Определение № 60500 от 17.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1025/2021 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото В. В. К. срещу решение № 100248/07.10.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 86/2020 г. на Великотърновския апелативен съд (ВтАС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 583/13.12.2019 г. по гр. дело № 370/2019 г. на Великотърновския окръжен съд (ВтОС), са отхвърлени, предявените от касатора срещу Н. Е. Р., искове с правно основание чл. 31 от ЗЗД за унищожаване на: договор от 25.04.2017 г. за дарение на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], обективиран в нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело №. г. на нотариус с рег. №.; и договор от 03.05.2017 г. за дарение на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], обективиран в нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело №. г. на нотариус с рег. № .; в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото. При извършената служебна проверка съдът намира, че касационната жалба е процесуално недопустима в частта ѝ срещу тази част на въззивното решение, която е постановена по иска за унищожаване на договора от 25.04.2017 г. за дарение на недвижимия имот, находящ се в [населено място], [улица], съставляващ 1/30 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор .... Цената на този иск е определена по делото по реда на чл. 70 от ГПК – с определение № 739/29.03.2019 г. по гр. дело № 269/2019 г. на Великотърновския районен съд (ВтРС; с което определение делото е изпратено по подсъдност на ВтОС), а именно – съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2, във вр. с т. 4 от ГПК – в размер 34.46 лв. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към тълкувателно решение № 8/31.10.2012 г. на ОСГК на ВКС, така определената цена на иска остава неизменна за цялото производство по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК, тази част от въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановена по иск, чиято цена е до 5 000 лв. По тези съображения, подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане в посочената част, като касационното производство по делото следва да се прекрати в същата част. В останалата ѝ част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение, тъй като цената на отхвърления с нея конститутивен иск за унищожаване на договора от 03.05.2017 г. за дарение на недвижимия имот, находящ се в [населено място], [улица] (съгласно същото определение № 739/29.03.2019 г. на ВтРС), е 42 133.40 лв., т.е. – над 5 000 лв. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за за неправилност на тази част от въззивното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на жалбоподателя-ищец Вилизар К., като основания за допускане на касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 от ГПК. Поддържа се, че била налице очевидна неправилност на въззивното решение, но касаторът не излага съображения в тази насока, а сочи: „противоречие между доказателствата и установените факти (необоснованост); решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано“. На следващо място се цитира част от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ГПК (неточно посочена като чл. 175 от ГПК) и в тази връзка се преповтаря едно от основните оплаквания от касационната жалба – че съдът обосновал изводите си с експертно заключение, което не отговаряло на изискванията на закона. Следва цитат от мотивите към решение № 134/05.08.2019 г. по гр. д. № 3482/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; посочено е и цитираното в последното, решение № 58/13.02.2012 г. по гр. д. № 408/2010 г. на I-во гр. отд. на ВКС. В тази връзка от страна на касатора не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Изложението завършва с преповтаряне и на оплакванията, че съдът не уважил искане за допускане на повторна експертиза, постановил съдебен акт, без да изяснил основното обстоятелство от значение за спора, не допуснал и събирането на гласни доказателства. Ответникът Н. Р. в отговора си на касационната жалба излага становище и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съгласно задължителните указания по приложението на чл. 280, ал. 1 от ГПК, дадени с т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното въззивно решение. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към това тълкувателно решение, допускането на касационното обжалване се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК. Оплакванията за неправилност на въззивното решение (каквото единствено е навел касаторът в случая) представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК – материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение. Поради това, оплакванията на жалбоподателя (касационните основания) не могат да бъдат обсъждани по същество в селективната фаза по чл. 288 от ГПК от касационното производство, а биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 290 от ГПК, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 от ГПК. Липсата на формулиран от страна на касатора правен въпрос, поначало само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Наличието на посоченото в случая от касатора, допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК би могло да бъде установено, само ако той е извел и формулирал един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, по които да се произнесъл въззивният съд с обжалваното решение, за да прецени касационната съдебна инстанция дали тези правни въпроси действително са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. При липса, както в случая, на формулирани такива правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК в изложението на жалбоподателя, тази преценка в производството по чл. 288 от ГПК е невъзможно да бъде извършена. Няма основание касационното обжалване да се допуска и поради твърдяната от касатора, очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК. Съгласно трайно установената практика на ВКС, очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол, проверка за правилност на акта. Такъв особено тежък порок би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В случая от страна на касатора нито се сочи такъв особено тежък порок по отношение на подлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение, нито същата обективно страда от такъв особено тежък порок. Не е налице и никоя от останалите две хипотези по чл. 280, ал. 2, предл. 1 или предл. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване. В заключение, касационното обжалване – по отношение на подлежащата на такова обжалване част от въззивното решение, не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 4 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателят-ищец дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника, претендираните и направени от последния разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за касационното производство по делото, а именно – сумата 3 000 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение