Определение № 221 от 07.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1074/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 270 от 28.11.2019 г. по в. гр. д. № 434/2019 г. на Ловешкия окръжен съд е потвърдено решение № 272 от 06.06.2019 г. по гр. д. № 1250/2018 г. на Ловешкия районен съд, с което е признато на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на ответниците П. Д. В., М. Д. Б. и Е. Л. Ц., че към момента на образуване на ТКЗС в [населено място], [община], наследодателят на ищците Г. М. И., Т. М. М. и М. В. Р. /наследник на починалата в хода на процеса Н. Г. С./– Г. М. М., б. ж. на [населено място], починал на 04.12.1982 г., е бил собственик на земеделска земя в землището на [населено място], съставляваща нива и пасище в местността „При к.“ с площ 10, 5 дка, при граници: долчина, път, долчина, Д. М., М. Н., върху който имот към момента са нанесени поземлени имоти с идентификатори ............. .........; ...........; .............. по КККР на [населено място], [община], одобрена със заповед № РД-18-31/22.06.2007 г. на ИД на АГКК-София.

Въззивният съд е приел следното:

Ищците са наследници на Г. М. М., починал на 04.12.1082 г., а ответниците – наследници на Д. М. Д., починал на 15.09.1984 г. Процесният имот е възстановен в реални граници на ищците, като наследници на Г. М., с решение № 281-С/15.07.1999 г. на ПК Л., постановено след проведено производство по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ - решение № 385/25.11.1998 г., по гр. д. № 337/1998 г. на ОС Ловеч. Имотът е описан като нива и пасище в м. „При к.“, с площ от 10, 5 дка, при граници: долчина, път, долчина, Д. М. и М. Н.. Същият имот е бил възстановен в стари реални граници и на ответниците с решение № 327/26.11.1998 г. на ПК Л., като там имотът е описан като използваема ливада в м. „З.“ с площ от 10,796 дка. С договор за доброволна делба от 28.10.2004 г., № ..., том..., рег. № .../2004 г. наследниците на Д. М. Д. са извършили делба на възстановения имот, като от ПИ № ...... - използваема ливада в м. „З.“ с площ от 10, 796 дка са образувани три нови имота със следните номера и площ: № ......... с площ от 3, 599 дка, № ......... с площ от 3, 599 дка и № ........ с площ от 3, 599 дка. Видно от приложените скици от С. Л., тези имоти са нанесени в кадастралната карта на землището на [населено място] със следните кадастрални номера: ..........., .......... и ............. Прието е, че процесният имот съвпада с имота, притежаван от наследодателя на ищците. Идентификацията на имота е направена от вещото лице при извършения от първоинстанционния съд оглед на място, като координатите са нанесени с помощта на GPS устройство, при непосредствените впечатления на експерта за описанието на границите и площите, дадено от свидетелите при разпита им на място при огледа. Установява се от заключението на вещото лице, че по скица -проект на ОСЗ границите на възстановения на ищците имот са нанесени върху картата по съществуващи на терена стари реални граници, които с малка разлика откъм южната част съвпадат с тези, показани от свидетелите на място. Част от тези свидетели са съвременници на наследодателите на ищците и дават непротиворечиво описание на границите на имота с посочване на собствениците на съседните имоти – М. Н. и Д. М., както и с посочване на някои трайни топографски елементи - овощни дървета, каквито се установяват на комбинираната скица към допълнителното заключение. Допълнителното заключение потвърждава местонахождението на имота и идентификацията му според представената едромащабна топографска карта от 1959 г. Отразената по нея граница между различни културни видове очертава конфигурация на поземлен имот /култура/, сходна с конфигурацията, заключена от границите, посочени от свидетелите при огледа, като единствената разлика е по-голямата площ на тази култура, явяваща се откъм южната страна. С тази разлика се обяснява и разминаването в площите на възстановения на наследодателя на ищците имот от 10, 5 дка и площта на измерения на място имот, описан от свидетелите - 9, 558 дка. Затова съдът приема, че възстановеният на наследодателя на ищците имот от 10, 5 дка се е намирал на място, върху което към настоящия момент са възстановени земеделските земи на ответниците с идентификатори ........, ......... и ............. Този извод не се разколебава от списъка на обобщените местности в землището на [населено място], според който описаните в него местности „Г.“ и „З.“ не съдържат в себе си подместност „При к.”, не само заради установеното по-горе съвпадение в конфигурациите на границите, но и защото от показанията на част от свидетелите се установява, че местността „При к.” се намира в северния край на местност „З.“ и граничи с местност „Г.”.

