Определение № 112 от 16.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 64/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Я. И. Г., [населено място] срещу определение от 15.12.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 10178/11г., с което Софийският градски съд е оставил без уважение частната му жалба против определение от 09.05.2011г. по гр.д.№ 5721/09г. на Софийския районен съд за връщане като просрочена на частна жалба по чл.419 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът Н. П. Г., [населено място] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че длъжникът в заповедното производство е получил на 11.02.2011г. покана за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител, като му е бил връчен и препис от издадената заповед за изпълнение, поради което подадената на 19.03.2011г. частна жалба е просрочена. Според частния жалбоподател е налице противоречие в практиката относно връчването на заповедта за изпълнение, както и че липсва практика на ВКС по въпроса за отбелязванията на отказа на лицето да получи копие от заповедта за изпълнение. По първия въпрос касаторът представя определение №330/28.05.2009г. по ч.т.д.№ 204/09г. на ВКС, ТК, ІІ отд., в което е прието, че след като с поканата за доброволно изпълнение е връчено само копие от издаден изпълнителен лист, но не и заповедта за изпълнение, то срокът по чл.419, ал.1 ГПК не е започнал да тече. Настоящият състав на ВКС намира, че липсва твърдяното противоречие в практиката. В конкретния случай поканата за доброволно изпълнение е връчена на основание чл.428, ал.1 ГПК, с изрично отбелязване за издадената заповед за изпълнение и с приложение на подлежащия на изпълнение акт. При тези данни е безпредметен въпросът дали следва да се направи изрично отбелязване за отказ за получаване на заповедта за изпълнение, след като отказът е оформен съгласно чл.44, ал.1 ГПК върху разписката за връчване на поканата. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд