Определение № 3470 от 24.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1430/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от К. Е. Ж. Б. Ц., чрез адв. С. И., срещу определение № 6029 от 23.12.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 4625/2025 г. по описа на IV г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на К. Е. Ж. Б. Ц., чрез адв. С. И., против определение № 12138 от 24.06.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 7144/2024 г. по описа на Софийски градски съд. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Искането е за неговата отмяна. Ответната страна П. Ц. Ц. не взема становище по частната жалба в предоставения срок за отговор Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: За да постанови обжалвания резултат предходният състав на ВКС е установил, че производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба от 28.06.2022 г., подадена от П. Ц. Ц. срещу К. Е. Ж. Б. Ц. с правно основание чл. 49 СК за развод, с която се съединени искове за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжка на родените от брака непълнолетни деца, за предоставяне на семейното жилище и за фамилното име след брака. В отговора на исковата молба, ответницата е заявила възражение за неподсъдност на спора пред българския съд, като се е позовала на чл. 19, §1 и §3 от Регламент 2201/2003 на Съвета. Заявила е и възражение, че българският съд не е международно компетентен и относно родителската отговорност и упражняването на родителските права и задълженията за издръжка, като се е позовала на чл.12, §1, б. б) от Регламент 2201/2003 на Съвета. Констатирал е, че с определение от 15.03.2024 г., първоинстанционният съд е приел, че е международно компетентен да разгледа предявения иск по чл. 49, ал. 1 СК и съединения с него иск по чл. 53 СК, като по отношение на исковете за упражняване на родителските права спрямо родените от брака непълнолетни деца и издръжката, е прекратил производството поради липса на международна компетентност. Посочил е още, че определението в частта, с която съдът е обявил, че е международно компетентен да разгледа исковете по чл. 49, ал. 1 и чл. 53 СК, е обжалвано от ответницата пред въззивния съд, който е оставил частната ѝ жалба без уважение. При тези данни предишният състав е намерил, че предявеният иск за развод попада в предметния обхват на Регламент 2201/2003 на Съвета; че националният закон поставя делото за развод в компетентност на районния съд и предвижда разглеждането му в особено исково производство, като освен това изисква съдът да извърши проверка за международна подведомственост по иска с определение и предвижда, че то подлежи на въззивно и касационно обжалване, както когато съдът е изключил, така и когато е обосновал международната си компетентност – чл. 28 КМЧП, която норма се прилага и за делата в обхвата на Регламент 2201/2003 на Съвета. Съобразил е разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, съгласно която не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, както и тази на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, че не се допуска касационно обжалване на въззивното решение по иска за развод. Взел е предвид още, че на касационно обжалване подлежи само решението, с което съдът е решил въпросите по чл. 59, ал. 2 СК и единствено в тази част. В случая обаче е приел, че производството по делото пред Софийски районен съд е прекратено в частта му по исковете, касаещи упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на родените от брака деца, като делото е останало висящо само по иска за развод и за фамилното име. При тези съображения е формирал решаващи мотиви, че въззивното решение по делото не би подлежало на касационно обжалване, поради което и определението, с което въззивният съд е приел, че Софийският районен съд е международно компетентен да разгледа иска за развод, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежи на касационен контрол. Предвид изложеното, предходният състав на ВКС е приел, че частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Съображенията за това са следните: Съгласно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на обжалване, а според нормата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК (в редакция ДВ бр. 8/2017 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела по брачни искове, с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършили пълнолетие деца. В конкретния случай основното производство по делото е останало висящо единствено в частта по исковете за развод по чл. 49 СК и относно фамилното име на съпругата по чл. 53 СК, след като производството пред първата инстанция е прекратено в частта по исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата. Доколкото обаче исковете за прекратяване на брака и фамилното име на съпругата са изключени от касационен контрол, то и определенията, постановени по делото, също не подлежат на касационно обжалване. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че доводите в жалбата, че разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК се дерогира от тази на чл. 28 КМЧП, са неоснователни. Съгласно трайно установеното в съдебната практика разрешение, разпоредбата на чл. 28 КМЧП, предвиждаща въззивно и касационно обжалване на определенията относно международната компетентност на българския съд, не изключва приложението на общите норми на чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване на въззивните актове (в този смисъл определение № 666 от 12.02.2025 г. по ч. гр. д. № 367/2025 г. на III г.о., определение № 33 от 27.01.2021 г. по ч. гр. д. № 134/2021 г. на III г.о., определение № 384 от 8.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2483/2020 г. на III г.о., определение № 454 от 21.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3446/2019 г. на IV г.о., и др.). Предвид изложеното, решаващият извод на предходния състав на IV г.о. на ВКС, че частната касационна жалба е подадена срещу въззивно определение, което е изключено от касационен контрол и следва да бъде оставена без разглеждане, е правилен и законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,