Определение № 364 от 06.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5558/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 18800/ 14. 06.2013 год. на В. С. А. от [населено място], [община], заявена чрез адв. Д. Д. АК В. срещу въззивно Решение Nо 861 от 22. 04. 2013 год. по гр възз.д. Nо 535/ 2013 година на ОС-Варна. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция – Решение Nо 4757 от.19.11.2012 г. на РС-Варна по гр.д.Nо 189/2011 година по отхвърления иск на В. А. и М. А. по чл. 108 ЗС за признаване правото им на собственост по отношение на лек автомобил „Х. Х3” с рег. Nо В 3322 РМ и рама Nо 5GTDN 136868243938 и предаване на владението му. За да отхвърли заявения иск, съдът е приел, че ищците В. и М. А. не са доказал и да са придобили собствеността на процесния автомобил при условията на пълно и главно доказване. Прието е, че сключеният Договор за покупко-продажба от 19.05.2010 година между ищецът и конституираните трети лица помагачи на ответника- П. Е. Ж. и К. Ж. е нищожен, като сключен в нарушение на добрите нрави и симулативен по отношение предмета на договора, прикриващ замяна на леки коли; няма транслативен ефект и не е прехвърлил собственост. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, възражението за нищожен договор като симулативен и прикриващ друг вид договор, както и за евентуално разваляне по телефона и връщане на получената вещ е направен извън срока и от нелегитимирано лице- третото лице помагач, необосновано – за да се разкрие симулация, следва да се посочи вида на симулацията /абсолютна или относителна /, да се установи коя е дисимулативната сделка и неправилно, постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т. 3 ГПК. На основание чл. 282 ал. 2 ГПК е направено искане за спиране изпълнението на въззивното решение, като се сочи, че размерът на надлежното обезпечение следва да се определи от съда. С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 и т. 3 ГПК с довод, че по правните въпроси: възможно ли е искане за установяване привидност на сделка от трето лице, неучастващо в нея и за връзката между иска по чл. 26 ал.2 предл. 3-то ЗЗД и чл. 17 ал.1 ЗЗД и за правното съдържание на понятието „добри нрави” по чл. 26 ал. 2 ЗЗД, е налице противоречие със задължителна практика на ВКС и произнасянето би било от значение за еднаквото и точно прилагане на закона. Прилага Решение 403 от 15. 08. 2010 год. по гр.д. Nо 684/2009 год. на ВКС-III отд., Решение Nо 453 от 20. 06. 2003 год. по гр.д. Nо 990/2002 год. на ВКС-II г.о., Решение Nо 183 от 07.02.1961 год. по гр.д. Nо 8802/60 год. на ВС-IV г.о. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация – трети лица П. Ж. и К. Ж., с който се оспорват основанията за отмяна на обжалваното решение, тъй като поставените въпроси се явяват неотносими към въпроса обусловил изхода на спора- а именно нищожност на договора поради нарушение на добрите нрави и липса на еквивалентност на уговорените престации. Излагат се доводи за неоснователност на доводите за отмяна на обжалваното решение. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация Х. В. Д. и В. И. Д., с който се оспорват основанията за отмяна на обжалваното решение. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, обжалваното въззивно решение е постановено по гражданко дело- спор за вещно право с цена на иска над 5000 лв. и е процесуално допустима. След преценка на наведените основания, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС за да се допусне касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 и/или т. 3 ГПК, изведеният правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК следва да е обусловил крайния правен извод на съда при постановяване на обжалваното решение. И. с изложението на касатора правен въпрос, касаещ възможнстта да се предяви искане за установяване привидност на сделка от трето лице, неучастващо в нея и за връзката между иска по чл. 26 ал.2 предл. 3-то ЗЗД и чл. 17 ал.1 ЗЗД и за правното съдържание на понятието „добри нрави” по чл. 26 ал. 2 ЗЗД, макар и да се приеме, че е обусловил изхода на спора, след като именно възраженията за недействителност на договора за покупко-продажба от 19.05.2010 година са релевирани от третите-лица помагачи, то не може да се приеме, че цитираната съдебна практика сочи на противоречие, даващо основание за допусксне на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Цитираните и приложени Решение 403 от 15. 08. 2010 год. по гр.д. Nо 684/2009 год. на ВКС-III отд., Решение Nо 453 от 20. 06. 2003 год. по гр.д. Nо 990/2002 год. на ВКС-II г.о., които съставляват задължителна съдебна практика, имат за предмет произнасяне касаещо същността на исковете по чл. 26 ал.2 ЗЗД и чл. 17 ал.1 ЗЗД, предмета на доказване, доказателствените средства на които може да се позове съда и различията между тях, без да се засяга въпроса, който е основен по настоящото дело и в която насока са и релевираните доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Този въпрос е за процесуално- легитимираните лица да релевират възражения за недействителност на сделка, от последиците на която ищците черпят права, и по конкретно за допустимостта възражението за нищожност и/или симулативност на сделката се релевира не от главна страна по иска, а от третите лица помагачи на ответника. След като по посочените съдебни решения този въпрос не се засяга и липсва произнасяне, то тази съдебна практика е неотносима към поставения въпрос и не може да обуслови извод, че е налице основания за допускане на касационното обжалване. Посоченото Решение Nо 183 от 07.02.1961 год. по гр.д. Nо 8802/60 год. на ВС-IV г.о. не съставлява задължителна съдебна практика, поради което и не може да се обсъжда като основания за противоречие по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като въпросът за възможността третите лица помагачи по делото да правят доказателствени искания и да изразяват защитна позиция в т.ч. и да се позовават на недействителността на сделка, по която същите са страна/ продавач/, когато това е в техен или на подпомаганата страна интерес, не е спорен от гл.т. на съдебната практика, за да налага ново разрешение. По изложените съображения и на основание чл. 2888 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия