Определение № 544 от 06.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1885/2015 г.

взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], София срещу решение № 1521/4 март 2015 год. на Софийски градски съд по въззивно гр.дело № 6550/2014 год. на ІV”А” ВО. С обжалваното решение е потвърдено решението на СРС, 64 състав, по гр.дело № 19404/2013 год. от 7 януари 2014 год., с което са отхвърлени предявените от [фирма] искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу Е. М. Е. за установяване съществуването на вземане за сумата 12 360 лева, представляваща неплатено възнаграждение за извършване на услуга, за което е издадена фактура № 854 от 10 юли 2012 год., законната лихва върху нея от датата на подаване на заявление по реда на чл.410 ГПК до окончателното и ́ плащане, както и вземане за сумата 885,89 лева, представляваща лихва за забавено плащане на главницата за периода от 11 юли 2012 год. до 22 март 2013 год. В жалбата са изложени съображения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, за необоснованост и нарушения на материалния закон. Като общо основание за допускане на касационен контрол в изложение по чл.280, ал.1 ГПК са посочени процесуалноправни въпроси относно правомощията на въззивната инстанция при непълен или неточен доклад на първоинстанционния съд и задълженията и ́ да провери редовността на процесуалните му действия при наведени оплаквания за нарушения във въззивната жалба, да изложи мотиви по всички възражения на страните и правните им доводи, да събере относимите и допустими доказателства и да укаже на страните възможността да предприемат процесуални действия, които са пропуснали да извършат поради нарушения на съдопроизводствените правила от първата инстанция. Поставен е обуславящият въпрос за доказателственото значение на направено от ответника съдебно признание на релевантен за основателността на иска факт. Допускането на касационно обжалване се основава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В отговора на касационната жалба Е. М. Е. поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното решение до касационен контрол, тъй като изложението по чл.280 ГПК е своеобразно доразвитие на доводите, съдържащи се в самата жалба и касаторът не е формулирал правни въпроси от значение за изхода на спора по конкретното дело. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, предвид данните по делото и доводите на страните в заявените от тях становище намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и нередовностите и ́ са отстранени. За да потвърди решението на Софийския РС, въззивният съд е приел, че събраните доказателства не установяват възникването на договорна връзка между страните по изработка на външно топлозахранване на процесния обект – жилищна сграда на [улица] [населено място] и абонатна станция, както и изпълнение на дейностите по изграждане на трасето, на машинната част и на автоматиката за абонатната станция от ищеца. Кореспонденцията между страните и събраните от първоинстанционния съд гласни доказателства подкрепят защитната теза на ответника, че източник на облигационни отношения с ищцовото дружество е договор за продажба на елементи на абонатната станция, на тръби и на арматура, чиято цена е изплатена в уговорения размер. Настоящият съдебен състав намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В случая с въззивната жалба на ищеца са релевирани оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неточен и непълен доклад по чл.14б ГПК досежно обстоятелствата, нуждаещи се от доказване, и разпределяне на доказателствената тежест относно подлежащите на установяване релевантни факти, както и отказ на съда да събере своевременно поисканите от ищеца относими, допустими и необходими доказателства. С касационната жалба са въведени оплаквания за необсъждане на доводите на въззивника за допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила и постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка. Предвид изложеното въззивният съдебен акт следва да бъде допуснат до касационен контрол по уточнени и конкретизирани от настоящия състав процесуалноправни въпроси, както следва: задължен ли е съдът да събере всички допустими, относими и своевременно посочени доказателства, да ги обсъди в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и установените чрез тях твърдения на страните, възражения и доводи; какво е доказателственото значение на направено от ответника съдебно признание на релевантен за основателността на иска факт, неизгоден за него. Налице е и наведеният допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по поставените въпроси е формирана задължителна практика по чл.290 ГПК, обективирана в множество съдебни актове – решение № 134/2013 год. на ВКС, ТК, ІІ ТО, по т.дело № 34/2013 год., решение № 212/01.02.2012 год. по т.дело № 1106/2010 год. на ВКС, Второ търговско отделение, решение № 75 от 20 юни 2016 год. по т.дело № 1608/2015 год. на ТК, Второ отделение на ВКС и др. По изложените съображения касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК по конкретизираните съобразно т.1 от ТР № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по т.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС процесуални въпроси. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение