Определение № 4534 от 25.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2721/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С въззивно решение № 311 от 16.01.2025 г. по в.гр.д. № 14046/2023 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 20085400 от 29.03.2023 г. по гр.д. № 61882/2019 г. на Софийски районен съд, 148-ми състав, с което е допусната съдебна делба както следва:

1. На самостоятелен обект с идентификатор *, представляващ апартамент № * в [населено място], [улица], вх. *, ет.*, заедно с избено помещение и 3.512% ид. части от дворното място, при права 2/4 ид. части за Г. Л. Б.- С., 1/4 ид. част за С. В. М. и 1/4 ид. част за Ю. В. М., последните двама като правоприемници на починалата в хода на процеса А. А. Б., действаща като процесуален субституент на Ю. М. и М. Д. В.;

2. УПИ с идентификатор *с площ 525 кв.м и сграда с идентификатор *с площ 72 кв.м, находящи се в [населено място], [улица], при права 2/4 ид. части за Г. Л. Б. - С., 1/4 ид. част за С. В. М. и 1/4 ид. част за Ю. В. М., последните двама като правоприемници на починалата в хода на процеса А. А. Б., действаща като процесуален субституент на Ю. М. и М. В.;

3. Сграда с идентификатор *с площ 73 кв.м; сграда с идентификатор *с площ 95 кв.м и сграда с идентификатор ***с площ 28 кв.м, находящи се в гр.

София, [улица], при права: 2/8 ид. части за Г. Л. Б. - С., 3/8 ид. части за С. В. М. и 3/8 ид. части за Ю. В. М., последните двама като правоприемници на починалата в хода на процеса А. А. Б., действаща като процесуален субституент на Ю. М. и М. В..

Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от адв. В. П. като пълномощник на Ю. В. М. и С. В. М., в частта, с която са определени квотите на съделителите, при които е допусната съдебна делба на УПИ с идентификатор *и построената в него сграда с идентификатор *. Жалбоподателите поддържат, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като по делото не са били ангажирани доказателства тези имоти да са били включени в предприятието на ЕТ „Албимекс - Любчо Божков“, за да се направи извод, че на основание чл. 22, ал.3 СК са били лична собственост на наследодателя на страните.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въпросът може ли да се приеме, че придобитото по време на брака имущество от съпруга- едноличен търговец е било включено в предприятието на едноличния търговец, ако по делото едната страна твърди, че такова имущество не е било отразено в счетоводните книги, тъй като едноличният търговец никога не е водил счетоводни или каквито и да било фирмени книги, а другата страна не е отговорила на тези доводи, не е направила изявления в обратен смисъл и не е ангажирала никакви доказателства да установява дали имотите са били включени в предприятието на ЕТ, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС- ТР № 2/ 2001 г. на ОСГК и решение № 90 от 18.04.2013 г. по гр.д. № 571/2012 г. на І г.о.

Направено е позоваване и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност поради противоречие на изводите на съда с правилата на формалната и правната логика.

Срещу въззивното решение в частта, с която са определени квотите на съделителите, при които е допусната съдебна делба на сградите с идентификатор *, *и ***, е подадена насрещна касационна жалба от Г. Л. Б. - С. чрез нейния пълномощник адв. М. Б.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението в тази част поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на събрани по делото доказателства, необоснованост и нарушение на материалния закон.

Иска се в тази част въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Сградите с посочените идентификатори, изградени от едноличния търговец в закупен от него имот за извършване на търговската му дейност, индивидуална собственост ли са или са семейна имуществена общност, след като не са служили за задоволяване на семейни нужди. 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, съпоставяйки ги едно с друго и да посочи на кое дава вяра и защо. 3. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе в мотивите си по предназначението на складовете към момента на придобиването им, което задължителната практика на ВКС приема, че е определящо за вещния им статут. 4. Предназначението на закупения имот от едноличния търговец, в който е упражнявал търговска дейност, с последваща промяна на статута му/ прекратяване на едноличния търговец/ променя ли правото на собственост. Направено е позоваване и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск, предявен от Г. Л. Б. против А. А. Б., за делба на апартамент № *, находящ се в [населено място], [улица], вх. *, ет.***.

С отговора на исковата молба ответницата А. Б. е поискала в делбената маса да бъде включено и дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор *, находящ се в [населено място], [улица], ведно с построените в него сгради с кратък идентификатор съответно *; *; *и ***. По отношение на този имот по делото е установено следното:

С решение на Софийски градски съд от 13.01.1992 г. по ф.д. № 30509/1992 г. е Л. Н. Б. е регистриран като едноличен търговец с фирма „Албимекс- Любчо Божков“.

С договор за покупко- продажба, сключен с нот. акт № 71, т.L., нот. д. № 21643 от на 21.12.1992 г. Л. Н. Б., действащ като ЕТ с фирма „Албимекс - Любчо Божков“ е закупил от физическо лице дворно място в [населено място], [улица]/ [улица]/ № *, с площ 490 кв.м, съставляващо имот пл.№ *в кв.*** по плана на [населено място], ведно с построената в същото дворно място едноетажна жилищна сграда със застроена площ 54.60 кв.м.

Като се е позовал на събраните по делото гласни доказателства- показанията на св. О. Ц. и В. К., въззивният съд е приел за установено, че имотът е закупен от Л. Б. със средства, които взел от касата на дружеството, собственост на св. Ц., в което работел. В закупеното дворно място Б. построил склад, а до него - друг по- малък склад, който се ползвал като работилница. Имотът винаги се е ползвал за осъществяване на търговска дейност - закупената сграда се е ползвала за офис, а складовете са били отдавани под наем на търговци. Никога имотът не е служил за задоволяване на жилищни нужди.

При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че поземленият имот с идентификатор *и построената в него сграда с идентификатор *са закупени от Л. Б. за упражняване на търговска дейност като едноличен търговец и са включени в търговското му предприятие, поради което са станали негова лична собственост. Изводът е обоснован с това, че при сключване на придобивната сделка той е действал в търговско качество, а не като физическо лице, от където следва, че имотът е включен в търговското му предприятие. В отговор на доводите на жалбоподателите, че по делото липсват доказателства този имот да е бил отразен като придобиване в счетоводни книги на търговеца, за него да са били начислявани амортизационни отчисления и пр. съдът е посочил, че заприходяването на имота в счетоводния баланс има само доказателствено значение, че имотът е бил част от търговското предприятие, но не е самостоятелна предпоставка да се счита принадлежност към него.

При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по подадената касационна жалба от Ю. М. и С. М., тъй като не се установява поставеният от жалбоподателите въпрос да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

В решение № 90 от 18.04.2013 г. по гр.д. № 571/2012 г. на І г.о., на което се позовават жалбоподателите, е прието, че предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 22, ал.3 СК са: съпругът да е регистриран като ЕТ; в това си качество по време на брака да е придобил възмездно вещни права; те да са предназначени за упражняване на търговската му дейност към момента на придобиването и имуществото да е включено в предприятието. По отношение на последната предпоставка - имуществото да е включено в търговското му предприятие, е посочено, че законът не изисква това да е станало в някаква специална форма. В посоченото решение отразяването на придобитото имущество като актив в счетоводните книги на търговеца, отчисляването на амортизации, плащането на данъци и пр. са посочени само като възможни индиции за този факт, за осъществяването на който може да се съди и от други обстоятелства, установени по делото.

В случая въззивният съд е съобразил, че наследодателят на страните е закупил процесния имот в качеството си на едноличен търговец с фирма „Албимекс- Любчо Божков“ и оттук е направил извод, че имотът е включен в търговското му предприятие. Установено е от събраните гласни доказателства, че от момента на придобиването му имотът е служил за осъществяване на търговска дейност - за офис, за съхраняване на различни стоки, за отдаване под наем и никога не е ползван за задоволяване на жилищни нужди. При така установените факти по делото изводът на въззивния съд, че поземленият имот с идентификатор *и построената в него сграда с идентификатор *са били лична собственост на наследодателя на основание чл. 22, ал.3 СК са в съответствие с постановките на ТР № 2/ 2001 г. на ОСГК и практиката на ВКС, обективирана в посоченото от жалбоподателите решение № 90 от 18.04.2013 г. по гр.д. № 571/2012 г. на І г.о.

Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване като очевидно неправилно. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване очевидната неправилност по смисъла на тази разпоредба предполага въззивното решение да е засегнато от пороци, пряко установими от съдържанието на обжалвания съдебен акт, без касационната инстанция да извършва анализ на събраните по делото доказателства. Приема се, че решението е очевидно неправилно, ако законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. Настоящият състав не установи въззивното решение да е засегнато от такива пороци. Доводите, с които се обосновава това основание, съставляват оплакване за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати процесуални нарушения, които не могат да се обсъждат в тази фаза на касационното производство, тъй като предполагат съдът да извърши присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност на решението.

По тези съображения въззивното решение в частта, с която са определени квотите на съделителите, при които е допусната съдебна делба на УПИ с идентификатор *и построената в него сграда с идентификатор *, не следва да се допуска до касационно обжалване.

По отношение на останалите три сгради съдът е приел, че същите са придобити от общия наследодател Л. Б. и съпругата му А. Б. в режим на съпружеска имуществена общност. Изводът е обоснован с това, че през 1994 г. е вписано прекратяване на дейността на едноличния търговец „Албимекс- Любчо Божков“ и заличаване от търговския регистър, и няма доказателства тези сгради да са били апортирани в капитала на учреденото през 1995 г. еднолично дружество с ограничена отговорност „Албимекс“ ЕООД, на което той е бил едноличен собственик и управител.

С оглед изхода на делото по касационната жалба на Ю. М. и С. М., подадената срещу тази част от въззивното решение насрещна касационна жалба от Г. Л. Б. – С., не подлежи на разглеждане съгласно чл. 287, ал.4 ГПК.

Водим от гореизложеното съдът