Определение № 291 от 09.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 288/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [община] срещу определение № 566/11.10.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 457/13г. от Варненския апелативен съд, с което е отменено определение № 2216/25.07.13г. по гр.д.№ 3144/12г. на Варненския окръжен съд и на основание чл.121 ГПК за компетентен да се произнесе по исковете на [община] против М на р р, [населено място] и [фирма], [населено място] е определен Софийският градски съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответниците не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че по правилото на чл.108, ал.1 ГПК исковете срещу държавни учреждения се предявяват по седалището им, като при посочен предпочитан ответник –седалището на този ответник е определящо за местната подсъдност. Частният жалбоподател поставя въпросите за конкуренцията между правилата за определяне на подсъдността по чл.105-116 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. В цитираното и от частния жалбоподател определение № 484/30.06.2010г. по ч.т.д.№ 57/10г. на ВКС, ІІ т.о., както и определение № 735/21.12.2009г. по ч.т.д.№ 687/09г. на ВКС, І т.о. е прието, че при множество предявени искове срещу различни ответниците и посочен предпочитан ответник местната подсъдност се определя по седалището или постоянния адрес на предпочитания ответник. В този смисъл поставените от частния жалбоподател правни въпроси са разрешени в практиката на ВКС и въззивният акт съответства на тази практика. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд