предвижда: „Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1“. Следователно е неотносима към изискванията за кворум и мнозинство при приемане на решение за издаване на наредба. В случая решението за приемане на Наредбата е прието с изискуемото обикновено мнозинство – повече от половината на присъстващите при наличие на кворум. Разпоредбата на чл.27, ал.4 от ЗМСМА, предвижда квалифицирано мнозинство - повече от половината от общия брой на съветниците, само при решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 7, 8, 9, 10, 16, 17 и 20 и по чл. 21а, ал. 3, каквото настоящото не е, тъй като е решение по чл.21, ал.2 от ЗМСМА – решение за приемане на наредба. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че оспорената разпоредба на чл. 13 от Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен, какъвто се явява ЗМДТ, както и че обществените отношения уредени с оспорения текст на Наредбата на Община Габрово са вече уредени с разпоредбите на чл. 62, чл. 64 и чл. 11 от ЗМДТ. Правилно съдът е приел, че оспорената разпоредба на чл. 13 от Наредбата не противоречи на нормативен акт от по-висока степен и конкретно на чл. 62, чл. 64 и чл. 11 от ЗМДТ. Съгласно текста на чл.13 на Наредбата, таксата/ има се предвид ТБО/ се заплаща от данъчно задължените лица по чл.11 от ЗМДТ. Разпоредбата на чл.11 ЗМДТ, в отделните и алинеи определя кои са данъчно задължени лица - собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, ползвателят при учредено вещно право на ползване, концесионерът при концесия, лицето, на което имот - държавна или общинска собственост, е предоставен за управление. Разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ определя за кои услуги, извършвани от общината се заплаща ТБО. А разпоредбата на чл.64 от ЗМДТ предвижда, че таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината, като по този начин препраща към чл.11 от ЗМДТ относно данъчно задължените лица за ТБО. Правилно съдът след като е разгледал приложимите правни норми не е установил противоречие на оспорената разпоредба на чл.13 от Наредбата с разпоредбите на чл. 62, чл. 64 и чл. 11 от ЗМДТ. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, с които се въвеждат за първи път пред касационната инстанция нови пороци на Наредбата, като например, че с нея не са въведени новите основи за ТБО, предвидени в чл.67, ал.8 от ЗМДТ и не било предвидено отложено действие на наредбата, както е направил законодателят с § 6 от ЗМДТ, защото предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е била само оспорената разпоредба на чл.13 от Наредбата, а не цялата наредба, а предмет на проверка пред касационната инстанция е първоинстанционното съдебно решение. С оглед установеното по делото, съда правилно е отхвърлил оспорването на чл.13 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община Габрово, приета с Решение № 220/18.12.2018 г. на Общински съвет - Габрово. Решението на административния съд не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, въз основа на което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на Община Габрово следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 200 лв., при равностойност в евро в размер на 102,26 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение