Определение № 1949 от 15.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 715/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор Р. И. против част от решение № 252/07.11.2025г., постановено по в.гр.д. № 309/2025г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. С обжалваната част от въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение № 168/23.04.2025г. постановено по гр.д. № 128/2025г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. В. Х. с ЕГН [ЕГН] сумата от 20 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение по повдигнато му на 25.06.2021г. обвинение за извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26 от НК и за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от НК, по които е оправдан с присъда № 14/22.11.2022г., постановена по НОХД № 544/2021г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, влязла в законна сила на 15.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.04.2024г. до окончателното плащане на задължението. В частите, с които предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до размера от 40000 лева и първоинстанционното решение в тази част е потвърдено, въззивното решение не е предмет на касационната жалба и е влязло в сила. В жалбата се поддържа необоснованост на обжалваното решение, с оглед на което е отправено искане за допускане на касационно обжалване и постановяване на решение, в което да се определи обезщетение за вреди в по-нисък размер от присъдения. Касационният жалбоподател Прокуратурата на Република България поддържа, че определеният от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно и необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действителните неимуществени вреди, претърпени от ищеца. Съдът е нарушил принципа на справедливост присъждайки завишен размер на обезщетението за вреди, като не е съобразил, че доказаните по делото факти не установяват обхват на негативни преживявания, оправдаващи присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди. За целта съдът не е преценил в достатъчна степен значението и връзката на релевантните в случая факти с увреждането на ищеца; не е направил правилна оценка на характера, интензивността и динамиката на упражнената спрямо ищеца наказателна принуда; не е съобразил отсъствието на доказателства за претърпени здравословни вреди, както и каквито и да било такива с траен характер, вследствие на което процесуално нарушение, неправилно е приложил материалния закон – чл. 52 от ЗЗД. Така, присъденият размер на обезщетението не се намира в съответствие с доказаните за претърпени вреди. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация С. В. Х., чрез процесуален представител адв. В. С. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване на решението в съответната част, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд, включително е чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 от ГПК, е приел за установени следните факти: с постановление на прокурор от 12.07.2017г. по пр.пр. № 2522/2016г. е образувано досъдебно производство по описа на ОП – П. срещу неизвестен извършител за това, че през периода 2011 - 2014г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и представляващ „Х. с.-П.“ АД, [населено място] избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС и корпоративен данък – престъпление по чл. 225 ал. 3, вр. с ал. 1 т. 2, т. 5, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26 ал. 1 от НК. С постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 25.06.2021г. по ДП № ЗМ-169/2017г. по описа на ОД на МВР – П., ищецът е бил привлечен като обвиняем за две престъпления, извършени в качеството му на изпълнителен директор на „Х. с.-П.“ АД, [населено място] – престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, извършено през периода 01.12.2011г. – 13.06.2012г. и престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от НК, извършено на 30.05.2015г. – избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по З. и ЗДДС в особено големи размери. На ищеца била взета мярка за неотклонение „подписка“ и извършена полицейска регистрация. На 29.06.2021г. по ЧНД № 465/2021г. по описа на ОС – Плевен била издадена обезпечителна заповед № 28, с която на основание чл. 72, ал. 2 вр. ал. 1 от НПК вр. чл. 390 от ГПК е допусната обезпечителна мярка – запор върху посочени 14 банкови сметки, с титуляр ищеца в 7 банки за обезпечаване на наложено наказание конфискация на цялото или част от имуществото за престъпленията, за които ищецът е привлечен като обвиняем. По делото са извършени редица процесуално-следствени действия /събиране на гласни и писмени доказателства, изготвени са европейски заповеди за разследване и събиране на доказателства в Гърция и Румъния, разпитвани са свидетели в тези страни, събирани са писмени доказателства – банкова и счетоводна документация/ като досъдебното производство се състои от общо 34 тома и съдържа данни за извършени множество действия по разследването. По внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 616/2021г. по описа на ОС – Плевен, прекратено поради отвод на всички съдии, изпратено за разглеждане от ОС – Ловеч. По образувано пред този съд НОХД № 544/2021г. са били насрочени 2 открити разпоредителни заседания на 08.02.2022г. и на 18.02.2022г. и 1 открито съдебно заседание на 24.02.2022г., на първото от които ищецът в качеството на подсъдим не се е явил поради заболяване от Ковид, за което са представени доказателства, а на останалите две се е явил лично и с упълномощен представител. С определение № 129/24.04.2022г., постановено в о.с.з. ОС –Ловеч е прекратил делото и е върнал същото на ОП – П. за отстраняване на съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, отменено по частен протест от прокурора с решение от 29.04.2022г. по ВНОХД № 94/2022г. на ВТАС, а делото е върнато на ОС – Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия. По делото са били проведени още 5 открити съдебни заседания /08.06.2024г., 04.08.2022г., 20.09.2022г., 24.10.2022г., 22.11.2022г./, на които ищецът се е явил лично и с представител, като в проведеното на 08.06.2022г. о.с.з. ход на делото не е даден поради отвод на съдията докладчик по искане на представителя на прокуратурата, а проведеното на 24.10.2022г. о.с.з. е отложено поради служебен ангажимент на представителя на ищеца. Ищецът своевременно е поискал разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 1 от НПК при съкратено съдебно следствие като е поискал да се разпитат вещото лице В. В. и един свидетел и да се съберат нови писмени доказателства и исканията му са били уважени от съда. Въззивният съд взел предвид, че ОС – Ловеч е постановил оправдателна присъда № 14/22.11.2022г. по делото, с която ищецът в качеството на подсъдим е признат за невиновен и по двете повдигнати против него обвинения. По протест на ОП – П. пред ВтАС било образувано ВНОХД № 46/2023г., по което след проведени три открити съдебни заседания /03.04.2023г., 12.06.2023г. и 18.09.2023г./, на които ищецът в качеството на въззиваем подсъдим се е явявал лично и с представител, ВтАС е постановил решение № 114/12.10.2023г., с което е потвърдил изцяло оправдателната присъда. Това решение било потвърдено с решение на ВКС № 231/15.04.2024г. по КНОХД № 1175/2023г. по описа му. С определение № 442/17.09.2024г., влязло в законна сила на 08.10.2024г. по НОХД № 544/2021г. на ОС – Ловеч на основание чл. 402 от ГПК било отменено допуснатото обезпечение по НЧХД № 465/2021г. на ОС – Плевен. От показанията на разпитаните по делото свидетели Е. Б. /главен счетоводител в дружеството в периода 2002г. – 2015г./ и Н. Х. /съпруга на ищеца/, въззивният съд приел за установено, че ищецът се е ползвал с добро име, както сред подчинените си, така и сред контрахентите си и е бил познат в обществото и търговските среди като коректен и точен човек, добър професионалист с много контакти. След започване на наказателното дело срещу него през 2017/2018г. той се сринал психически, изглеждал много зле визуално и е бил съсипан като към този момент той вече имал диагностицирано онкологично заболяване. През 2017г. ищецът започнал да се възстановява физически от онкологична операция, когато изведнъж състоянието му се влошило, както физически, така и психически. Цялото семейство е изживяло много тежко обвиненията срещу него и възможността той да влезе в затвора, животът на всички се променил значително; не смеели да излизат по улиците, защото се притеснявали от обвиненията, че ищецът е престъпник; семейните им отношения станали трудни, тягостни, трудно говорели дори с децата си, приятелите им се дистанцирали, чувствали, че хората ги обвиняват и не им вярват. Въз основа на тези факти и след съвкупна преценка на събраните доказателства, от правна страна въззивният съд приел, че при безспорност на фактите по развилото се наказателно производство и установените обстоятелства от събраните по делото писмени и гласни доказателства, искът за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е доказан по основание. В резултат именно от воденото наказателно производство, по което ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпления по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от НК, същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания – накърнени чест, достойнство и добро име в обществото, изживени силна напрегнатост, тревожност, страх от изхода на наказателното производство и от евентуално осъждане, понижено самочувствие, нарушена хармония в семейните отношения и влошено здраве. При определяне паричния еквивалент на обезщетението за причинените неимуществени вреди, съдът отчел естеството и вида на повдигнатото обвинение – ищецът бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършване на две престъпления от общ характер против финансовата, данъчната и осигурителната системи, за всяко от които е предвидено наказание лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния, съставляващи тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК; съобразил процесуалните действия в досъдебното производство с участие на ищеца, както и че делото е било с голяма фактическа сложност, извършваните множество процесуални действия в рамките на досъдебното производство; проведените множество заседания в съдебната фаза на наказателния процес, всяко от които е провокирало страх и тревоги у ищеца; взел е предвид, че производството се е развило в период от почти 7 години /12.07.2017г. до 15.04.2024г./. Съобразил в тази връзка, че досъдебното производство било образувано срещу управителя и представляващ „Х. с.-П.“ АД, а именно ищецът е изпълнявал тази длъжност през целия период на наказателното производство. Отчел същевременно, че понесените от ищеца неимуществени вреди са били с по-голям интензитет от датата на привличането му като обвиняем, вследствие несигурността от това по какъв начин ще приключи воденото спрямо него дело, което се е отразило негативно върху психиката и здравословното му състояние. Уронени били честта и достойнството му, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение за престъпления, в които е обвинен. Съобразил от друга страна личността на ищеца – към момента на повдигане на незаконното обвинение ищецът е бил мъж на 54 години, с чисто съдебно минало; по време на воденото наказателно производство и към настоящия момент ищецът не е осъждан; биографията и трудовата му дейност са свързани изключително с управлението на голямо търговско дружество в [населено място], награждаван е за това и е публично известна личност в бизнес средите на [населено място]; същият се е ползвал с добър авторитет в обществото и търговските среди, в професионалната му сфера, бил е признат за бизнесмен на годината през 1997г. от кмета на [община]. Обосновал, че освен следващите се по човешка презумпция вреди от емоционален, психически и здравословен характер, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, в случая пострадалият е претърпял и допълнителни такива, произтичащи от накърнен авторитет пред приятели, познати и контрахенти, злепоставяне на цялото семейство, опорочаване на обществения му статус и компрометиране в професионален обществен кръг. Подчертал, че ищецът е преживял значителен стрес, страх, притеснения, срам, несигурност за бъдещето си и това на семейството си от възможното му ефективно осъждане за две тежки умишлени престъпления, свързани с избягване на данъчни задължения в особено големи размери, унижение от регистрацията му в полицията като криминално проявено лице, която е задължителна последица от обвиненията, накърняване на честта и достойнството му от обвиненията в злоупотреби и т.н., като всички тези емоционални страдания преживял на фона на влошеното му здравословно състояние. Всички тези обстоятелства отчел като значими при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Взел е предвид, че здравословното състояние на ищеца е било влошено преди образуване на наказателното производство, когато бил диагностициран с онкологично заболяване, което обаче в причинна връзка с незаконното обвинение се е отразило на оздравителния му процес. Променил се животът на цялото му семейство в негативен аспект, влошили са се отношенията му с близки. Предвид доброто име и авторитет, с които Х. се е ползвал в обществото и в професионалните си среди, интензитетът на чувството му за нарушаване и незачитане на правата и достойнството му бил завишен и с оглед на това обосновал, че изпитвал по-силни емоционални страдания, стрес и притеснения в резултат на незаконно повдигнатите му обвинения, вкл. и от публикацията в местен ежедневник, че е подсъдим. Отбелязал, че в най - голяма степен правната сфера на ищеца е била засегната в периода от последните три години /от датата на привличането му в качеството на обвиняем до окончателната оправдателна присъда/, но от образуване на наказателното производство до влизане в сила на постановената оправдателна присъда /2017-2024г./, е изминал продължителен период от близо седем години, който следва да се прецени като значим в случая. Извел решаващ извод, че обезщетение в размер на 20 000 лева е в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и за репариране на доказаните неимуществени вреди, при отчитане на особеностите на конкретния случай, в който смисъл постановил и крайния си акт. Касаторът Прокуратурата на Република България обосновава наличие на специална предпоставка за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поставя в тази връзка като значим въпроса за задължението на въззивния съд да извърши цялостна преценка на конкретните факти и обстоятелства, които са от значение за дължимия размер на обезщетението и за приложението на принципа за справедливост, към който препраща чл. 4 от ЗОДОВ при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното: Доводите на касатора, в контекста на които е поставен въпросът за задълженията на въззивния съд при приложението на чл. 52 от ЗЗД и определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди са за допуснато от въззивния съд нарушение на принципа за справедливост при определяне на обезщетението, което не е съответно на реално претърпените и доказани от ищеца вреди и на установената съдебна практика. Въпросът е значим и обуславящ решаващите правни изводи в обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие с трайно установената и задължителна съдебна практика, цитирана от касатора – т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК; т. 2 от ППВС № 4/1968г. и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС; решение № 53/07.05.2019г. по гр.д. № 3528/2018г., III ГО; решение № 138/30.05.2017г. по гр.д. № 4309/2018г., IV ГО и др. Съгласно приетото в нея обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост, а критериите образуващи понятието "справедливост" са свързани с преценката на всички конкретно проявени и обективно съществуващи обстоятелства с оглед особеностите на конкретния случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи по приключилото наказателно дело. В разглеждания случай, въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди конкретно всички установени по делото обстоятелства, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на страните, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е анализирал по вътрешно убеждение при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетението. Изтъкнал е значението на всеки конкретен факт, който е установен и е в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение и понесените вреди, който е отнесъл към стойността, която засегнатите блага са имали за ищеца и е приложил релевантните с оглед конкретиката на случая общи и специфични критерии за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в съответствие с константната съдебна практика. Ето защо решението на Апелативен съд – Велико Търново не е в противоречие с разрешението, дадено в задължителната и установената съдебна практика на ВКС, а е в съответствие с него. В този смисъл въпросът не удовлетворява допълнителният критерий за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Следователно, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице соченото от жалбоподателя основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът по касация има право на поискани разноски. Доказаният размер на разноските под формата на платено възнаграждение за адвокат е 600 евро. В този размер, разноските следва да се възложат в тежест на касатора. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение