Определение № 2462 от 04.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 2516/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] - [населено място], представлявана по закон от С. Д. - кмет, и от процесуален пълномощник юрк. А. Д., против решение № 340 от 06.08.2024 г., постановено по в. гр. д. № 222/2024 г. на Окръжен съд - Хасково. С обжалваното решение е потвърдено решение № 806 от 29.12.2023 г. по гр. д. № 1853/2022 г. на Районен съд - Хасково, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от [община] срещу В. Я. М., Д. В. Б. и „Аквагруп проект“ ЕООД искове с правна квалификация чл.21 вр. чл.23 и чл.26 от ЗДФИ за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на [община] сумата 26 531.75 лв. - главница, основаваща се на акт за начет №11-04-29/23.12.2019 г., издаден от главен финансов инспектор в Дирекция „Инспекционна дейност“ на Агенция за държавна финансова инспекция, и сумата 1 311.85 лв. - лихва по акта за начет за периода от 29.06.2019 г. до 23.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК - 26.04.2022 г., до окончателното й изплащане, за които суми са издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 409/27.04.2022 г. и изпълнителен лист от 28.04.2022 г. в производството по ч. гр. д. № 970/2022 г. на Районен съд - Хасково, и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на ответниците. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и за уважаване на исковете с присъждане на разноски за заповедното и за исковото производство. Излагат се оплаквания, че въззивният съд е основал решението си на заключенията на съдебнотехническата експертиза, като ги е възприел безкритично и не е съобразил противоречието на констатациите на вещите лица с приложим подзаконов нормативен акт, произнесъл се е неправилно относно липсата на умисъл в поведението на ответника Д. Б., релевантен за отговорността на основание чл.21, ал.1, т.1 ЗДФИ, без да обсъди предпоставките за носене на отговорност по чл.21, ал.4 ЗДФИ, неправилно е отрекъл дължимостта на изплатените със знание и по разпореждане на ответниците - физически лица суми за дейности, които не представяват необходими за завършване на обекта и подлежащи за заплащане по силата на сключените с „Аквагруп проект“ ЕООД договори СМР, и е разместил тежестта за доказване при оборване на констатациите в акта за начет в частта относно отчетническата отговорност на ответницата В. М.. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по „съществени въпроси“, които са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика в Постановление № 5/15.12.1955 г. на Пленума на ВС (относима към въпрос № 3) и в противоречие с практиката на ВКС в решения по чл.290 ГПК (в т. ч. решение № 128/18.01.2022 г. по гр. д. № 6/2020 г. на ІІІ г. о., относимо към въпроси № 1, № 2, № 4 и № 5, и решение № 457/08.07.2024 г. по гр. д. № 1091/2023 г. на ІІІ г. о., относимо към въпроси № 4 и № 5), а именно: „ 1. Следва ли да се счита оборена презумпцията по чл.22, ал.5 ЗДФИ за всички фактически констатации в акта за начет /АН/, ако в хода на производството по чл.422 ГПК се опровергаят доказателствата за една от тях; 2. Може ли съдът, разглеждащ иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането по издадена въз основа на АН заповед за незабавно изпълнение, да установи друг размер на вредата, различен от този по АН; 3. Може ли съдът безкритично да приема заключението на вещо лице, без да съобрази нормативната уредба и направените в тази връзка възражения на една от страните по делото, при дела за реализиране на отговорност по съставен акт за начет; 4. При реализиране на имуществена отговорност на основание чл.21, ал.4 от ЗДФИ във вр. с чл.23, т.4 ЗДФИ срещу ръководител на ощетена бюджетна организация, вината, в частност умисъл, част ли е от фактическия състав по реализиране на тази отговорност; 5. Презумира ли законът наличието на вина на отчетника, включително умисъл като нейна форма, и кой носи доказателствената тежест за нейното оборване/установяване“. В срока по чл.287, ал.1 ГПК са подадени отговори от ответниците по касация В. Я. М. от [населено място] - чрез адв. Т. В., и „Аквагруп проект“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. И. М.. В отговорите са изразени становища за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество, като са направени искания за присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Ответникът по касация Д. В. Б. от [населено място] не е заявил становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от [община] по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск за съществуване на вземане солидарно към ответниците Д. Б., В. М. и „Аквагруп проект“ ЕООД за сумите 26 531.75 лв. - главница, и 1 311.85 лв., за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК - съставен от главен финансов инспектор в Агенция за държавна финансова инспекция акт за начет № 11-04-29/23.12.2019 г., Окръжен съд - Хасково е приел, че констатациите в акта за начет, въз основа на които е ангажирана отговорността на ответниците на основание чл.21 вр. чл.23, т.3 (за В. М.), т.4 (за Д. Б.) и т.5 (за „Аквагруп проект“ ЕООД ЗДФИ, са оборени и вземанията следва да се считат за несъществуващи. Съобразявайки оплакванията и доводите във въззивната жалба на [община], въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства и заключения на съдебнотехнически експертизи - първоначална и повторна. От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно, че с акта за начет е ангажирана отговорността на тримата ответници, както следва: Отговорността на ответницата В. М. в качеството на главен експерт „Водоснабдяване и канализация“ в [община] - за това, че