Определение № 1130 от 05.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4092/2017 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 322 от 31.07.2017 година по гр.д. № 505/2017 година, Плевенски окръжен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, предявен от И. В. К. срещу М. В. В., двамата от [населено място] бряг, за изменение на режима на упражняване на родителските права спрямо малолетното им дете В.. В решението е прието за установено, че страните са родители на детето В., родено от брака им на 22.12.2006 г. Бракът между страните е бил прекратен с решение по гр.д. № 978/2010 г. на районен съд [населено място] бряг, с което упражняването на родителските права е било предоставено на майката. Регламентиран е бил режим на лични контакти между детето и бащата - всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване на детето в домът на бащата, както и един месец през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката. След раздялата между родителите детето е продължило да поддържа контакти с баща си, вкл. и извън определеното по съдебното решение време, като майката е дала съгласие детето да пътува с баща си и до Гърция, където работи баба му по бащина линия. И двамата родители притежават висок родителски капацитет, осигуряват всичко необходимо за материалния му стандарт, а в отглеждането и възпитанието му са подпомагани от своите родители. Детето е съхранило емоционалната връзка с родителите си, като майката провежда демократично авторитетен стил на родителско поведение, удачен за формиране на хармонична личностова структура с изграждане на ценности, съобразени с общите норми на поведение, а бащата проявява либерално родителско поведение. При така установените факти, въззивният съд е приел, че след определяне на мерките за упражняване на родителските права не е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, което да налага промяната им. Условията за отглеждане на детето при неговата майка не са се влошили; подходът и към възпитанието му е изключително правилен и съдейства за неговото дисциплиниране и формиране като личност. Приел е, че с оглед и на все още ниската му възраст (единадесет години), детето продължава да се нуждае от непосредствени майчини грижи, поради което е отхвърлил като неоснователен искът за предоставяне на родителските права на бащата. Същевременно, съдът е приел, че режимът на лични отношения между детето и неговия баща с оглед изминалите години от първоначалното му определяне се явява неефективен - детето е пораснало и изявява желание за по-близко общуване с бащата. Съобразявайки и обстоятелството, че родителите живеят на близко разстояние, както и възможностите за контакти с нови технологии, съдът е определил нов разширен режим на лични контакти: бащата да взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 19 ч. в петък до 18 часа в неделя в периода от първи октомври до тридесет и първи март и до 20 часа в периода от първи април до тридесети септември; един месец през лятото, по време което не съвпада с годишния отпуск на майката, както и по пет дни през Коледната и пролетна ваканции. Постановил е детето да общува свободно и по негова преценка с баща си чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка. Касационна жалба против решението на Плевенски окръжен съд е постъпила от М. В. В.. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса следва ли в производството по спор относно упражняване на родителски права задължително да бъдат изслушани и двамата родители - решение № 173 от 07.05.2015 г. по гр.д. № 6136/2014 г. ІV г.о. ВКС; решение № 14 от 24.01.2015 г. по гр.д. № 4575/2014 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 269 от 31.10.2011 г. по гр.д. № 1420/2010 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 21 от 05.02.2016 г. по гр.д. № 3657/2015 г. ІІІ г.о. ВКС. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: допустимо ли е по иск за промяна на родителските права, съдът да разшири мерките за лични контакти без за това да е заявено изрично искане и допустимо ли е да се даде свобода на преценка на малолетното дете да контактува неограничено с родителя, който не упражнява родителски права чрез видео и звукова връзка. Поддържа се, че в съдебната практика по определяне на мерки за личи контакти не е давано разрешение за лични контакти чрез съвременни технологии без ограничения по преценка на малолетно дете, което се явява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решени на основание чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Приложени са съдебни актове на съдилищата, в които съдът се е произнесъл по определяне на мерки за лични контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Ответникът по касационната жалба И. В. К. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски. По доводите за допускане на касационно обжалване, състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Въпросът допустимо ли е по иск за промяна на родителските права, съдът да разшири мерките за лични контакти, без за това да е заявено изрично искане е разрешен в съответствие с установената съдебна практика. Последователно и безпротиворечиво в съдебната практика по дела за упражняване на родителски права и мерки за лични контакти се приема, че съдът постановява решението си, ръководен от интересите на детето. Законът е възложил на съда да следи служебно за интересите на детето, ценейки исканията на страните именно с оглед на тези интереси. С оглед предмета на делото, съдът допуска доказателства и служебно, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните. При предявено искане на родителя да му бъде възложено упражняването на родителските права, съдът е в правомощията си да откаже поисканото изменение, но с оглед интереса на детето и обстоятелствата по делото да разшири определените по отношение на този родител лични контакти с детето, както е процедирано в обжалвания съдебен акт. Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът следва ли в производството по спор относно упражняване на родителски права задължително да бъдат изслушани и двамата родители. При разрешаване на спор относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца, съдът изслушва родителите в изпълнение на чл. 59, ал. 6 СК, за да добие лични впечатления, даващи възможност за най-пълна и точна преценка на всички обстоятелства от значение за интересите на детето. Затова неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 6 СК съставлява съществено процесуално нарушение, но само в случаите, когато е попречило на съда да добие пълна и вярна преценка за моралните и възпитателски качества на родителя и съответно е довело до постановяване на неправилно решение - когато съдът е разрешил въпроса за упражняване на родителските права без да съобрази всички обстоятелства, от значение за интереса му. Когато съдът, постановявайки решението си е съобразил доказателствата относно родителския капацитет на майката и бащата и възможностите им да предоставят най-подходящите условия за отглеждане и възпитание на детето; когато с постановения резултат по спора по чл. 59 СК интересите на детето за защитени във възможно най-висока степен, то допуснатото нарушение на изискването за лично изслушване на родителите не е съществено. В този смисъл и решение № 447 от 08.12.2015 г. по гр.д. № 3067/2015 г. и решение № 207 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 911/2012 г. на ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В конкретния случай съдът е разрешил въпроса за упражняване на родителските права над малолетното дете след събиране на всички доказателства, осигуряващи възможност за пълна и точна преценка на обстоятелствата, свързани с интересите на детето – съдът е събрал всички доказателства в присъствие на двамата родители във всяко проведено по делото съдебно заседание; извършил е разпит на свидетели и експерти и е приел социален доклад, давайки възможност на родителите да задават въпроси и да вземат становище по всяко от доказателствата и направените от насрещната страна възражения и искания и е провел разпит на бащата по реда на чл. 176 ГПК, добивайки възможност за изграждане на лични впечатления. Основателен се явява доводът за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпроса в интерес на малолетното дете ли е да му се предостави свобода на преценка да контактува неограничено с родителя, който не упражнява родителски права чрез съвременни технологии (видео и звукова връзка). Въпросът е от значение за точното приложение на чл. 59 СК при определяне на режима на лични отношения между деца и родители и обуславя въззивното решение в частта му, с която е постановено детето В. да общува свободно и по негова преценка с баща си чрез технически средства, поради което в тази му част следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение