Определение № 430 от 16.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 346/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “О” АД, гр. С. срещу определение № 5023/22.04.2009г., постановено по ч.гр.д. № 2350/09г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 25.11.2008г. по ч.гр.д. № 36632/08г. на Софийския районен съд за оставяне без уважение на искането на “ОББ”АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист на основание чл.417 ГПК против А. М. М. и М. Г. Ц.. Ч. жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Ответниците не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1ГПК. Първоинстанционното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 и чл.418 ГПК на основание извлечение от счетоводните книги на банката и договор за предоставяне на потребителни кредит. В заявлението са посочени размерите и вида на вземанията – главница, договорна лихва, наказателна лихва и законната лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане, като искането е насочено срещу длъжника и поръчителя. В т.9 на заявлението е посочено, че е настъпила предсрочна изискуемост на дълга по кредита съгласно чл.16, ал.2 и чл.18, ал.2 и ал.4 от договора – неплащане на две погасителни вноски. За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на отказа да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въззивният Софийски градски съд е приел, че уговорката в договора, че банката би могла да направи кредита предсрочно изискуем е възможност, а не неизбежна последица от неизпълнението на задължението на кредитополучателя.пражняването на това право банката е следвало да докаже пред съда по реда на чл.418, ал.2 и ал.3 ГПК, като представи документ, изхождащ от длъжника, който да установява, че до него е достигнало изявлението на банката за упражняване на правото за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Според частния жалбоподател въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от съществено значение за уважаване на заявлението, а именно: Дали целият дълг по кредита става автоматично предсрочно изискуем при неплащането на две погасителни вноски, предвидено като условие за предсрочна изискуемост на целия дълг или е необходимо банката на направи адресирано до длъжника волеизявление за предсрочна изискуемост. Поддържа, че по поставения въпрос съществува противоречива практика на съдилищата и представя необжалваеми определения на СГС, постановени в производство по чл.244 ГПК /отм./. Настоящият състав на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС намира, че е налице въведеното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поставеният от частния жалбоподател въпрос е значим за разглеждане на заявлението по чл.417 ГПК, но по същият ВКС се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК. В Решение № 92/16.06.2009г. по т.д. № 467/2008г. на ВКС, ТК, ІІ отд.и Решение № 58/15.04.2009г. по т.д. № 584/2008г. на ВКС, ТК, ІІ отд. е прието, че уговорената с договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението не настъпва автоматично с факта на неплащане на две анюитетни вноски с настъпил падеж, а с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. С тези решения е отстранено съществуващото противоречие в съдебната практика по поставения въпрос и обжалваното определение съответства на разрешението, дадено от ВКС, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд