Определение № 1835 от 13.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3484/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. С. З., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. М. Н., против Решение №229 от 16.05.2023г. по в. гр. д. №269/2023г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново, с което е потвърдено Решение №374 от 06.03.2023г. по гр. д. №2556/2022г. на Районен съд- Велико Търново, с което са били отхвърлени предявените от касатора против Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ- за признаване за незаконно извършеното със Заповед №947/19.09.2022г. на ректора на учебното заведение уволнение на ищеца и за неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „главен асистент“ в Исторически факултет, катедра „Нова и най- нова история на България“ и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9600 лв.- обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение- касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основания за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, чрез пълномощника му адв. Д. Н., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното въззивно решение Великотърновският окръжен съд е приел следното:

Между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал в ответния ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ длъжност „главен асистент“ в Исторически факултет, катедра „Нова и най - нова история на България“ при пълно работно време. Със Заповед №947/19.09.2022г. на ректора на ответния ВТУ „Св Св. Кирил и Методий“- гр.В.Търново, връчена на ищеца на 21.09.2022г., трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.58, ал.1, т.6 от Закона за висшето образование /ЗВО/ във връзка с чл.2, ал.1 и ал.3, т.2 и чл.35, ал.1, т.3 от Закона за развитието на академичния състав в Република България, и чл.27, т.13 от Правилника на ответния ВТУ, поради две последователни отрицателни атестации.

С решение от 06.06.2019г. на Атестационната комисия на Исторически факултет при ответния ВТУ, утвърдено с решение от 11.06.2019г. на Факултетния съвет на Исторически факултет, на ищеца е била поставена „отрицателна“ комплексна атестационна оценка за периода март 2016г.-март 2019г. Така приетите решения са били връчени на ищеца на 15.06.2019г., като по делото липсват твърдения и данни решението на факултетния съвет да е обжалвано от ищеца пред ректора по реда на чл.15 от Правилника за атестиране на преподавателските, научно- преподавателските и изследователските кадри във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ /Правилник за атестиране на ВТУ/.

С решение от 23.06.2022г. на Атестационната комисия на Исторически факултет при ответния ВТУ, утвърдено с решение от 23.06.2022г. на Факултетния съвет на Исторически факултет, на ищеца е била поставена „отрицателна“ комплексна атестационна оценка за периода март 2019г.-май 2022г. Така приетите решения са били връчени на ищеца на 29.06.2019г., като по делото липсват твърдения и данни решението на факултетния съвет да е обжалвано от ищеца пред ректора по реда на чл.15 от Правилника за атестиране на ответния ВТУ.

Съдът е приел, че от показанията на св. Л. Д.- ръководител катедра „Нова и най - нова история“ в ответния ВТУ се установява, че З. имал чести отсъствия от катедрени заседания, през двата процесни атестационни периода нямал научни публикации, не е участвал и в научни форуми, Същият е представил отчета си и е присъствал и на двете катедрени заседания, но не е оспорвал оценките.

От показанията на св. В. С.- председател на Атестационната комисия на ИФ при ВТУ, се установява, че З. рядко е присъствал и реализирал административна дейност. Учебният процес по време на пандемията не е бил прекъсван, научни конференции се провеждали чрез видеовръзка и електронни ресурси.

При така установената фактическа обстановка от правна страна въззивният съд е приел, че преобразуващото право на работодателя да прекрати ТПО на ищеца на специалното уволнително основание по чл.58, ал.1, т.6 от ЗВО е законосъобразно упражнено, доколкото ищецът е получил две последователни отрицателни атестации за атестационни периоди 2016г. -2019г. и 2019г. -2022г. Приел е, че при атестирането на ищеца в двете атестационни процедури са били спазени редът, условията и процедурата за атестиране, установени в чл.57 от ЗВО и в Правилника за атестиране на ответното учебно заведение. Изложил е съображения, че след като решенията на факултетния съвет за приемане на атестациите на ищеца не са били обжалвани от него по реда на чл.15 от Правилника за атестиране на ВТУ, то същите са влезли са в сила и са породили обвързващото си действие и правни последици спрямо него. При това положение е бил осъществен съставът на специално уволнително основание по чл.58 ал.1 т.6 от ЗВО и уволнението на ищеца се явява законосъобразно, а конститутивният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаването му за незаконно и неговата отмяна- неоснователен. Счел е за неоснователни оплакванията на ищеца, че при проведените му две последователни атестации не са били спазени реда, условията и процедурата за атестиране, установени в чл.57 от ЗВО и в Правилника за атестиране на ответното ВТУ в редакциите му в сила към момента на съответната атестация. Изложил е съображения, че съгласно чл.57, ал.1 от ЗВО висшите училища оценяват приноса на всеки член на академичния състав в учебната, научноизследователската, художествено- творческата, административната и други дейности и атестират веднъж на 3 години нехабилитираните преподаватели, какъвто е ищецът по делото, като проведените на ищеца две процесни последователни атестации за атестационния периоди 2016- 2019г., 2019-2022г., са при спазване на изискването за атестиране веднъж на 3 години по чл.57 ал.1 от ЗВО. И при двете атестации на ищеца е спазена процедурата за атестиране, като съгласно чл.11а от Правилника за атестиране на ВТУ по доклад на декана ректорът е утвърдил график за атестиране на съответните лица, ищецът е бил писмено уведомен, че подлежи на атестиране, като в съответствие с чл.11б, ал.1 от Правилника атестирането на З. е извършено по методика, основана на три групи критерии за оценка, като резултатите от прилагането й са отразени в атестационни карти, връчени му съответно на 15.06.2019г. и на 29.06.2022г. При спазване на чл.12 от Правилника е извършено атестирането на ищеца на ниво катедра, като ищецът е представил и при двете последователни атестации писмен отчет за работата си за съответните атестационни периоди по посочените критерии и показатели /чл.12 ал.1/, изготвени са от ръководителя на катедрата писмени преценки по групата показатели за работата на атестираното лице /чл.12 ал.2/; писмените отчети на атестираното лице- ищец и преценката на ръководителя на катедрата и при двете последователни процесни отрицателни атестации, съобразно чл.12, ал.3 от Правилника са обсъдени на заседание на Катедрения съвет в присъствието на ищеца. Спазена е била и процедурата по атестиране на ниво Атестационна комисия /чл.13 от Правилника за атестиране на ВТУ/ и на ниво факултетен съвет /чл.14 от същия/, като решенията на атестационните органи на ниво катедра, атестационна комисия и факултетен съвет са приети при спазване на предвидените изисквания за кворум и мнозинство. В съответствие с чл.5, ал.6 от Правилника за атестиране и при двете последователни атестационни процедури е взето под внимание и студентското мнение на база попълнени анкетни карти от представително проучване. Съобразно чл.5, ал.1 от Правилника за атестиране на ВТУ са оценени учебно- преподавателската, научноизследователската, административната и др. дейности на атестирания З., като при спазване на чл.6, ал.1 от Правилника за атестиране на ВТУ са му поставени комплексни оценки по всяка група показатели, изразени текстуално- за учебно- преподавателска дейност– „добра“, за научноизследователска дейност– „незадоволителна“, за административна дейност, квалификация и академична етика– „незадоволителна“ и окончателна оценка– „отрицателна“, като оценките по чл.5 от Правилника за атестиране на ВТУ, съобразно чл.6а от същия, са взети предвид при формирането на комплексната оценка. Съдът е приел за неоснователни доводите на ищеца, че атестирането му не е извършено съобразно критериално- оценъчната рамка за атестиране на научно- преподавателския състав на ВТУ /образец 2 към чл.18, ал.3 от Правилника/. Изложил е съображения, че непосочването на точки, съобразно критериите, въз основа на които се посочват комплексни оценки и се формира окончателна атестационна оценка, не опорочава проведените две последователни отрицателни атестации на ищеца, тъй като съгласно чл.6, ал.1 от Правилника за атестиране комплексните оценки по всяка група показатели се изразяват текстуално: „незадоволителна“, „добра“ и „много добра“, а окончателната оценка е „положителна“ или „отрицателна“. Приел е и че съгласно разпоредбата на чл.18, ал.3 от Правилника за атестиране на ВТУ критериално-оценъчният модел за атестиране /образец 2 към чл.18, ал.3/ е само примерен и служи единствено на атестационните комисии като атестиращ орган при определяне на комплексните оценки на трите групи дейности на атестираното лице. В Правилника за атестиране на ВТУ не е въведено изискване атестиращите органи да посочват и утвърждават конкретен брой точки по всеки отделен критерий, респ. по отделните показатели в рамките на съответния критерий, съобразно примерния критериално- оценъчен модел за атестиране. Не се предвижда посочване на точки, съобразно критериите, въз основа на които се посочват комплексни оценки и се формира окончателна оценка и в атестационната карта на атестираното лице /образец 1 към чл.11б/, в която резултатите от атестирането се изразяват чрез поставените комплексни оценки за основните видове дейности и обща атестационна оценка. Независимо от горното съдът е посочил, че даже и при двете процесни атестации на ищеца да е бил приложен критериално-оценъчният модел за атестиране /образец 2 към чл.18, ал.3/, то това не би променило крайните резултати от атестирането. При положение, че в отчета си за периода март 2016-март 2019г. самият ищец не е отчел никаква дейност по критерия „научно-изследователска и художествено- творческа дейност“, то същият не би могъл да получи никакви точки по този критерий съобразно критериално- оценъчния модел за атестиране, което води до формирането на „незадоволителна“ комплексна оценка по него и окончателна „отрицателна“ атестация съгласно чл.13, ал.5, б.Б от Правилника. По отношение на следващия атестационен период съдът е посочил, че неотчитането от ищеца в отчета му за периода март 2019-май 2022г. на никаква дейност по критерия „административна дейност, квалификация, академична етика и международна дейност“ обуславя логично липса на точки по този критерий и формирането на „незадоволителна“ комплексна оценка по него, а посочването от ищеца в отчета му за периода март 2019-май 2022г. досежно критерия „научноизследователска дейност“ на 4 цитирания, от които само едно е от атестационния период, обуславя точки под минималния праг на примерния критериално- оценъчния модел за атестиране /образец 2 към чл.18 ал.3/, а от там и „незадоволителна“ комплексна оценка и окончателна „отрицателна“ атестация съгласно чл.13, ал.5, б.Б от Правилника. За неоснователно е счетено и оплакването за неяснота при формирането на „отрицателна“ оценка при двете последователни отрицателни атестации, доколкото, съгласно чл.13, ал.5, б.“б“ в редакцията му към 04.05.2018г., респ. чл.6 ал.4 в редакцията му към 05.07.2021г. от Правилника за атестиране на ВТУ, при наличие на една незадоволителна оценка в научноизследователската или учебно- преподавателската дейност задължително се дава окончателна отрицателна оценка. Посочено е и че съдебният контрол в настоящия индивидуален трудов спор с предмет законността на уволнението на ищеца по чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗВО не обхваща съдържанието на получената от него оценка, която е изцяло в правомощията на органите на висшето училище.

С оглед неоснователността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна, като неоснователни са отхвърлени и исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ- за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконното уволнение.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, касаторът излага доводи за наличието на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като твърди, че обжалваното решение противоречи на съдебната практика, формирана с ППВС № 1/13.07.1953г., т. 19 на ТР № 1/04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000г., ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013г. по гр. д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС, в които се приема, че мотивите на решенията трябва да съдържат необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно, както и че трябва да бъдат точни, ясни и убедителни. Твърди и че обжалваното решение противоречи на Решение № 103/18.07.2018г. на ВКС по гр. д. № 2119/2017 г., ГК, III г. о., касаещо приложението на разпоредбата по чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗВО и обхвата на съдебния контрол в производството по трудов спор на процедурата по атестиране, при която уволненият служител е получил отрицателна атестация, както и че по същите съображения е очевидно неправилно. Позовава се и на основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следните въпроси

1. Подлежат ли на съдебен контрол при оспорване на уволнително основание по чл. 58, ал.1, т.6 от ЗВО, отделните атестационните процедури, които го предхождат и в какво се изразява ?

2. При извършване на атестационна процедура на преподавател от научно- преподавателския състав във ВУЗ, непосочване на точки, съобразно критериите въз основа, на които се посочват комплексни оценки, опорочава ли атестационната процедура?

3. Представлява ли порок на атестирането на научно-преподавателския състав във ВУЗ, неспазване на критериално-оценъчната рамка, която е установена с чл.57, ал.2 от ЗВО и ПААС правила, ред и условия за провеждане на атестирането?

4. Оценките при атестирането на научно-преподавателския състав във ВУЗ, подлежат ли на съдебен контрол в производството при отмяна на уволнението или съдът само констатира дали са влезли в сила?

5. Съдебният контрол в индивидуален трудов спор на уволнение по чл. 58, ал.1, т.6 от ЗВО, обхваща ли съдържанието на получената при атестация оценка от лицето?

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато на посоченото в изложението основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. По отношение на това основание в изложението са развити само доводи за противоречие на обжалваното решение с цитираната съдебна практика, но не са формулирани конкретни правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл. Съгласно разясненията, дадени в мотивите по т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, а непосочването на такъв само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Предвид горното и доколкото в изложението по този пункт липсват ясно и точно формулирани правни въпроси, то касационно обжалване на решението не може да се допусне.

Неоснователно е и направеното искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по поставените в изложението въпроси. Съгласно приетото в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

В случая първият, четвъртият и петият въпрос от изложението по този пункт са от значение за изхода на делото и за формиране на решаващата воля на съда, поради което по отношение на тях е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице обаче допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по тях е налице формирана съдебна практика по реда на чл.290 от ГПК, на която самият жалбоподател се позовава. Съгласно същата /Решение № 103/18.07.2018г. на ВКС по гр. д. № 2119/2017 г., ГК, III г. о./ в производството по трудовия спор на установяване подлежи и съдебният контрол обхваща спазени ли са редът, условията и процедурата за атестиране, установени в чл. 57 от ЗВО и в Правилника за атестиране на учебното заведение, в т.ч., ако актовете на органите на управление на висшето училище са били предмет на обжалване по реда на чл. 38 от ЗВО, решението на административния съд следва да бъде съобразено. Съдебният контрол в индивидуалния трудов спор с предмет законността на уволнението по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО не обхваща съдържанието на получената от лицето оценка и нейната обективност, респ. правилност, която е изцяло в правомощията на органите на висшето училище. Така формираната практика дава ясен отговор на поставените от касатора въпроси, с който самият той е съгласен, и не се нуждае от промяна или осъвременяване, като обжалваното решение е в съответствие с нея. При постановяването му въззивният съд е извършил проверка за спазването на реда, условията и процедурите за атестиране, установени в Правилника за атестиране на ВТУ, и е приел, че при извършване на двете атестации на ищеца не са били допуснати нарушения, за което е изложил подробни съображения в мотивите на решението.

Вторият и третият въпрос от изложението също не могат за обосноват допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Така поставените въпроси изразяват несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд за липса на допуснати нарушения на процедурите по атестирането му и се отнасят до правилността на обжалваното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 от ГПК за селекция на касационните жалби, освен в хипотезата на очевидна неправилност по чл.280, ал.2 от ГПК, която в случая не е налице. Предвид горното и доколкото отговорът на посочените въпроси е свързан и с обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства, то по отношение на същите съгласно разясненията, дадени в мотивите по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не може да се приеме, че е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. От друга страна, не е налице и специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като жалбоподателят не се позовава на неяснота, непълнота или противоречия в правната уредба или на неправилна или нуждаеща се от осъвременяване съдебна практика.

По така изложените съображения обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПк касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна по касационната жалба направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.

Мотивиран от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,