Определение № 4009 от 12.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2324/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 23914/14.03.2023г., подадена от С. К. К., чрез процесуалния представител адвокат С. М., срещу решение № 135/10.01.2023г. по в. гр. д. № 11680/2021г. на Софийския градски съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 20106338 от 27.04.2021г. по гр.д. № 53757/2017г. на Софийския районен съд, I ГО, 48 с-в, е отхвърлен предявеният от касатора срещу Столична община положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата е собственик на поземлен имот, находящ се в [населено място], район „Връбница“, ул. 379-та с идентификатор № ....., с площ 230 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -незастроен имот за жилищни нужди, при съседи: ПИ с идентификатор № ....., № ....., № ....., № 68134.2822.2500, № ....., номер по предходен план № 277, кв.33, парцел І, както и на поземлен имот, находящ се в [населено място], район „Връбница“, ул. 379-та с идентификатор № ....., целият с площ от 182 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -ниско застрояване до 10 м., при съседи: № ....., № ....., № ....., № ....., № ....., номер по предходен план № 1725, кв.33, парцел І, на основание давностно владение.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

1. Станал ли е общинска собственост процесният имот с факта на актуването му за държавен като „стар общински имот“ през 1966 г.?

По въпроса се поддържа, че въззивното решение противоречи на решение № 321 от 14.10.2011г. по гр.д. № 1167/2010г. на ВКС, І г.о.

2.Следва ли съдът при постановяване на съдебния си акт да анализира всички писмени и гласни доказателства събрани по делото, както и констатациите на СТЕ и със същия да се произнесе за това, за което е сезиран в пълен обем, а не избирателно?

3.Може ли към момента на завеждане на исковата ни претенция, процесният имот да бъде едновременно общинска и държавна собственост и следва ли съдът да се произнесе по въпроса като каква определя собствеността на процесния имот – като държавна или като общинска – във връзка с реализацията на процедурата по чл. 58, ал. 4 и ал. 5 ЗОС?

4.Как следва да бъде доказан фактът, че процесният имот няма друг собственик по смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗС редакция ДВ бр. 92/1952г?

По въпроса се поддържа, че въззивното решение противоречи на определение № 7 от 08.01.2021г. по гр.д. № 2831/2020г. на ВКС, І г.о.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. М., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Въззивният съд е приел, че представения от ищцата договор от 26.09.1996г., с който П. П. П., в качеството си на продавач, прехвърля на Р. Т. Й. собствеността върху наследствен имот: дворно място, находящо се в [населено място],[жк], ул. „379-та“, с площ от около 400 кв.м., при съседи: ул. „379-та“, П. П. П., Н. Е. П. и Д. К. А., приподписан от свидетели А. Я. и П. В., не е от естество да прехвърли правото на собственост върху процесните имоти, тъй като не е сключен в изискуемата от закона форма за действителност - нотариален акт. Посочено е, че същият има характер на предварителен договор по смисъла на чл. 19 ЗЗД, тъй като съдържа съществените характеристики на бъдещ договор за продажба (описание на имота и продажна цена), но предварителният договор за продажба на недвижим имот не е годно правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС за установяване на добросъвестно владение, тъй като няма вещно - прехвърлителен ефект, т.е. не е годен да направи купувача по този договор собственик.

Посочено е, че от махленско свидетелство с нотариална заверка на подписите от 02.08.2017г., се установява, че П. К. В., А. А. Я. и М. М. М. декларират, че Р. Т. Й. е придобила собствеността върху имоти с идентификатор № ....., № ..... и № ...... Прието е, че съгласно удостоверение за наследници с изх. № 910/24.07.2017г., издадено от Столична община, район „Връбница“ на 28.01.2016 г. Р. Т. Й. е починала, като е оставила за свои законни наследници децата си - Т. К. К., С. К. К. и М. К. К.. Т. К. и М. К. са извършили отказ от наследството на Р. Й. като наследствената маса е преминала изцяло в патримониума на наследника С. К.. Посочено е, че по делото са представени Акт № 358/07.03.1997г. за общинска собственост, издаден въз основа на АДС № 1617/29.10.1966г ., с който е актуван стар общински имот, представляващ терен между ул. „Й. П. — Д.“, ул. „379“, ул. „378“ и ул. ,,367“, съставляващ около 8550 кв.м. площ, находящ се в [населено място], район „Връбница“, ЗРП ж.к. и Н. „М. предградие“, одобрен със заповед № РД-50-09-155/07.05.1990г., при граници: север - ул. „379“, юг - ул. „367“, изток - ул. „378“, запад - ул. „Й. П. — Д.“ и Акт № 457/11.03.1997г. за общинска собственост, издаден въз основа на АДС № 825/07.09.1970г., с който е актуван имот с пл. № 6, пол. 101, м. „М. предградие“ съставляващ 860 кв.м. площ, находящ се в [населено място], район „Връбница“, имот пл. № 6, пол. 101, по плана на м. „М. предградие“ одобрен със з аповед № 2902/1956г., без посочени граници.

