Определение № 5030 от 20.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4302/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Г.-Д. срещу определение рег.№14084 от 30.06.2026 г. по в. ч. гр. д. №3393 по описа за 2026 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение нейната частна жалба с вх.№ 58463/23.02.2026 г. срещу разпореждане № 10242 от 23.01.2026 г. на СРС, 24-ти състав по гр.д.№ 40487/2023 г. за връщане на основание член 262,ал.2,т.2 във връзка с чл. 261,т.4 от ГПК на подадената от нея частна жалба с вх.№375496/17.11.2025 г. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за администриране на частната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното: М. Г.-Д. е предявила срещу Пловдивския окръжен съд частични искове за заплащане на 29 500 лв. обезщетение за имуществени вреди и 29 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от излъчено на 15.09.2020 г. предаване на Валя Ахчиева под наслов „Да избягаш от Темида“, основано на изнесена от съда невярна информация. Софийският районен съд, на когото делото е било изпратено по подсъдност, е оставил без уважение искането на ищцата за освобождаване от задължението за внасяне на дължимите такси и разноски и е дал указание в едноседмичен срок да представи доказателства за внасяне на държавна такса по сметка на Софийския районен съд в размер на 1000 лв. с определение рег. № 34687 от 20.08.2025 г. по гр. д. № 40487 по описа за 2023 г. Това определение е съобщено на ищцата на 15.09.2025 г., но в предоставения срок тя нито е обжалвала отказа от освобождаване на такси и разноски, нито е изпълнила задължението си да представи доказателства за внесена държавна такса. Ето защо с определение рег.№44753 от 28.10.2025 г. съдията-докладчик е върнал основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба на М. Г.-Д.. Подадената срещу това определение частна жалба е била оставена без движение с разпореждане рег. № 179972 от 24.11.2025 г. с указания към ищцата да представи доказателства за внесена държавна такса от 15 лв. След съобщаване на това разпореждане и неизпълнение на указанието съдията-докладчик е върнал частната жалба с разпореждане рег. № 10242 от 23.01.2026 г. Частната жалба срещу това разпореждане е оставена без уважение с обжалваното пред настоящата инстанция определение на Софийския градски съд. Въззивният съд е приел, че подаденото повторно искане за освобождаване на държавна такса в кратък период, след като първоначалното искане е било оставено без уважение, представлява злоупотреба с процесуално право. За този период не е могло да настъпи такова утежняване на финансовото положение, което би довело до невъзможност ищцата да внесе 15 лева държавна такса. Затова непроизнасянето по повторното искане за освобождаване от държавна такса от страна на първоинстанционния съд не представлява процесуално нарушение и неизпълнението на задължението на ищцата обуславя връщането на нейната частна жалба. Като основание за допускане на касационно обжалване на гореописаното въззивно определение касаторът е посочил чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- противоречие на определението с решения на Съда на ЕС, тъй като е нарушено правото на справедлив процес и безпристрастен съд. Заявил е, че обжалваното определение е постановено от незаконен състав, понеже съдиите са си давали отводи по други нейни дела, а по това дело не са се отвели. В изложението не са цитирани решения на Съда на ЕС, а на Европейския съд по правата на човека относно допуснати нарушения на правото по чл.6, параграф 1 от КЗПЧОС на справедлив процес от безпристрастен съд. Не се констатира обаче твърдяното противоречие между обжалваното определение и практиката на ЕСПЧ. Според тази практика решаващо е не субективното чувство на страната относно пристрастността на съдебния състав, а дали при конкретните обстоятелства опасенията са обективно оправдани/33.Nortier v. the Netherlands, 13924/88, 24 август 1993 г./. В случая наличието на предходни отводи по други дела, които са постановени при определени обстоятелства, не е достатъчно, за да обоснове основание за отвод по конкретното дело, което зависи от различни факти/определения №248 от 3.4.2012 г. по ч.гр. д. № 180/2012 г. на III ГО, № 358 от 07.05. 2021г. по гр. д. № 509/2021 год. на III ГО, № 469 от 2.2.2024 г. по ч. гр. д. №3760/2023 г. на IV ГО на ВКС/. След като частният жалбоподател не е изложил такива факти, нито при субективна преценка/лични убеждения на конкретен съдия/, нито при обективна преценка/легитимна външна причина/ може да се достигне до извода за пристрастност на съдиите съобразно практиката на ЕСПЧ. Следователно по въпроса относно наличието на незаконен състав не се установява твърдяното противоречие по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което касационно обжалване на това основание не следва да се допуска. Други въпроси, които да обусловят допускане на касационно обжалване не са ясно формулирани в изложението към частната касационна жалба. В него се съдържа оплакване, че през септември 2025 г. е подадена молба за увеличаване на исковите претенции, поради което делото следвало да бъде изпратено по подсъдност на Софийския градски съд. Евентуалният порок обаче би бил относим към предходно определение на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба, което не е било предмет на въззивното обжалване. Порокът по никакъв начин не е от значение за обжалваното определение и не би могъл да доведе до служебно допускане на касационно обжалване на посочените в чл.280, ал.2 от ГПК основания. По тези съображения настоящата инстанция приема, че определението на Софийския градски съд не следва да се допуска до касационно обжалване. М. А. Г.-Д. не е внесла държавната такса за разглеждане на частната касационна жалба, поради което на основание чл.77 от ГПК следва да бъде осъдена да заплати 7,67 евро по сметката на ВКС. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение