Определение № 1 от 03.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60019/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 335/ 23.02.2016 г. по гр. д. № 5407/ 2015 г., с което Софийски апелативен съд, изменяйки решението от 20.05.2015 г. по гр. д. № 7 330/ 2013 г. на Софийски градски съд:

· отхвърля исковете с правна квалификация съответно чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за две суми от по 400 945. 15 лв. – неустойка по чл. 16 от договор от 29.05.2008 г. за забавено изпълнение в периода м. януари 2010 г. – м. май 2013 г. и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за две суми от по 34 374. 05 лв. – законни лихви върху всяка главница в периода 01.02.2010 г. – 28.05.2013 г., предявени от С. С. И. и М. А. И. срещу „Г., П. и партньори“ О.;

· осъжда на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД С. С. И. и М. А. И. да заплатят на „Г., П. и партньори“ О. суми от по 10 000 евро – връщане на платеното по договора от 28.05.2013 г., ведно със законните лихви от 28.11.2014 г. и

· отхвърля исковете с правна квалификация чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за две суми от по 50 000 евро (предявена част от две вземания в пълен размер от по 100 000 евро) – неустойката по чл. 13 от същия договор, предявени от „Г., П. и партньори“ О. срещу С. С. И. и М. А. И..

Решението обжалват касаторите С. И. и М. И. го обжалват в следните части:

· по отхвърлените първоначални искове - за неустойката по чл. 16 от договора и за законните лихви върху всяка от двете главници и

· по уважените насрещни искове – с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Те искат да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси:

1. Има ли противоречие в решението, извеждащо неговата необоснованост, когато е отхвърлен първоначалният иск за мораторна неустойка, но е уважен насрещният иск за връщане на платеното като последица от развалянето на договора (чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД)?

2. Изпада ли кредиторът в забава, когато не е поканил своя длъжник да му даде съдействието, от което се нуждае, за да изпълни своето задължение по договора?

3. Договорно задължение, формулирано с израза „при сключването на този договор собствениците-учредители се задължават да упълномощят дружеството“, задължение без срок ли е или по него е определен срок, различен от датата на сключване на договора?

4. При такава уговорка може ли кредиторът да иска изпълнението веднага (със сключването на договора)?

5. Кое е началото на срока на погасителната давност на правото на разваляне на договора за кредитора по задължението, възникващо от такава уговорка?

6. Може ли да се приеме, че наличието на отлагателно условие, чието сбъдване е ограничено в определен срок и се отнася единствено до задълженията на едната страна, изисква задължението на другата страна, формулирано с израза „при сключването на този договор собствениците-учредители се задължават да упълномощят дружеството“, да бъде изпълнено до изтичането на същия срок?

7. Може ли договор да бъде развален чрез изявление на кредитора, което не индивидуализира неизпълненото задължение на длъжника?

8. Може ли ответник в хода на делото с покана да развали процесния договор?

9. Диспозитивна ли е разпоредбата на чл. 87 ЗЗД?

10. Поражда ли действие клаузата, в която страните уговарят развалянето на договора да настъпи автоматично, с неизпълнението на задължението?

11. Ако съдът приеме, че договорът е развален с обратна сила, допустимо ли е да отхвърли претенцията за неустойка за забава на основание това, че ищецът е неизправна страна по договора?

12. Ако едно действие е уговорено като търсимо и безсрочно задължение на страна по двустранен договор, забавата по което настъпва след покана, но същевременно изпълнението на това действие представлява и необходимо съдействие, за да може другата страна по договора (ответник) да изпълни своето задължение, то, за да изпадне ищецът в забава на кредитор, не е ли необходимо първо съдействието да бъде поискано от ответника, а ищецът да продължи да бездейства?

13. Забавата на кредитор да се даде пълномощно, необходимо с оглед изпълнението на задълженията от длъжника, като даването на пълномощно е същевременно и задължение на кредитора (търсимо и без срок), настъпва ли преди длъжникът да поиска пълномощното?

14. Ако ищецът направи възражение за давност срещу насрещния иск, а ответникът едва с въззивната си жалба вземе отношение по възражението, позовавайки се на по-късен момент на давностния срок, може ли съдът да вземе пред вид и да уважи преклудираното възражение на ответника?