Взето е предвид, че за установяване наличието, респ. липсата на идентичност между процесните имоти и актуваните с посочените актове за общинска собственост имоти, е приетата пред първата инстанция СТЕ. Посочено е, че вещото лице е изследвало действалите през годините кадастрални планове, като е установило, че по плана от 1956г. процесните имоти са част от имот с пл. № 6, пол. 101, а съгласно кадастралния план от 1972г. процесните имоти са с пл. № 277 и 1725. С одобряване на кадастрална карта за район „Връбница“ имотите са получили идентификатор № ....., респ. № ....., с посочен собственик Столична община. При изследване на регулационните планове, вещото лице е установило, че по плана от 1956г. територията, в която попадат процесните имоти е отредена за залесителен пояс, което мероприятие не е реализирано, а по плана от 1990г. процесните имоти са отредени за „О., КОО и клуб“, което също не е реализирано. Съгласно действащия регулационен план от 1997г. имотите са част от УПИ № ....., № ..... в кв. 33, като част от поземлен имот 277 попада в УПИ VIII - за изграждане на трафопост. При изследване на АДС № 825/07.09.1970г. и издадения въз основа на него АОС № 457/11.03.1997г. експертът е констатирал, че посочения в актовете имот със стар пл. № 6, пол. 101 образува имоти с пл. № 278, 1725, 277 и 1726, т.е. е налице идентичност между процесните имоти и описаните в АДС № 825/07.09.1970г. и АОС № 457/11.03.1997г. имот. По отношение на описаните с АДС № 1617/29.10.1966г. и издадения въз основа на него АОС № 358/07.03.1997г. имоти е посочено, че не са идентични. При извършена проверка вещото лице е установило, че липсват данни процесните имоти да са отчуждавани и обезщетявани. От приложена към заключението и описана от вещото лице снимка № 8047 от аерофилм - летене 1954г. същото е направило предположение, че имот с пл. № 6, пол. 101 и съседните му представляват частни земеделски земи, като в някои от тях е започнало застрояване с единични сгради. В заключението е отразено, че след извършен от експерта оглед процесните имоти, както и съседните им такива, са застроени към настоящия момент.

При тези фактически констатации, въззивният съд е приел от правна страна, че не е налице придобивно основание изтекла в полза на ищцата придобивна давност за периода от 1996г. до настоящия момент, чрез осъществено владение върху имотите от нейния наследодател за периода от 1996г. до 28.01.2016г., което владение ищцата е присъединила към своето.

Посочено е, че от събраните гласни доказателства е установено, че наследодателят на ищцата Р. Т. Й. е осъществявала явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху процесните имоти с начален период от 1997-2000г. до смъртта си (28.01.2016г.), след което ищцата е продължила да обработва имота и да го свои, поради което е прието, че същата е присъединила владението на своя праводател към своето. Изложени са мотиви, че в АДС № 825/07.09.1970г. като основание за съставянето му е посочено „стар общински имот“. Прието е, че тъй като общината не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за държавна, респ. за общинска собственост, е да установи, че към момента на актуването имотът е имал собственик. Ако успее да докаже това, имотът не се придобива от държавата, респ. от общината, и за него не действа забраната за придобиване по давност, установена с нормата на чл. 86 ЗС, във всичките й редакции и не се прилага § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността. Посочено е, че съгласно чл. 86 ЗС в различните му редакции не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост (в периода от 1951г. до 1990г.), вещ, която е държавна или общинска собственост (в периода от 1990г. до 1996г.), а след изменението на ЗС обн. с ДВ бр. 33 от 1996г., в сила от 01.06.1996г. - вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Съобразено е, че в този смисъл са и чл. 7 ЗДС от 1996г. (вещите - публична държавна собственост не могат да се придобиват по давност) и чл. 7 ЗОС от 1996г. (не могат да се придобиват по давност имоти - публична общинска собственост). Прието е, че до 01.06.1996г. не могат да се придобиват по давност всички държавни и общински имоти, а след 01.06.1996г., не могат да се придобиват по давност само имоти - публична държавна и общинска собственост, докато за имотите, които са частна държавна или общинска собственост след 01.06.1996г. вече не съществува забрана за придобиване по давност. Относно тези имоти обаче с разпоредбата на §1 ЗД на ЗС, давността спира да тече до 31.12.2022г. като до посочената дата при спор за собственост върху такива имоти не може да се приеме, че владелецът е придобил имота по давност колкото и дълго да е продължило осъщественото от него владение. Изложени са съображения, че актовете за общинска, респ. държавна собственост се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила като е прието, че при съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, не е установено имотите да са имали собственик, което би могло да обори материалната им доказателствена сила. Посочено е, че не се кредитира предположението вещото лице по допуснатата СТЕ, че „имот с пл. № 6, пол. 101 и съседните му представляват частни земеделски земи“, доколкото не почива на записите в кадастралните и регулационни планове за местността, а се основава само на изготвената през 1954г. аероснимка, но от същата няма как да се установи посоченото обстоятелството - фактът, че в някои от имотите в местността е започнало строителство на единични сгради, не доказва по никакъв начин, че същите са били частна собственост. Формиран е решаващ извод, че с оглед наложения мораториум за теченето на придобивна давност за имоти частна общинска собственост по отношение на наследодателя на ищцата, респ. по отношение на самата ищцата, такава не е изтекла, поради което последната не е придобила процесните имоти на твърдяното оригинерно основание.

При така изложените от въззивния съд съображения настоящият състав приема, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по първия, поставен в изложението правен въпрос. В посоченото от касатора решение №321 от 14.10.2011г. по гр.д.№1167/2010г. на І г.о. на ВКС е прието, че тъй като общината не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за държавна, респ. за общинска собственост е да установи, че към момента на актуването имотът е имал собственик. Ако успее да докаже това, имотът не се придобива от държавата, респ. от общината и за него не действа забраната за придобиване по давност, установена с нормата на чл. 86 ЗС във всичките й редакции и не се прилага §1 от Закона за допълнение на ЗС. Становище в същия смисъл е изразено и в решение №2 от 22.04.2019г. по гр.д.№326/2018г. на І г.о. на ВКС, т.е. и в последващата практика на ВКС то е възприето. Това становище е съобразено и от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение като предположението вещото лице по допуснатата СТЕ, че „имот с пл. № 6, пол. 101 и съседните му представляват частни земеделски земи“, доколкото не почива на записите в кадастралните и регулационни планове за местността, а се основава само на изготвената през 1954г. аероснимка, не е кредитирано. Изложени са съображения, че от аероснимката няма как да се установи посоченото обстоятелството - фактът, че в някои от имотите в местността е започнало строителство на единични сгради, не доказва по никакъв начин, че същите са били частна собственост. Този подход изцяло съответства на трайно възприетото в съдебната практика правило, че за да се приеме, че един имот е имал собственик, от събраните доказателства подобен извод трябва да може да бъде категорично изведен, например в разписния лист към съответния план да е посочено като собственик на имота физическо или юридическо лице, на името на такова лице да са били издавани документи, свързани с този имот, скици и други. В случая от заключението на изслушаната експертиза се установява, че според по плана от 1956г. територията, в която попадат процесните имоти е отредена за залесителен пояс, което мероприятие не е реализирано, а по плана от 1990г. процесните имоти са отредени за „О., КОО и клуб“, което също не е реализирано, т.е. имотите са били предназначени за обществено, а не за частно ползване, което отбелязване не обосновава извода, че имотът е принадлежал на частноправен субект.

Съображенията на касатора, относими към АДС №1617 от 29.10.1966г. не следва да бъдат обсъждани, доколкото въззивният съд е приел, че процесните имоти не са идентични с описаните в този акт и съответно не го е обсъждал. Въз основа на този акт е издаден Акт № 358/07.03.1997г. за общинска собственост, което не съответства на твърденията в изложението, че АДС № ...... е издаден въз основа на АДС № ..... Процесните имоти са идентични с описаните в АДС № ..... и издадения въз основа на него АОС № ..... и именно това обстоятелство е съобразено от съда при постановяване на обжалваното решение. Обстоятелството дали фактът, че процесния имот не е идентичен с имотите, до които се отнасят тези актове, е установено в друг процес, не може да бъде съобразявано, а следва да бъде категорично доказано, доколкото мотивите към съдебните решения не се ползват със сила на пресъдено нещо. Следва да бъде съобразено също така, че имот с идентификатор № ....., който е бил предмет на производството по предходното гр.д.№31111/2008г. на СРС, 35 състав, е съседен на процесните и според експертното заключение по настоящето дело в разписния лист към кадастралния план от 1972г. е записан на П. П. П., докато данните за процесните имоти според заключението са различни - в разписния лист към същия кадастрален план липсват записвания за собственици-физически лица. Различни са следователно констатациите за правно значимите факти за имотите по настоящето дело и за имота, предмет на производството по гр.д.№31111/2008г.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория, поставен в изложението правен въпрос.

В съответствие с трайно установената практика на ВКС въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е извършил детайлен анализ на същите, като последователно е възпроизвел установените от тези доказателства факти и обстоятелства. Съобразено е и обстоятелството, че липсват данни според експертизата описаните в актовете за държавна и общинска собственост имоти да са били отчуждавани. Но тук следва да се отбележи, че като основание за придобиване на собствеността е посочена разпоредбата на чл. 6 ЗС, а не заповед за отчуждаване, в който случай, както вече беше посочено, според трайно установената практика на ВКС, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за държавна, респ. за общинска собственост, е да установи, че към момента на актуването имотът е имал собственик.

Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по третия, поставен в изложението правен въпрос. Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че при предявен положителен установителен иск в тежест на ищеца е да установи, че притежава правото на собственост върху имота, докато ответникът може да се брани с правоизключващи и правопогасяващи възражения, вкл. да твърди, че имотът е собственост на трето на производството лице. Както е прието в решение №422 от 13.03.2013г. по гр.д.№223/2012г. на І г.о. на ВКС, въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили - чл. 154 ГПК.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение