Определение № 422 от 15.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 61/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура, срещу решение №1265от 12.06.2014г по в. гр.дело № 3960/2013г. на Софийски апелативен съд,с което след частична отмяна на решение от 09.08.2013г по гр.д № 7613/2012г на СГС,допълнително е присъдено обезщетение за разликата от 2000 до 10 000 лева за неимуществени вреди по чл.2 т.2 от ЗОДОВ, както са присъдени и мораторни лихви върху обезщетението в размер на 3179 ,64 лева, до завеждане на исковата молба. Към жалбата на Прокуратурата на Р. България е приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване ,в което се посочва предпоставката на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпроса за относимостта на присъденото обезщетение с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, при необсъждане на всички задължително подлежащи на преценка обстоятелства в конкретния случай. Сочи се противоречие на решението поради нарушаване на т.ІІ от ППВС № 4 /1968г, т.3 и т.11 от ТР № 3/2005 по т.д. №3/2004г ОСГК. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост в хипотеза на чл. 2 т.2 от ЗОДОВ за случай, в който съдът се е позовал на т.13 от ТР № 3/2005 по т.д. №3/2004г ОСГК предвид задържане на ищеца под стража, прието от въззивния съд за незаконно поради връзката му с процесното повдигнато обвинение, но само за срока от 2 месеца и 4 дни. При налагането на тази мярка за неотклонение (заменена от съда, поради неявяване на подсъдимия) ищецът вече е бил задържан по друго обвинение, по друго водено срещу него наказателно производство, за което не се твърди и не е установено основание за отговорност на държавата. При преценката за справедливост на обезщетението по чл. 52 ЗЗД въззивният съд решаващо е изтъкнал голяма седемгодишна продължителност на наказателното преследване, но при обвинение срещу ищеца за две престъпления - по чл.436 ал.2 т.1 пр. 1 НК, по което той е оправдан с влязла в сила присъда и за престъпление по чл.343 ал.1 б”а” вр чл.342 ал.1 пр. 3 НК, по което с определение от 24.10.2006г по н.о.х.д13197/2003г ,СРС, НК производството е прекратено поради изтичане на абсолютна погасителна давност, противоречиво е разрешен въпроса за съобразяване с обстоятелствата по т.8 от ТР № 3/2005 по т.д. №3/2004г ОСГК. Междувременно,за процесния седемгодишен период ищецът е бил задържан, обвиняем, или осъден за други умишлени престъпления, поради което преценката е следвало до се основе и на указанията, дадени в т.11 от ТР № 3/2005 по т.д. №3/2004г ОСГК. Затова настоящият състав на Върховен касационен съд прима доводите на Прокуратурата за наличие на посоченото основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.