Определение № 1359 от 01.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4551/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по искане на Г. Г. Б. - Х. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Ямболски окръжен съд № 83 от 28.04.2014 г. по гр.д.№ 128/ 2014 г., с което е потвърдено решение на Ямболски районен съд по гр.д.№ 2481/ 2013 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Н. В. Д. иск, квалифициран по чл.240 ал.1 ЗЗД, за връщане на сумата 8 165,14 лв – дадени в заем парични средства. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката твърди, че окръжният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос „на какво правно основание са дадените от мен на Н. Д. парични средства – дали като заем, който естествено следва да бъде върнат, или безвъзмездно”. Заявява, че съдът кредитирал неправилно показанията на някои свидетели, а отхвърлил показанията на други, които имали значително по-висока степен на достоверност. Поддържа, че решението противоречи на практиката на други съдилища, в които бил направен обективен анализ на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Ответната страна, Н. В. Д., оспорва жалбата като поддържа, че изведеният от касатора въпрос е неясен и формулировката му не позволява да се извърши проверка относно наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно. За да отхвърли предявения иск, въззивният съд приел (излагайки собствени фактически и правни съображения и чрез препращане към мотивите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК), че ответницата пребивавала известен период в дома на ищцата (която е нейна леля) в И.. Ищцата заплатила такси за обучение на ответницата в колеж в размер 1 450 евро и самолетни билети за пътуване от България до И. в размер 174,49 евро и 169,88 евро, но липсват доказателства ответницата да е поела задължение да възстанови тези суми на ищцата. Свидетелските показания в тази насока са противоречиви, но следва да се даде вяра на свидетелите, които заявяват, че между страните по делото не е било постигнато съгласие, че ответницата ще възстанови на ищцата въпросните суми. Поради това съдът заключил, че отношенията между страните не са заемни и отхвърлил предявения иск. При тези мотиви на въззивния съд ищцата не е формулирала относим към правните му изводи правен въпрос като основание за допускане на касационното обжалване. Въпросът „На какво правно основание са дадените от мен на Н. Д. парични средства – дали като заем, който естествено следва да бъде върнат, или безвъзмездно”, не е правен. Това е фактически въпрос и предполага установяването от фактическа страна на сключен договор, по силата на който ответницата е поела задължение да върне платените от ищцата средства за нейното обучение и пътуване. В производството по чл.288 ГПК обаче не е допустимо осъществяване на контрол на фактическите констатации на въззивния съд. В това производство касационната инстанция контролира единствено правните му разрешения при фактите, които са приети за установени. В случая съдът по същество е приел за доказано плащането на сумите, но не и наличието на съгласието за връщането им и тази констатация не може да бъде проверявана в производството по допускане на обжалването. Въпросът е фактически, а не правен. По аналогични съображения ирелевантни са обективираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК твърдения за неправилно обсъждане от въззивния съд на доказателствата по делото. Евентуални нарушения на съда по същество, извършени в процеса по доказване, не могат да бъдат проверявани, когато касационният съд решава да се допусне ли касационно обжалване. Процесуалноправен въпрос във връзка с действията на въззивния съд при обсъждане на доказателствата жалбоподателката не е повдигнала. Доколкото няма основания обжалваното решение да бъде счетено за нищожно или недопустимо, касационната инстанция няма право да допусне касационно обжалване, когато в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е формулиран относим правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/ 2009 г.). По изложените съображения Върховният касационен съд