е приела работи по сключени с „Аквагруп проект“ ЕООД два договора за възлагане на обществена поръчка като е подписала протоколи, заменителни таблици и количествени сметки за отчитане като извършени и подлежащи на заплащане СМР и е утвърдила неизпълнени СМР, без да упражни необходимия контрол; Отговорността на ответника Д. Б. - за това, че като кмет на [община], на който е възложено да управлява и да се разпорежда с имущество на общината, се е разпоредил и е допуснал незаконно плащане по договорите, без да осъществи необходимия контрол; Отговорността на изпълнителя на обществената поръчка „Аквагруп проект“ ЕООД - в качеството му на лице от кръга на посочените в чл.23, т.5 ЗДФИ. Разпорежданията със средства от общинския бюджет са извършени на основание сключени между [община] като възложител и „Аквагруп проект“ ЕООД като изпълнител на обществена поръчка договори от 24.11.2017 г., съответно договор № 372 с предмет „Изпълнение на инженеринг - проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на СМР на обект „Допълнително аварийно водоснабдяване на [населено място]“, подобект „Дублиране на кладенци“, по обособена позиции №1 строеж „Дублиране на 1 бр. тръбен кладенец в района на вододайна зона „У. II“ и „Изпълнение на инженеринг - проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на СМР на обект „Допълнително аварийно водоснабдяване на [населено място]“, подобект „Дублиране на кладенци“ по обособена позиция № 2 строеж „Дублиране на 3 бр. тръбни кладенци в района на вододайна зона „Източна зона“. Въззивният съд е анализирал подробно заключенията на съдебнотехническата експертиза, които е преценил като обективни и обосновани, и след съпоставяне на съдържащите се в тях експертни изводи с всяка една от констатациите в акта за начет е направил извод, че констатациите са оборени и че не доказват дължимостта на сумите 26 531.76 лв. - главница, и 1 035.76 лв. - лихви. По повод на констатацията за несъответствие на предвидени по проект, актувани и поставени на място бетонови колове въззивният съд е приел, че независимо от установеното от вещото лице несъответствие, при отчитане на разликата в цената на коловете, заложени в проекта и изпълнени фактически, и съобразяване на становището на експертите, че замяната на коловете не се отразява на предназначението и на защитната функция на изпълнената на място защитна ограда, не е налице неизпълнение на договорите и няма щета за ищеца от изплащане на суми в повече от дължимите по съответната позиция от акта. Констатацията за изплатени в повече суми за полагане на бетон около коловете е счетена за опровергана от заключението на вещите лица, че макар да е актуван и заплатен бетон в повече от предвидения в договорите, цялото количество е вложено на обектите и осигурява устойчивост на изпълнената ограда. Относно констатацията за несъответствие с договора на изпълнението в частта за полагане на бодлива тел въззивният съд е приел, че от заключенията се установяват незначителни стойности на завишение на актуваната бодлива тел (53.36 лв. по всеки от договорите), които не кореспондират с остойностяването на щетите в акта за начет, и че с оглед категоричния извод на вещите лица, че по начина, по който е изпълнена оградата, положената тел има необходимата устойчивост и осигурява постигане на защитната функция на оградата, завишението не съставлява щета. Съдържащите се в акта за начет констатации за заплащане на работи и дейности, които нямат характер на СМР, необходими за завършване и въвеждане на обектите в експлоатация - пробонабиране, транспорт, микробиологичен и физикохимичен анализ на водата и др. подобни, също са счетени за оборени от заключенията и от издадените разрешителни за водовземане от подземни води № 31510608/23.08.2018 г. на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. Въззивният съд се е произнесъл, че необходимостта от извършване на дейностите следва по несъмнен начин от съдържанието на разрешителното, в което изрично е предвидено изискване за представяне пред компетентния орган на резултати от пълен анализ на добиваната на обектите по договора, и че след като вещите лица са установили тяхното реално изпълнение, те подлежат на заплащане съгласно клаузите на чл.3 от двата договора, в които е постигнато съгласие за заплащане на непредвидени разходи до определен размер, в рамките на който попада стойността на съответните дейности. При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд в мотивите към първоинстанционното решение, към които е препратил по реда на чл.272 ГПК, че ответникът Д. Б. не следва да отговаря за причинени щети на основание акта за начет, тъй като няма нанесена щета на общинския бюджет в резултат на завишаване на цени или плащане на неизвършени дейности по двата договора. В допълнение въззивният съд е посочил, че дори да има отклонения при извършването и актуването на част от възложените за изпълнение работи, отклоненията са незначителни и не са се отразили на крайния резултат от изпълнението на договорите. Въззивният съд е изразил несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че ответницата В. М. не е субект на отговорност в хипотезата на чл.23, т.3 ЗДФИ, и е приел, че с оглед заеманата длъжност и съдържанието на длъжностната й характеристика тя има качеството на отчетник по смисъла на чл.23, т.3 ЗДФИ. Независимо от това въззивният съд се е произнесъл, че и по отношение на нея искът по чл.422, ал.1 ГПК следва да бъде отхвърлен предвид липсата на щета като основание за ангажиране на отговорността й по ЗДФИ. С лисата на щета е мотивирано и отхвърлянето на иска срещу ответника „Аквагруп проект“ ЕООД. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд - Хасково въззивно решение. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Извън хипотезите на вероятна недопустимост и нищожност на обжалваното въззивно решение, за които Върховният касационен съд следи служебно в стадия на производството по чл.288 ГПК, при селектиране на касационните жалби касационната инстанция е ограничена от посочения от касатора правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и от заявените селективни основания, без да разполага с правомощия да извежда по своя преценка значимия за изхода на делото правен въпрос и/или специфичните за достъпа до касационно обжалване допълнителни предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените от касатора въпроси, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване, не притежават характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК със съдържание, изяснено от ОСГТК на ВКС в цитираното тълкувателно решение. Първите два въпроса не кореспондират с решаващите изводи на въззивния съд, залегнали в мотивите към обжалваното решение. Въпросите са поставени за пръв път пред касационната инстанция и отразяват виждането на касатора, че въззивният съд не е следвало да отхвърля иска изцяло, след като е приел за установено от заключенията на съдебнотехническата експертиза, че има „незначителна част неизвършени СМР“, макар и без посочване на техния размер, т. е. че има щета, за която ответниците следва да отговарят въз основа на акта за начет. В мотивите към решението въззивният съд е приел, че според експертните заключения има несъответствие между предвидени в договорите и извършени на място работи, но доколкото изпълнението е съобразено с предмета на договорите, осигурява постигането на целения резултат и е необходимо за завършването и въвеждането в експлоатация на обектите, няма основание платените на изпълнителя суми (в границите на предвидените средства за конкретната обществена поръчка) да се разглеждат като щета за бюджета на общината - възложител. Преценката на въззивния съд, че изпълнението е незначително като стойност, не е съпътствана с извод, че ответниците следва да носят отговорност на основание специалните разпоредби на ЗДФИ за причинена щета, установена с акта за начет. Третият въпрос е свързан с оплакването в касационната жалба, че въззивният съд е възприел безкритично заключенията на съдебнотехническата експертиза и е основал решаващите си изводи на тях, без да вземе предвид противоречието им с приложимата нормативна уредба и с възраженията на ищеца, подкрепящи констатациите в акта за начет, че в резултат на несъобразяване със заложените в договорите параметри изградената от изпълнителя ограда е с по-слаби характеристики от проектираната и не осигурява защитните функции, за които е предназначена. По начина, по който е зададен, въпросът предполага извършване на проверка относно правилното възприемане на експертните заключения от въззивния съд и според разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС в т.1 от тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2009 г. не може да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване. Наред с изложеното следва да се отбележи, че въззивният съд не се е отклонил от задължителните указания в Постановление № 5/1955 г. на Пленума на ВС, тъй като е анализирал заключенията, извършил е самостоятелна преценка на констатациите на вещите лица във връзка с относимите писмени доказателства по делото, съпоставил е установеното от вещите лица с всяка отделна констатация в акта за начет и след като е преценил, че заключенията са обективни и обосновани, е направил свои фактически изводи въз основа на тях. Последните два въпроса не са обсъждани от въззивния съд и по повод на тях не са формирани решаващи правни изводи с обуславящо значение за изхода на производството по чл.422 ГПК. За да отхвърли иска на касатора, въззивният съд е приел, че от събраните в хода на делото доказателства не е установена щета за бюджета на [община], която да поражда основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответниците в качеството им на субекти по чл.23, т.3, т.4 и т.5 ЗДФИ. Произнасяйки се в този смисъл, въззивният съд е формирал извод за оборена доказателствената сила на констатациите в акта за начет досежно обективното проявление на щетата и с оглед на това не е преценявал субективния елемент на отговорността - вината и нейната форма, в т. ч. и разпределението на доказателствената тежест при оборване на презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД. Препращането по реда на чл.272 ГПК е единствено към частта от мотивите на първоинстанционното решение, в която се съдържат изводи за отсъствие на неизвършени, но заплатени СМР, и на извършени плащания за дейности, които не представляват необходими СМР по договорите, не и към съжденията на първоинстанционния съд за липса на умисъл в поведението на ответниците - физически лица. По изложените съображения съставът на ВКС приема, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В зависимост от изхода на производството касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация В. М. направените по делото разноски в размер на 600 лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по чл.287, ал.1 ГПК, съгл. договор за правна защита и съдействие от 04.11.2024 г. Разноски на ответника „Аквагруп проект“ ЕООД не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства уговореното в договор за правна защита и съдействие от 08.11.2024 г. адвокатско възнаграждение в размер на 4 236 лв. с ДДС, за част от което е издадена фактура от 08.11.2024 г., да е заплатено в брой или по банков път. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,