Определение № 258 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2497/2013 г.

Производството е образувано по частната жалба на [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. Е. М., против определение № 161 от 04.02.2013 г., постановено по гр.д. № 1079 по описа на Четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., с което не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение от 03.04.2012 г. по гр.д. № 59 по описа на Варненския апелативен съд за 2012 г. по касационната жалба на частния жалбоподател. Жалбоподателят сочи, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът не се е произнесъл по всичките изложени основания за допускане на касационното обжалване, поради което се иска неговата отмяна и връщането му за произнасяне по основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. С атакуваното определение тричленен състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС е приел, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение като подробно е изложил мотивите си затова. Частната жалба е процесуално недопустима. Според правилото на чл. 274, ал. 1 от ГПК частни жалби се разглеждат срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично посочени в закона. Изрично посочване в закона на възможността за обжалване на определенията по чл. 288 ГПК няма. Определенията, постановени по този ред, не могат да се атакуват и по смисъла на т. 1 от цитираната разпоредба, защото те не преграждат развитието на делото. Съобразно философията на действащия ред за гражданско съдопроизводство – ГПК 2007 г., касационното обжалване е факултативно и, за да се достигне до неговото развитие, касационната жалба подлежи на разглеждане в специално производство, предвидено в чл. 288 от ГПК, в което се извършва селекция на касационните жалби съобразно критериите, заложени в чл. 280, ал. 1 от ГПК. Независимо от интереса на съответния касатор жалбата му да бъде разгледана по същество от касационния съд, ако в нея не са поставени материалноправни или процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на конкретния спор, които да са разрешени от въззивния съд в нарушение на основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК, то касационното обжалване няма да бъде допуснато. Съгласно разпоредбата на чл. 296, т. 3, пр. първо ГПК, в сила влизат решенията, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане. Следователно, определението по чл. 288 от ГПК, с което не се допуска касационното разглеждане на въззивно решение (какъвто е и процесният случай), не прегражда развитието на делото, поради което не подлежи на обжалване. То е акт, с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция, която е предвидена и уредена като факултативна и неговата необжалваемост не е в противоречие с чл. 122 К./решение на Конституционния съд на РБ № 4/16.06.2009 г./. Неоснователни са възраженията в частната жалба, че с определението си, постановено по реда на чл. 288 ГПК, съдът не се е произнесъл по всички заявени основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съставът на ВКС подробно и аргументирано е изложил съображения защо в конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените правни въпроси от процесуално и материално естество и в този смисъл обжалваното определение не се нуждае от допълване, което производство освен това се реализира с молба по реда на чл. 250 ГПК, а не по реда на обжалването по чл. 274 ГПК. С оглед на горното, частната жалба като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело – прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,