Определение № 280 от 31.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2668/2017 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1078 от 10.05.2017г. по в.т.д. №332/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решение № 1613 от 26.08.2016г. по т. д. №8794/2012г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-11 състав, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] /в несъстоятелност/ и [фирма] при условията на евентуално съединяване иск по чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ /ред. ДВ, бр.70/1998г./ за обявяване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор, оформен в нотариален акт №3, т.ХІ, рег. №6920, н. д. №1937/2008г. от 23.05.2008г., за учредяване на ипотека върху недвижими имоти от [фирма] /н./ в полза на посочената банка за обезпечаване на задължения по договор за банков кредит на [фирма] към банката, тъй като представлява безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, и иск по чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г./ за обявяване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор, оформен в нотариален акт №3, т.ХІ рег.№6920 н. д. №1937/2008г. от 23.05.2008г. за учредяване на ипотека върху недвижими имоти от [фирма] /н./ в полза на посочената банка за обезпечаване на задължения по договор за банков кредит на [фирма] към банката, тъй като представлява възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 117 349,80 лв. разноски. Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като мотивите, с които исковете са отхвърлени като неоснователни, касаят допустимостта на производството. Поддържа също, че решението е неправилно, тъй като съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е разгледал предявените в условията на евентуалност искове по същество, а същевременно не е препратил към мотивите на първоинстанционното решение. Счита, че ипотеката като вид сделка може да попада в приложното поле на всяка една от хипотезите на чл.646 ал.2 от ТЗ /отм./ и предвидените в разпоредбата четири точки не са взаимно изключващи се. Твърди, че изводът за безвъзмедност на договора за ипотека е обусловен от конкретните факти по делото. Според касатора наличието на свързаност между кредитополучателя и ипотекарния длъжник, дал свои имоти като обезпечение на дълга на свързано с него лице, не е основание за квалифициране на ипотечната сделка като възмездна. Допускането на касационно обжалване се обосновава с наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./. К. жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Ипотеката като вид сделка може ли да бъде предмет на искове по чл.646 ал.2 т.2 и т.4 от ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г./? 2. Дали ипотеката като вид договор би могла да попадне в хипотезата на чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г./ е от значение единствено преценката на съда, направена на базата на конкретни факти по делото, дали е налице безвъзмездност или не? Поддържа, че първият въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, като се позовава на влязлото в сила решение №347 от 05.08.2013г. на ОС – Стара Загора по т.д. №540/2012г., с което е уважен иск по чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г./ за прогласяване нищожността на договор за ипотека, сключен от несъстоятелния длъжник. Твърди, че вторият въпрос е решен в противоречие с решение №97/30.05.2013г. по гр.д.№442/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о., в което е прието, че договорът за ипотека не може да бъде еднозначно и категорично квалифициран като възмезден или като безвъзмезден договор. Ответникът по касация [фирма] оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в представеното от касатора решение №347 от 05.08.2013г. по т.д.№540/2012г. на ОС – Стара Загора, съдът не е изследвал въпроса за съотношението между различните фактически състави на приложимата редакция на чл.646 ал.2 от ТЗ, съответно поставеният от касатора въпрос не е решаван противоречиво от съдилищата. Твърди,че решението на Софийски апелативен съд е правилно, тъй като четирите хипотези на чл.646 ал.2 от ТЗ в приложимата към спора редакция, нямат съвпадащо, а различно приложно поле. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК. Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел, че договорите за учредяване на ипотека са предмет на исковете за попълване на масата на несъстоятелността в специалните състави на чл.646 ал.1 от ТЗ, чл.646 ал.2 т.3 от ТЗ /редакцията преди изменението, ДВ бр.20/2013г./, чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ /редакцията след цитираното изменение/ и чл. 647 ал.1 т.5 и т.6 от ТЗ /редакцията преди цитираното изменение/ и чл. 647 ал.1 т.4 и т.5 от ТЗ /редакцията след изменението/, като досежно квалификацията им като относително недействителни спрямо кредиторите е без значение дали сделките са възмездни или безвъзмездни. Приел е, че отсъстват предпоставките по чл.646 ал.2 т.2 и т.4 от ТЗ /ред. преди изменението, ДВ бр. 20/2013г./, тъй като договорът за учредяване на ипотека не се обхваща от фактическите състави по цитираните норми, поради което главният и евентуалният иск подлежат на отхвърляне. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК / ред. ДВ бр.47/2009г., приложима към настоящия спор/. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване. Неоснователни са изложените от касатора доводи за недопустимост на решението, поради това, че мотивите, с които исковете са отхвърлени като неоснователни, касаят допустимостта на производството. Въззивният съд правилно е квалифицирал предявените искове и се е произнесъл по тях, съобразно предмета на спора, определен от ищеца с въведените в исковата молба фактически твърдения и петитум на исковете. Дали са осъществени елементите от фактическия състав на чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ в относимата редакция, тоест дали учредена от длъжника ипотека може да бъде предмет на този иск, е въпрос, касаещ основателността на предявения иск, а не неговата допустимост. Първият поставен в изложението правен въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, следователно по отношение на него е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Налице са и допълнителните предпоставки за касационно обжалване. Касаторът е обосновал и наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./, като е представил влязло в сила решение №347 от 05.08.2013г. по т.д.№540/2012г. на ОС – Стара Загора, с което на въпроса е дадено различно разрешение. С него е уважен иск по чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ / ред. ДВ бр.70/1998г./, като в мотивите на това решение съдът е приел, че ипотека, учредена от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, за обезпечение на дълг на трето лице, представлява безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността и следователно е нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Другият поставен в изложението въпрос, представлява правно твърдение на касатора и не предполага варианти за отговор, съответно същият не отговоря на общата предпоставка за достъп до касация. По тези съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК /ред.ДВ бр.47/2009г./, поради противоречиво разрешаване от съдилищата на първия поставен от касатора правен въпрос, уточнен от състава на ВКС, както следва: „Приложими ли са основанията за нищожност по чл.646 ал.2 т.2 и т.4 от ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г./, по отношение на сключени от длъжника договори за ипотека?“ На основание чл.649 ал.6 от ТЗ държавната такса не следва да се внася предварително. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд