Определение № 1607 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 373/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север” АД, гр.Варна, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1244 от 19.10.2022 г. по гр.д.№ 1408/ 2022 г., изменено в частта за разноските с определение № 4758/ 23.12.2022 г. по същото дело, с което е потвърдено решение на Варненски районен съд № 261038/ 05.11.2020 г., поправено с решение № 260309/ 04.02.2021 г., двете постановени по гр.д.№ 6735/ 2020 г. и по този начин е прието за установено в отношенията между жалбоподателя и Л. С. В., че Л. В. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата 5 165,15 лв, стойност на електроенергия, начислена по фактура № [ЕГН]/ 13.05.2020 г. за периода 08.01.2016 г. - 24.03.2020 г. в обект, находящ се в [населено място], [улица][жилищен адрес] на основание чл.124, ал.1 ГПК и дружеството е осъдено да заплати на ищеца разноските по делото. Жалбоподателят претендира въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправните въпроси „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?“; „Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й? Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?“; и „Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“. Според касатора в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Ответната страна Л. В. оспорва жалбата с доводи по правилността на обжалваното решение, без да взема изрично становище по искането за допускане на касационния контрол. Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да уважи предявения иск, въззивният съд приел за установено, че ищецът бил потребител на електроенергия, доставяна в негов имот - апартамент № 6, находящ се в [населено място], [улица]бл.29. С констативен протокол № 11154666/ 07.01.2016 г. служители на ответника монтирали за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], № 29, ап.4, електромер с идентификационен номер ****, с нулеви показания по нощна и дневна тарифа. С констативен протокол № 5100585/ 24.03.2020 г., съставен също от служители на ответника този електромер бил демонтиран и изпратен за проверка в Български институт по метрология /БИМ/. Там уредът бил подложен на метрологичната проверка, за която бил съставен констативен протокол № 386/ 05.05.2020 г. с отразяване, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала електрическа енергия на тарифа 1.8.3 от 29 222,833 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Въз основа на становище на служител на ответното дружество от 12.05.2020 г. била начислена допълнителна електроенергия в размер на 29 222 кВтч за периода от 08.01.2016 г. до 24.03.2020 г. и на следващия ден била издадена фактура за сумата 5 165,15 лв на името на Л. В. Н. /праводател на ищеца/. Установената в констативния протокол на БИМ намеса в тарифната схема на електромера се състояла в препрограмиране на заложената програма, като бил променен графикът за отчитане и натрупване на потребената енергия по тарифи. Вместо в стандартния часови пояс за дневна и нощна тарифа, поради човешка намеса чрез оптично устройство, специализиран софтуер и парола, част от часовете на денонощието били добавени в график, отчитащ в тарифа 1.8.3. Датата на която било извършено вмешателството можело да се установи само приблизително, но тя била близка до тази на монтажа на уреда. Този електромер измервал консумираната електроенергия в апартамент № 4, а не в апартамент № 6, както било записано във фактурата от 13.05.2020 г. Консумацията, която би следвало да се измерва в апартамент № 6, всъщност се измервала от електромера, който бил монтиран за апартамент № 4 и обратно. При тези фактически установявания въззивният съд приел от правна страна, че претендираното от ответника вземане срещу ищеца не е възникнало. По делото не било установено, че извършената проверка, въз основа на която били начислени допълнителни количества електроенергия, се отнасяла до електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца електроенергия. Всъщност ответното дружество претендирало заплащане на електроенергия, ползвана в апартамент № 4, в [населено място], [улица][жилищен адрес] но ищецът не бил собственик на този обект. Нямало доказателства за твърденията, че процесният електромер отчитал електроенергията в обекта на ищеца - апартамент № 6 в същия блок. Не представлявали такива доказателства констативният протокол от 04.06.2020 г. и заявлението за отсрочване на изпълнение на задължението по процесната фактура. Протоколът установявал единствено, че на посочената в него дата е извършена техническа проверка на електромер, монтиран на 24.03.2020 за апартамент № 4, който не бил собствен на ищеца. Заявлението за отсрочване на задължението за заплащане, подадено от ищеца не представлява признание, че електроенергията, доставена до неговия обект № 6 е била отчитана от процесния електромер. Той измервал консумацията в апартамент № 4, а не в апартамент № 6, както се претендирало по издадената срещу праводателя на ищеца фактура. Затова съдът приел, че ответникът, чиято била доказателствената тежест, не установил наличието на предпоставките за коригиране на сметката за потребление на електрическа енергия на ищеца. С оглед държаните от въззивния съд мотиви, процесуалноправният въпрос „Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“ не обуславя обжалваното решение. Съдът не се е произнесъл по този въпрос, тъй като е приел, че по делото няма никакви /дори и косвени/ доказателства електроенергията, чието заплащане ответникът претендира, да е била доставена в обекта на ищеца. По отношение на тази му преценка питането може ли да се извърши пълно доказване с косвени доказателства няма отношение. Фактическите констатации на въззивния съд почиват на експертното заключение, според което електромерът, който е бил подложен на експертиза, е отчитал ползваната в апартамент 4 електроенергия, а не тази в апартамент 6, чиито собственик е ищецът. Останалите поставени от касатора процесуалноправни въпроси са обуславящи, но неоснователно същият поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Напротив, при мотивиране на обжалвания акт въззивният съд е съобразил установената практика, според която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., I т.о. и цитираните в него други актове на ВКС/. Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него, а следва да прецени доказателствената му стойност съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата /решение № 310/ 31.12.2019 г. по гр.д.№ 1166/ 2019 г., IV г.о. и цитираните в него/. Така установената практика е съобразена при постановяване на обжалваното решение, поради което по обуславящите правни въпроси не е налице допълнителното основание по т. 1 на ал. 1 на чл.280 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд