Определение № 432 от 05.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3166/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3т.1 от ГПК Образувано е по частна жалба на П. Х. К., действащ със съгласието на своята майка Н. Г., чрез адв. Ст.Б. срещу въззивно определение №1334 от 05.06.2020г по ч.гр.дело № 564/2020г на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 04.12.2019г за прекратяване на производството по гр.д. № 16281/2018 на Софийски градски съд и е върната исковата молба. Производството е прекратено изцяло, тъй като искът,предявен на 04.12.2018г/уточнен на 10.01.2019г / е за установяване по съдебен ред, че ответника Х. Ц. К. е биологичен баща на ищеца - настоящ жалбоподател П. Х. К., да се отрази това в актовете за гражданско състояние и ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка от 500 лева, вкл. за една година назад от завеждане на исковата молба. При иск по чл. 69 СК за установяване произход от бащата производството по него е прекратено поради липса на правен интерес, тъй като ищецът е с установен бащински произход - негов баща е посоченият като ответник Х. Ц. К. Този извод на съда за установен произход е осонован на факта, че с декларация от 26.03.2019г Х. Ц. К. е извършил припознаване ,на което се е позовал в отговора на исковата молба и на 02.12.2019г е издадено съответното удостоверение,отразяващо този факт /Припознаването не е оспорвано /. Определението за прекратяване на делото е обжалвано от пълномощника на непълнолетния ищец само в частта, с която е прекратено производството по иска за издръжка. Въззивният съд е потвърдил прекратяването на делото и в тази част като е посочил ,че за да се разгледа предявявен иск за издръжка заедно с иск по чл. 69 СК, както и за да бъде служебно разгледан на въпроса за издръжката в това производство /чл. 70 СК/, необходимо е да се разгледа по същество иска по чл. 69 СК, а искът за издръжка няма самостоятелно значение ,съответно не може да обуслови самостоятелен предмет на делото по- натък, с оглед прекратяване на производството по иска за установяване на произход. Касаторът поддържа обратното. Нормално и правилно е било делото да продължи заради издръжката. Пълномощникът на жалбоподателя прилага изложение, в което не е изрично формулиран правен въпрос .Изтъква се че определението е незаконосъобразно, нарушен е чл. 70 СК, тъй като съдът е бил длъжен служебно да се занимае с издръжката при положение, че уважи иска по чл. 69 СК, а в конкретния случай бащата признава иска.Цитирано е основанието чл. 280, ал.1 т.3 ГПК,като съображения в тази връзка не са изтъкнати. Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира следното: Частната жалба е постъпила в срок от легитимирано лице,срещу подлежащо на касационен контрол въззивно определение. Върховен касационен съд не констатира основание, което да приложи служебно при селекцията на касационните жалби с оглед допускане на определението до касационно обжалване. Съгласно чл. 274 ал.3 от ГПК ,касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като в изложението не е формулиран нито един правен въпрос, с което общото изискване на чл. 280 ал.1 от ГПК не е изпълнено .Съгласно възприетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК, касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, а в случая не е направен и опит .Обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК от съдържателна страна също липсва, а и такава обосновка е немъзможна без да се се изведе правен въпрос.Върховен касационен съд не приема за съдържателна аргументация изтъкнатото в изложението ,че при отпадане на положителните процесуални предпоставки за разглеждане на иска за установяване на произход от бащата /което съображение на съдилищата жалбоподателят не оспорва и не обжалва / се нарушавал чл. 70 СК. По изложените съображения,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.