15. Доколкото моментът на изпълнението на задълженията на длъжника е поставен в зависимост от сключването на договори между кредитора и трети лица, допустимо ли е и началният момент на давността за разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията на длъжника да зависи от поведението на кредитора?

Касаторите считат повдигнатите въпроси за обуславящи обжалваното решение и извеждат допълнителните основания от чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК с доводите за противоречието му с ТР № 7/ 13.11.2014 г. по тълк. д. № 7/ 2013 г. ОСГТК на ВКС, с решение № 28/ 14.03.2009 г. по т. д. № 497/ 2008 г., ВКС, ТК, I-во ТО, определение № 612/ 21.07.2015 г. по т. д. № 2975/ 2014 г. на ВКС, ТК, I-во ТО и решение № 76/ 20.03.2014 г. по т. д. № 586/ 2013 г. на Варненски апелативен съд. Обосновават и допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплакват, че решението е неправилно. Претендират разноски.

Ответникът по касация не намира повдигнатите въпроси да имат претендираното значение. Възразяват, че решението е правилно. Претендират разноски.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационната жалба с допустим предмет, подадена от легитимирани страни в срока по чл. 283 ГПК, но основанията за допускане на касационния контрол няма. Съображенията са следните:

По първоначалните искове:

Касаторите ги обосновават с твърденията, че с чл. 16 от договор от 29.05.2008 г. са обезпечили изпълнението на задълженията, които ответника по касация е поел към тях, а за вредите от забавеното изпълнение в периода м. януари 2010 – м. май 2013 г. той дължи неустойка в размер на по 2 500 евро месечно на всеки касатор (чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Обосновавайки своето качество на кредитори и по вземанията с правна квалификация чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, са поискали да бъде осъден да плати за периода 01.02.2010 г. – 28.05.2013 г. законните лихви върху всяка месечно дължима неустойка.

Разглеждайки правоизключващото възражение, което ответникът по касация е обосновал със забава на кредитора (чл. 95 и чл. 96 ЗЗД), въззивният съд е приел, че основните права и задължения по сключения договор го квалифицират като предварителен за учредяване на право на строеж върху собствен на касаторите поземлен имот срещу задължение на ответника по касация построи сграда и да предаде бъдещи обекти в нея, които ще бъдат уговорени допълнително. В чл. 1. 3 от договора е изявено съгласие, че ако до 31.12.2009 г. ответникът по касация не сключи подобни предварителни договори със собствениците на съседните два поземлени имота, той ще започне самостоятелна процедура по регулация на терена, обект на договора. В чл. 8. 2. касаторите са се задължили да упълномощят ответника по касация или негов представител с правото да подписва, подава и получава всякакви документи относно градоустройствения статут, промяната в регулацията на имота и уреждането на откритите сметки по регулация, както и за проектирането и строителството на бъдещата сграда. Въззивният съд е подложил на тълкуване сключения от страните договора и според критериите от чл. 20 ЗЗД е приел, че своите задължения по чл. 8. 2. касаторите е следвало да изпълнят до 31.12.2009 г. – датата, след която ответникът по касация е бил длъжен да пристъпи към изпълнение на своите задължения за промяна на градоустройствения статут на имота, снабдяване с необходимите строителни книжа и строителството на бъдещата сграда. След това е извършил съвкупна преценка на гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите Ф. и Д., приемайки те да не доказват касаторите да са изпълнили тези си задължения. Достигнал е до извода, че като резултат от неизпълнението ответникът по касация не е получил съдействието, от което се нуждае, за да изпълни своите задължения за промяна на градоустройствения статут и строителство на бъдещата сграда, а това го освобождава от последиците на неговата забава (чл. 95 и чл. 96 ЗЗД). Това са съображенията, с които са отхвърлени първоначалните искове с правна квалификация чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

По насрещните искове:

Ответникът по касация ги обосновава с твърденията, че забавеното изпълнение на задълженията на касаторите е породило за него правото да развали договора (чл. 87 ЗЗД). Той го упражнява с нотариална покана, връчена на касаторите на 09.10.2014 г. (след предявяване на първоначалните и преди насрещните), а всеки от двамата му дължи суми от по 10 000 евро – връщане на платеното в изпълнение на задължение на ответника в чл. 4 от договора и суми от по 50 000 евро – неустойка по чл. 13 (последните две – предявена част от вземания в пълен размер от по 100 000 евро) в обезщетение на вредите от неизпълнението на задълженията на касоторите от разваления договор.

Въззивният съд е разгледал първо възражението на касаторите, че с нотариалната покана ответника по касация е упражнил право, погасено по давност. Приел е, че това право е възникнало на 31.12.2009 г. – крайният срок, до изтичането на който касаторите са се задължили да изпълнят своите задължения от чл. 8. 2. Датата е начална за 5-годишния срок на погасителната давност (чл. 87, ал. 5 ЗЗД) и този срок не е изтекъл към датата на нотариалната покана. С тези съображения възражението за погасителна давност е квалифицирано като неоснователно.

След това въззивният съд е установил, че в чл. 1. 4. от договора страните са се съгласили касаторите да получат от ответника по касация сумата 20 000 евро и тази сума е платената. Поради това е намерил за доказани по основание и до пълните размери исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Въззивното решение като необжалвано е влязло в сила в частта по отхвърлените насрещни искове с правна квалификация чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира за изключено всяко основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Повдигнатите въпроси предполагат тяхното групиране.

В първата група следва да се отнесат въпроси № 1 и № 11. Те са свързани с касационните оплаквания за необоснованост на решението. Касаторите съзират противоречие между установената от въззивния съд забава в задълженията на ответника по касация по договора и отхвърлянето на техните (първоначални) искове за мораторна неустойка, но в уважаването на насрещните искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Такава материалноправна възможност, а оттук – и липсата на противоречие на диспозитивите на обжалваното решение, – произтича от чл. 96, ал. 1 ЗЗД. В нейното приложение въззивният съд е отрекъл качеството на касаторите на кредитори по вземанията за мораторни неустойки, но е приел да е възникнало (и да е било надлежно упражненото) правото на разваляне на договора на ответника по касация. Разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗЗД е ясна, а практиката на ВКС в нейното приложение – безпротиворечива. Различен извод не следва и от съдебните актове, на които касаторите се позовават, обосновавайки по въпросите в първата група допълнителните основания от чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Следователно макар въпросите да обосновават въззивното решение, по тях е изключено всяко допълнително основание за допускане на касационния контрол.

Във втората група следва да се отнесат въпроси № № 2 – 8, 12, 13 и 15. Те не обуславят изводите на въззивния съд, а чрез тях се въвеждат касационни оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, а именно: чл. 20 ЗЗД – откъм проведеното от въззивния съд тълкуване на договора, чл. 95 ЗЗД – откъм приложения институт на забава на кредитора и чл. 87 ЗЗД – откъм правото на разваляне на договора, включително по възражението за погасителна давност. Касационните оплаквания обаче не обосновават допускането на обжалваното решение до касационен контрол (арг. от сравнителен анализ на чл. 280 и и чл. 281 ГПК).

В третата група следва да се отнесат въпроси № № 9 и 10. И по тях е изключено общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото и двата въпроса са без връзка с обжалваното решение.

В четвъртата група остава въпрос № 14. Практиката на Върховния касационен съд е категорична, че възражението за погасителна давност е допустимо упражнено, стига ответникът да се позове на нейните последици. Чл. 120 ЗЗД не изисква от ответника да излага твърдения за вида на давностния срок (общ или кратък), нито за неговите начало или край. Тази практика настоящият състав на Върховния касационен съд споделя и не намира основание да бъде променена. Следователно и този въпрос не обосновава въззивното решение, а по него липсва общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

Изложеното изключва необходимостта настоящият състав на Върховния касационен съд допълнително да разисква връзката между обжалваното решение и представените от касаторите съдебни актове по други дела, включително с тълкувателното решение, на което се се позовали.

При този изход на делото в тежест на касаторите следва да се поставят разноските, направени от ответника по касация пред настоящата инстанция. Доколкото отговорността за разноските е гражданска деликтна, те следва да я понесат солидарно (чл. 53 ЗЗД).

При тези мотиви, съдът