Определение № 62 от 06.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1270/2012 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№2571/18.6.2012 г., подадена от адв. С. А. – процесуален представител на ищеца Д. Г. Г. от [населено място], област Г., против въззивно решение №86/30.3.2012 г. по гр.д.№447/2011 г. по описа на Габровския окръжен съд. С обжалваното решение е обезсилено решението на първата инстанция в частта, с която е признато, че оспорване истинността на заповед №22/08.3.2011 г. и №23/09.3.2011 г. на члена на СД, директор на “З. за п. на к.” В. Г. е недоказано, на основание чл.194, ал.3, във връзка с ал.1, вр. с чл.193 ГПК, като недопустимо и производството в тази част е прекратено. Със същото решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която Д. Г. Г. е осъден да заплати на [фирма] – С., по сметка на адвокатско дружество “Б. Б. и Ко”, възнаграждение в размер на 4693,99 лева и вместо това ищецът е осъден да заплати на ответника по исковата молба [фирма] – С., сумата 4693,99 лева. Решението на районния съд в останалата част, по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 и чл.354, ал.1 КТ е потвърдено. С касационна жалба се атакува въззивното решение и в частта за разноските. С разпореждане от 31.7.2012 г. е образувано тълк.д.№6/2012 г. по описа на ВКС ОСГТК по някои въпроси, свързани с определянето и присъждането на таксите и разноските в гражданския процес, което налага спиране на производството по настоящото дело на основание чл.292 ГПК до произнасяне на ОСГТК. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, ІV г.о.,