Определение № 734 от 13.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 686/2011 г.

И. А. И. от [населено място] е обжалвал определението от 22.07.2011 г. по ч. гр. д. № 9750/2011 г. на Софийски градски съд, ГК, VІ – 12 състав, с което е потвърдено определението от 16.05.2011 г. по гр. д. № 21036/2010 г. на Софийски районен съд, ГО, 36 състав, с което е върната исковата му молба против [фирма] със седалище [населено място] за признаване за установено по отношение на последното, че не му дължи сумата от 4 690. 35 лв. – главница и сумата от 1 271. 24 лв. – лихва за забава, поради недопустимост на така предявения отрицателен установителен иск, по чл. 124, ал. 1 ГПК. Иска се атакуваното определение да бъде отменено по съображения изложени в частната жалба. Ответникът по жалба - Т. С.” АД, [населено място] не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени допустимостта на жалбата, констатира следното: Жалбата е недопустима. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК (редакция ДВ, бр. 100/2010 г.) не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК (редакция ДВ, бр. 100/2010 г.) сочи, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивните дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела. Предмет на частната жалба е въззивно определение с цена под законово определения минимум, под който не се допуска касационно обжалване. Обжалваното определение законодателно е изключено от касационен контрол и подадената срещу него на 26.08.2011 г. частна жалба не подлежи на разглеждане. Поради изложеното, жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение