Определение № 3128 от 07.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1473/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на Сдружение „Ловно-рибарско дружество – Пещера“ срещу решение № 118 от 16.04.2025г. по в.т.д. № 76/2025г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 134 от 27.12.2024г. по т.д. № 82/2024г. на Окръжен съд - Пазарджик. С потвърденото решение, по иск с правно основание чл. 25, ал. 6, вр. ал. 4 от ЗЮЛНЦ, предявен от А. С. К., е отменено като противоречащо на закона и устава решение на Общото събрание на сдружението от 18.05.2024г. за потвърждаване на решение на Управителния съвет от 23.06.2023г. за изключване на А. С. К. като член на сдружението. Оплакванията на касатора са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд не е съобразил, че доколкото изслушването при налагане на дисциплинарно наказание е елемент от правото на защита, то има характер на право, а не на задължение на уличения в нарушение. Следователно фактическото неупражняване на това право или отказът да бъде упражнено не опорочава процедурата. Законодателят (чл. 22 от ЗЮЛНЦ) е предоставил възможност уличеният в процедурата за изключване да прецени дали да упражни или не това свое право в контекста на цялостната му стратегия за защита. Така достатъчно, за да изпълни задължението си по чл. 24, ал. 5 от Устава, е било Управителният съвет да осъществи надлежна покана до уличения като нарушител и да му даде възможност за изслушване. Изискването за изслушване е спазено, ако са представени доказателства и е установено от съда, че същият е надлежно поканен за изслушване пред надлежния орган, но не се е явил, или се е явил, но е отказал да упражни правото си. Неправилно е и становището на решаващия съд, че следва да се приложат всички форми на писмено поканване за свиканото Общо събрание. Производството по свикване на общото събрание на сдружение е охранително. Писмената покана, обнародвана в местен вестник, е само една от трите форми на отправяне на писмена покана, съгласно буквалното и систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 26 от Устава на Сдружение „Ловно-рибарско дружество – Пещера“. Трите форми на писмена покана са при условията на алтернативност. При условията на диспозитивно начало е предоставено на Общото събрание да определи начините и способите за отправяне на покана. По делото е установено, че липсва обява в местен вестник за насроченото на 18.05.2024г. Общо събрание, но е налице отправяне на покана чрез обява, разлепена своевременно на видно място в управлението на сдружението. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Конкретно формулираните въпроси са: 1.) Изслушването от управителния съвет или друг компетентен орган за налагане на наказание на член на сдружение, уличен в нарушение на закона или устава, негово право или задължение е? 2.) Следва ли да се приеме, че изискване, предвидено в устава на сдружение с нестопанска цел за изслушване на уличен в тежко нарушение член на сдружението, за което е открито дисциплинарно производство, е спазено, ако са представени доказателства, че същият е надлежно поканен за изслушване през надлежния орган, но не се е явил или се е явил, но е отказал да упражни правото си? Въпросите се определят като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК), но допълнително има позоваване на решение № 179 от 05.12.2011г. по т.д. № 1023/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 5217 от 26.04.2017г. по адм.дело № 4494/2016г. на ВАС, VІІ отделение. 3.) Допустимо ли е от чл. 26, ал. 1 от ЗЮЛНЦ в устава на сдружение да бъдат предвидени няколко начина за писмено поканване на членовете на общото събрание при условията на алтернативност? Според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК), но даденото от въззивния съд разрешение е и в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 339 от 22.05.2013г по т.д. № 195/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК). 4.) Ако отговорът на въпрос 3 е положителен – следва ли да се приеме, че изискването на чл. 26, ал. 1 от ЗЮЛНЦ е спазено, ако поканването на членовете на общото събрание за заседание на този орган е извършено чрез прилагане на един от алтернативно посочените в устава за това? Във връзка с въпроса касаторът се позовава на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. От насрещната страна А. С. К. не е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че А. С. К. е бил член (ловец-риболовец) на Сдружение „Ловно-рибарско дружество – Пещера“, дружина „Исперихово“. На заседание на Управителния съвет на 23.06.2023г. му е било наложено дисциплинарно наказание „изключване“ по чл. 24, ал. 1, б.“в“ от Устава на сдружението, основание за прекратявате на членството в сдружението съгласно чл. 23, ал. 1, б.“д“ от Устава. Разпоредбата е предвиждала налагане на дисциплинарно наказание при действия, насочени срещу интересите, независимостта и единството на организацията, за нарушаване на традиционно установените правила по ловна и риболовна етика. Конкретните вменени на А. С. К. нарушения са били: системен телефонен и физически тормоз на ръководителя на сдружението; снимане със скрита камера в офиса на сдружението на служителите без тяхно разрешение и разпространяване на записи; заплашване на 18.03.2023г. на член на дружина „Жребичко“ с убийство; разпространяване на обиди за председателя на Управителния съвет на публични места. Решението на Управителния съвет е било потвърдено на основание чл. 24, ал. 10 от Устава с решение на Общото събрание на сдружението от 18.05.2024г. след постъпила жалба на К. по реда на чл. 24, ал. 9 от Устава. Въззивният съд е счел, че извършването на посочените нарушения от А. С. К. е останало недоказано. За това обстоятелство са били допуснати свидетели, но те не са били изслушани, тъй като не са били доведени от касатора – ответник в проведеното пред Окръжен съд – Пазарджик открито съдебно заседание. Отделно от това, според въззивния съд, за такива нарушения не е можело да бъде наложено наказание „изключване“ – най-тежкото от всички предвидени наказания за членовете на сдружението. Съгласно Устава (чл. 24, ал. 2, б.“а“, „б“, „в“, „г“ и „д“) наказание „изключване“ се е налагало на членовете на сдружението, които са извършили деяния, квалифицирани като бракониерство; осъдени за умишлени престъпления от общ характер с влязла в сила присъда; извършили кражба или умишлено убиване на ловно куче; причинили смърт или допуснали тежка злополука с ловно оръжие по време на лов при доказана вина; злоупотребили с парични средства и имущество на сдружението. В този смисъл вменените на А. С. К. нарушения са били несъставомерни. Също съгласно възприетото от въззивния съд при започналата и проведена процедура по налагане на наказанието А. С. К. не е бил изслушан. Съгласно чл. 24, ал. 5 от Устава наказанията са се налагали от Управителния съвет на сдружението след изслушване на нарушителя, а при негово отсъствие - ако е надлежно уведомен по ред и начин, определен от Управителния съвет. На А. С. К. не е била дадена възможност за писмени обяснения, нито за устни. Той се е явил на посочената дата и място, указани в поканата за провеждане на заседанието на Управителния съвет, но не е бил изслушан. По-конкретно на проведеното заседание на Управителния съвет не му е била дадена възможност за обяснения. Изключването му не е било обсъдено от членовете на Управителния съвет. В този смисъл въззивният съд е акцентирал върху показанията на свидетеля С. Т. Т., член на Управителния съвет, присъствал на заседанието на 23.06.2023г. Според показанията на свидетеля ищецът е бил поканен на заседанието, протекло с атмосфера на станали скандали, и изгонен. Свидетелят е отрекъл подписът върху присъствения лист за заседанието от 23.06.2023г. да е бил негов, да е имало обсъждания и гласувания. Показания в сходен смисъл е дал и свидетелят В. А. С., на когото на заседанието на 23.06.2023г. също е било наложено дисциплинарно наказание „изключване“. Относно свикването и провеждането на Общото събрание от 18.05.2024г. (отчетно и делегатско) въззивният съд е изложил, че не е било редовно свикано. Уставът е предвиждал поканата за свикване на Общото събрание да се обнародва в местен вестник най-малко 30 дни преди насрочения ден на събранието, да се постави на видно място в управлението на сдружението, както и да се уведомят писмено делегатите, като начинът на писменото уведомяване се определя от Управителния съвет (чл. 26, ал. 5 от Устава). По делото е била представена единствено обява от 08.04.2024г. за събранието, без данни за публикация в местен вестник, поставянето й на видно място на мястото на управление на сдружението и писмено уведомяване на делегатите. Също съгласно изложеното от въззивния съд, съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, ако друго не е предвидено в устава, поканата за общото събрание се обявява в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенция по вписванията, и се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на сдружението най-малко един месец преди насрочения ден. Нормата е с диспозитивен характер, доколкото предвижда възможност за друг начин за разгласяване на поканата за общото събрание, както е било предвидено в Устава на Сдружение „Ловно-рибарско дружество – Пещера“. С оглед мотивите на въззивния съд в решението му поставените от касатора въпроси не удовлетворяват общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Те не са от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – част от правния спор и обуславящи правните изводи на въззивния съд. Първият въпрос е предпоставен от извод на въззивния съд за задължение на член на сдружението при започнала процедура по налагане на дисциплинарно наказание да даде обяснения. Такива изводи в решението на състава на Апелативен съд – Пловдив липсват. Въззивният съд е възприел, че макар да е бил поканен за заседанието на Управителния съвет на 23.06.2023г., на А. С. К. не е била дадена възможност за обяснения – нито устни, нито писмени. Вторият въпрос се основава на фактически обстоятелства, които въззивният съд не е възприемал, съответно не съответстват на изложените от този съд мотиви – че са представени доказателства, че А. С. К. е бил надлежно поканен за изслушване пред Управителния съвет, но не се е явил, съответно се е явил, но е отказал да бъде изслушан. В този смисъл въпросът е и фактологичен, изискващ преценка на фактите и обстоятелствата по делото, съответно на правилността на въззивното решение, която не може да бъде правена във фазата по допускане на касационно обжалване. Същото е по отношение на трети и четвърти от въпросите. Те са предпоставени от извод на въззивния съд, че поне един от предвидените в Устава способи за поканване на делегатите за Общото събрание на 18.05.2024г. е приложен, тъй като, според касатора, това са алтернативни възможности при свикване на събранието. Въззивният съд е приел друго - че не е бил осъществен нито един от начините за свикване на събранието, предвидени в Устава. Според мотивите на Апелативен съд - Пловдив от касатора – ответник е била представена обява от 08.04.2024г. за свикване на Общото събрание, но не е имало доказателства тя да е била публикувана в местен вестник, да е била поставена на видно място на мястото на управление на сдружението, съответно участващите в Общото събрание делегати да са били уведомени писмено за събранието. Отделно това формулираните от касатора въпроси касаят само част от основанията, на които оспореното от А. С. К. решение на Общото събрание от 18.05.2024г. е било обявено за противозаконно и противоуставно и отменено. Въззивният съд е възприел още, че действията, за които е било наложено наказанието „изключване“, са несъставомерни (съпоставено с предвидените в чл. 24, ал. 2 от Устава основания за налагане на това наказание) и че извършването на нарушенията от А. С. К. е останало недоказано, при което не е имало основание за наказването му с „изключване“, съответно прекратяване на членството му в сдружението. В този смисъл поставените въпроси също не са обуславящи за изхода на делото. Не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на която се позовава касаторът, което също е пречка касационно обжалване да бъде допуснато. Основанието не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Същевременно посочените от касатора съдебни решения (на състави на ВКС и ВАС) не са пряко относими към поставените въпроси, при което не може да се приеме за удовлетворено и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив. Воден от горното съдът