Прието е, че от разпитаните при огледа свидетели И. Х., Е. Т. и Р. Р. се установява, че спорното място е било собственост на Г. М., наследодател на ищците, че той и неговото семейство живеели в колиба, в която гледали и животни. Тази колиба се намирала близо до процесния имот, отвъд дерето, до една от границите му. Г. М. имал още земи в района, около колибата, които неговата фамилия ползвала. В горната част на имота, откъм северната му страна, той се ползвал като зеленчукова градина, заради близостта до течащата вода от дерето, а в долната част - като ливада. От показанията на посочените свидетели се установява също, че ТКЗС в [населено място] е образувано в периода 1957-1958 г. и че след като влязъл в ТКЗС, Г. М. разрушил колибата. С нейното разрушаване се обяснява липсата ѝ като елемент на приложената по делото едромащабна топографска карта.

Прието е също, че показанията на другите свидетели – И. Д. и П. Н., не сочат факти, случили се преди и по време на образуване на ТКЗС на [населено място], което се обяснява и с тяхната възраст – първият от тях е на 63 г., а вторият - на 61 г. Тези лица не са свидетели на колективизацията или на ползването на земите преди нея. От техните показания се установява, че мястото на огледа, в което е идентифициран имотът, е в обхвата на местността „Г.”, която е гранична с местността „З.”. Показанията в тази им част се отнасят за наименованието на местността след образуване на ТКЗС, защото допреди това местността „Г.” се наричала „При к.” или „М. колиба”, като на юг от нея се падала местността „З.”, за което свидетелства И. Х. /87 г./.

При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е основателен. До включването на имота в ТКЗС наследодателят на ищците Г. М. го владял, като го ползвал с дъщерите си – в едната му част като зеленчукова градина, а в другата като ливада. Общата площ на този имот е около площ 10, 5 дка и част от нея - 9, 558 кв. м. се застъпва с възстановения на ответниците по реда на ЗСПЗЗ имот в местността „З.”, понастоящем ПИ с идентификатори .........., ............ и ............. Приети са за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че не е установена идентичност на претендирания от ищците имот с имотите на ответниците. Въззивният съд се е позовал на отразената в комбинираната скица граница между различните култури, която очертава сходна конфигурация с тази, посочена от свидетелите при огледа. Единствената по-значима разлика е по-голямата площ на тази култура, явяваща се откъм южната страна. Разликата откъм северозапад не може да разколебае извода за идентичност, защото откъм нея е прокаран път, какъвто не е имало при колективизацията и който не би могъл да е ориентир за свидетелите при направеното от тях посочване границите на място. Приет е за неоснователен и доводът за голямата отдалеченост на зеленчуковите градини от западната страна на имота. Съдът се е позовал на едромащабната топографска карта, която сочи, че описаният от свидетелите процесен имот граничи откъм запад със зеленчукова градина. Тази градина се споменава в показанията от свидетелката Х. като имот на Д. /наследодателят на ответниците/, получен от жена му, използван за градина, доколкото в протокола за оглед е удостоверено, че давайки показания за зеленчуковата градина, свидетелката сочи на запад. Няма основание да се приемат за недостоверни показанията на свидетелката Т. относно разрушаването на колибата, предвид очерталите се перспективи за ползване на обобществените земи.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците П. В. и Е. Ц..

Жалбоподателките поддържат, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба, в която ищците не са посочили придобивното основание на своя наследодател. Това довело и до противоречие в мотивите на съда, който веднъж приел, че според ищците наследодателят им има този имот по силата на наследствено правоприемство /не било посочено от кого, както и дали се касае за наследяване по закон или по завещание/, а в друга част – че се касае за придобивна давност, без да се посочи за кой период се отнася. Решението било и неправилно по същество, тъй като съдът не обсъдил представената още с исковата молба окомерна скица на притежавания от ищците недвижим имот, съставена през 1952 г. и не я съпоставил с едромащабната топографска карта от 1959 г. В изложението към исковата молба се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите:

1. Редовна ли е искова молба по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, в която ищецът не е посочил правно основание, на което той или неговият праводател е бил собственик на вещта към момента на колективизацията;

2. Редовна ли е искова молба по вещен петиторен иск, в която ищецът не е посочил придобивно основание на вещта, предмет на иска;

3. Ако съдът се произнесе по придобивни основания, които не са въведени в исковата молба, то неговото решение неправилно ли е или недопустимо. 4. При изясняване местоположението на имот по предявен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и всички събрани доказателства в тяхната съвкупност; обвързан ли е съдът от констатациите на вещото лице по експертизата във връзка с границите на реституираните имоти и необходимо ли е те да бъдат съпоставени с другите доказателства като източници на данни относно местоположението на земеделската земя към момента на включването ѝ в ТКЗС;

5. Длъжен ли е съдът да обсъди всички приобщени по делото доказателства, или може да обоснове решението си само върху някои от тях, като ги счете за достатъчни, а други да не обсъди; 6. Длъжен ли е съдът служебно да следи за изчерпателността и пълнотата на заключението на вещото лице.

По първите три въпроса въззивното решение влизало в противоречие с решение № 529 от 19.06.2007 г. по гр. д. № 579/2006 г. на ВКС, II-ро г.о. и решение № 190 от 17.10.2016 г. по гр. д. № 995/2016 г. на ВКС, I-во г.о.; по четвъртия въпрос – на решение № 15 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 1015/2018 г. на ВКС, I-во г.о. и решение № 148 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 1886/2015 г. на ВКС, I-во г.о.; по петия въпрос – на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и по шестия – на решение № 223 от 30.01.2015 г. по т.д. № 3907/2013 г. на ВКС, I-во т.о.

Ответниците в производството Г. М. И., Т. М. М. и М. В. Р. оспорват жалбата. Считат, че не са налице предпоставки за допускането ѝ до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което не е изключено от касационния контрол поради цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.2, предл.2 и чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

На първо място – не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо поради неотстранена нередовност на исковата молба, съответно – не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първите три въпроса в изложението по чл.283, ал.3, т.1, свързани с твърдения за нередовност на исковата молба. Действително, в исковата молба не се съдържа изрично посочване на придобивното основание на наследодателя на ищците Г. М., но е заявено, че по местонахождение и наименование имотът е част от другите имоти на наследодателя, които се намирали в един район, на едно място, където преди създаване на ТКЗС имало постройки - „колиба“, представляваща къща на два етажа, селскостопански постройки за много животни, т.е. имение, известно в селото като „М. к.“, по името на прадядото на ищците. Посочено е, че преди образуването на ТКЗС и няколко години след това имотът е обработван от семейството на ищците – бабата, дядото /Г. М./ и техните дъщери. По този описателен начин ищците са се позовали на придобивна давност, упражнявана от техния дядо и прадядо, текла преди образуването на ТКЗС. Касае се за един продължителен период преди образуване на ТКЗС, като се прецени обстоятелството, че Г. М. е роден през 1886 г., съдейки от посоченото в удостоверението за наследници ЕГН на починалия, а „колибата“ е наричана с името на неговия баща „М. к.“. Освен това – в доклада по чл.146 ГПК първоинстанционният съд е дал на ищците указания, че носят тежестта да докажат, че имотът е владян от техния наследодател за периода, за който те твърдят, спокойно, явно и необезпокоявано, което означава, че съдът се е насочил към придобивната давност и наследяването като придобивно основание за спорния имот и по този въпрос не е имало спор между страните, като ответниците не са оспорили доклада.

Останалите три въпроса са свързани с оплакването на жалбоподателите, че както вещите лица по делото, така и съдът не са обсъдили представената с исковата молба окомерна скица на притежавания от наследодателя на ищците имот, съставена през 1959 г. Според жалбоподателите данните по тази скица не съвпадали с едромащабната топографска карта, по която е работило вещото лице във въззивната инстанция, като разминаванията били както в графичното изображение на имота, така и в означените, съответно - неозначени топографски елементи, включително липсата на данни за строеж „колиба“ в имота.

Въпроси № 4, 5 и 6 не са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, затова по тях не следва да се допуска касационно обжалване. Приложената към исковата молба скица е окомерна и дава само най-обща геометрична информация за имота на ищците /очертан е имот в правилни фигури, разделени на триъгълници, с цел изчисляване на площта/, без връзката му със съседните имоти. Въззивното решение е постановено при задълбочено обсъждане на решаващите доказателства по делото – разпитаните свидетели от първата инстанция при извършения от съда оглед, които са посочили на място процесния имот, за който са запазени като цяло старите реални граници. Тези свидетели са индивидуализирали процесния имот като имот на праводателите на ищците. Показанията на по-възрастните свидетели – И. Х., 80 г. и Е. Т. – 87 г., както и на свидетелката Р. Р. – 69 г., сочат, че спорното място е било най-напред на дядо М., който го оставил на дядо Г.; че източно от него се намира местността „Хаджийското“ или „Г. при колибата“, която е била на дядо Г. и е с площ от около 60-80 дка. Тези показания съвпадат с данните по една от топографските карти от 1958 г., в която местността, източно от процесния имот, е означена като „Хаджийското“, както и с данните по скицата на стр. 25 от първоинстанционното производство за ПИ с идентификатор .........., намиращ се източно от процесния, който е с площ от 69,710 дка, в местност „Г.“. Вещото лице, изготвило двете заключения пред първата и пред въззивната инстанция, е присъствало при огледа на място и при изслушването на свидетелите, като също идентифицира процесния имот като имот на ищците. Следва да се има предвид и това, че макар въззивният съд да не е обсъдил въпросната окомерна скица от 1952 г., данните по нея са изцяло потвърдени от посочените по-горе свидетелки Х., Т. и Р., при отчитане на указаните в скицата посоки изток-запад. Свидетелката Х. сочи на запад, когато идентифицира мястото на Д. / на жена му Ц./, а по окомерната скица именно на запад от имота на ищците се намира имот на Д. М., наследодателят на ответниците. Тези данни се потвърждават и от свидетелката Р., която също установява, че имотът на Ц. /т.е. наследодателката на ответниците/ се е намирал на запад от процесния имот на ищците. По окомерната скица на югоизток от имота на ищците се намира имот на М. Н., за което говорят и свидетелките Х. и Р.. По окомерната скица мястото на ищците граничи на изток с път и долчина, като този път се вижда и на едромащабната топографска карта към заключението на вещото лице, прието във въззивната инстанция. Нещо повече – по окомерната скица конфигурацията на имота на ищците съвпада като цяло с конфигурацията по едромащабната топографска карта, като се отчете указаната посока изток/запад, както и обстоятелството, че в окомерната скица имотът на ищците е означен на две отделни части, но те следва да се свържат в едно според указаните стрелки. И на последно място – свидетелите установяват, че въпросната „колиба“ на дядо Г. е била съборена преди образувавне на ТКЗС и това обяснява липсата ѝ в съставените по-късно топографски карти. Не на последно място – от значение е и обстоятелството, че при оспорване на първоинстанционното решение, ответниците П. В., М. Б. и Е. Ц. са се позовали на представени от тях с въззивната жалба топографски карти и са поискали нова експертиза, при която да бъдат съобразени новите доказателства, но не са направили изрично искане експертизата да съобрази и окомерната скица, представена с исковата молба.

В обобщение – не съществува основание по чл.28, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

При този изход на делото на ответницата Г. И. следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство – 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 28.01.2020 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,