Определение № 1308 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 273/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 27218/10.11.2022г., подадена от Е. Н. В., чрез процесуалния представител адв. А., против решение № 1197 от 12.10.2022г., постановено по въззивно гр.дело № 1329/2022г. на Варненския окръжен съд, ГО, IV състав. С въззивното решение, в производство по реда на чл. 294 ГПК, във вр. с чл. 258-чл.273 ГПК, е отменено решение № 260292/03.02.2021г., постановено по гр.дело №3473/2020г. на РС-Варна и вместо това е отхвърлен предявеният от Е. В. против „Електроразпределение Север" АД отрицателен установителен иск да се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 6 543,54 лева, представляваща начислена стойност на електроенергия за периода от 25.10.2016г. до 14.06.2019г. след извършена корекция на сметката на абоната, за обект на потребление в [населено място] на [улица], [жилищен адрес] с аб.№ [ЕГН] и кл.№[ЕГН], за която сума е издадена на 24.09.2019г. фактура № [ЕГН]. В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. Ответникът по касационната жалба „Електроразпределение Север" АД, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр.1 от ГПК против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът подържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване на решението на ОС-Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК. Твърди противоречие на обжалваното решение с решение №86/05.10.2020г. по гр.дело № 2566/2010г. на ВКС и решение № 222/27.03.2018г. по търг.д.№ 505/2017г. по въпроса: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички доказателства и трябва ли да подложи на самостоятелна преценка релевантните доказателства и да обсъди защитните тези и доводи на страните. Касаторът поддържа, че е налице основание за касационен контрол на решението и по чл.280, ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси: 2. Допустимо ли е съдът да формира извод, че „щом СТИ е монтирано ново в обекта, то същото задължително е било с нулеви показания по всички свои тарифи", само на основание недоказаното лично мнение на експерта, изготвил СТЕ, без същото да е подкрепено с други доказателства; 3. Предвид това, че по делото е доказано, че извършеното въздействие върху СТИ е станало на неизвестна дата, както и че намесата върху него е чрез комуникация през инфрачервен порт на електромера, чрез използване на средства, техника, специалисти и знания, с които потребителят не разполага, може ли да се приеме за безспорно, че процесното СТИ е монтирано с нулеви показатели по всички свои тарифи; 4. Достатъчно ли е да се докаже, че СТИ е монтирано с нулеви показатели по дневна и нощна тарифа, за да се приеме за доказано и че средството за търговско измерване е било монтирано с нулеви показатели и по тарифа 1.8.3; 5. Формирал ли е съдът неправилен извод, приемайки, че не е вероятно извършеното въздействие върху СТИ да е станало преди монтажа на същото в обекта на ищеца; 6. Длъжен ли е съдът да изследва въпроса каква част от количеството ел.енергия, отразено в скритата тарифа 1.8.3 се причислява към дневното потребление и каква част - към нощно потребление; 7. Длъжно ли е ответното дружество да докаже каква част от количеството ел.енергия отразено в скритата тарифа 1.8.3 е за дневното потребление и каква част - за нощно потребление, с оглед прецизното и точно изчисление на търсената сума. Касаторът сочи също, че обжалваното решение е очевидно неправилно-основание по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като изводите на въззивния съд са явно необосновани и неправилни. Върховният касационен съд, състав на IV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: При първоначалното разглеждане на делото инстанциите по същество-РС-Варна и ОС-Варна са уважили предявения от Е. Н. В. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК за недължимост на вземане на ответника „Електроразпределение Север" АД в размер 6 543,54 лева -стойност на допълнително начислена електрическа енергия за периода от 25.10.2016г. до 14.06.2019г. за обект на ищеца в [населено място]. Въззивното потвърдително решение е отменено с решение № 113/16.06.2022г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр.дело № 3340/2021г. на III ГО на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В отменителното решение на ВКС е прието за основателно касационното оплакване на „Електроразпределение Север" АД за необоснованост в извода на въззивния съд, че не е установено количеството ел.енергия, начислено в скрития регистър на измервателния уред да е натрупано след монтирането му в обекта на абоната, поради което е прието, че отсъстват предпоставки за приложение на корекционната процедура по чл. 55 ПИКЕЕ ( обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), макар да е съобразена изцяло с регламентиращите я правила, респ. че не е установено по делото показанията в регистрите на СТИ (вкл. и скрития регистър) към датата на монтажа му да са били нулеви, което пък изключва отговорността по общия ред - чл. 183 ЗЗД, поради недоказан факт на реално потребление за исковия период. Делото е върнато на въззивиня съд с указания да се допусне комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която след като извърши софтуерен прочит на паметта на СТИ да даде отговор на конкретно поставени задачи. При повторното разглеждане на делото, въззивният съд е приел следното от фактическа страна: отношенията между страните се основават на договор за продажба и доставка на електрическа енергия; електромерът е монтиран нов на 24.10.2016г. в обекта на ищеца в [населено място], с нулеви показатели по дневна (1.8.2) и нощна (1.8.1) тарифа; на 14.06.2019г. е извършена техническа проверка на СТИ и е установен отчет в тарифи 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4, 1.8.0; в констативен протокол на БИМ № 1774/11.09.2019г. от метрологична експертиза на СТИ е констатирана преминала ел.енергия в регистър 1.8.3 в размер 36 203,523 кВТч, която не е визуализирана на дисплея. Според протокола електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на енергията, но е установена външна намеса в тарифната схема на уреда. На 19.09.2019г. „Електроразпределение Север" АД е изготвило становище за допълнително начисляване количество ел. енергия в размер 36 203 кВТч за периода 25.10.2016г. до 14.06.2019г., като корекцията е извършена на основание чл.55 от ПИКЕЕ. В тази връзка е издадена фактура № [ЕГН]/25.09.2019г. на стойност 6 543,54 лева. Според заключението на приетата в първоинстанционното производство СТЕ процесният електромер е преминал първоначална метрологична проверка през 2015г., метрологичната му годност е шест години, касае се за първоначален монтаж на нов СТИ с нулеви показания на всички тарифи; натрупването в тарифа 1.8.3 е преминало през измервателната схема на СТИ, доставено и регистрирано като отчет, но в тарифа, която не е визуализирана, в резултат на въвеждане на още една тарифа; направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане ел.енергия е извършена математически точно и крайната цена е съобразена с Решенията на утвърдените от ДКЕВР цени и ДДС, действащи в рамките на посочения период. В обясненията си, дадени в съдебно заседание експертът е обяснил, че сборът от ел.енергията отчетена в трите регистъра, вкл. и невизуализирания е равна на посочената в сумарния регистър 1.8.0., като не е възможно да се определи от кой момент е започнало отчитането в скрития регистър. Според заключението на приетата във въззивното производство повторната СТЕ и обясненията, дадени от вещото лице в проведеното открито съдебно заседание стандартната настройка на одобрения тип двойнотарифен, монофазен електромер е той да е програмиран да натрупва потребената електроенергия в тарифи Т1 и Т2; на неизвестна дата, но много скоро след монтажа на 24.10.2016г., процесният електромер е бил препрограмиран да натрупва потребена енергия и в допълнителна тарифа Т3; установената при метрологичната проверка намеса в тарифната схема на електромера означава софтуерна намеса, насочена към разпределяне на действително потребената енергия и върху невизуализирана тарифа; чрез препрограмиране на заложената програма на процесното СТИ е променен графикът за отчитане и натрупване на потребената енергия по тарифи. Вместо стандартния часови пояс за дневна и нощна тарифи, част от часовете на денонощието са добавени в график, отчитащ в тарифа Т3. При допустима мощност от 12 kW, потреблението в обекта може да достигне до 194746 кWh за процесния период от 25.10.2016г. до 1.406.2019г. Техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници показват, че отчетената електроенергия в тарифа Т3 в размер 36 203 kWh, плюс отчетената от 7874 kWh, или общо 44 077 kWh за период от 966 дни, в обекта е в рамките на допустимата, т.е може да бъде доставена. Уточнено е, че при монтажа на процесното СТИ в КП № 12137280/24.10.2016г са записани нулеви показания за регистри Т1 и Т2 и „сменено СТИ с ново". Направен е извод, че когато показанията по първа и втора тарифа са нулеви, това означава, че електромерът е нов; съобразено е становището на БИМ за липса на механични дефекти по корпуса на електромера и е направено заключение, че електромерът не е манипулиран физически. Съобразно заложената във фърмуера логика, стойностите в регистрите за потребление не могат да се променят през стандартния комуникационен порт; СТИ не притежава връзка със световното време, а часовникът се сверява чрез компютър при връзка с него, чрез използването на парола. Въззивният съд, след анализ на събраните доказателства е направил извод, че ответникът, чиято е доказатествената тежест, е доказал наличието на предпоставките за коригиране на сметката за потребление на електрическа енергия на ищеца в хипотезата на чл. 183 ЗЗД. Дружеството - ответник е изпълнило нормативно установените си задължения за монтаж и проверка на СТИ и не носи отговорност за последващите нерегламентирани интервенции върху измервателния уред. Посочил е, че в случая корекцията на сметката се основава на констатациите отразени в протокола от метрологичната експертиза, който е единствено годен да установи точното количеството натрупана ел.енергия в скрития регистър, като отразеното в КП количество ел.енергия- 36 203 кВТч, в скрит регистър 1.8.3 е потвърдено от заключението на БИМ и от заключението на вещите лица по приетите по дело технически експертизи, а при проверката на показанията, сбора от всички тарифи, включително и невизуализираната дава показанията снети в сумарния регистър. Съдът е съобразил отразеното в КП № 12137280/24.10.2016г., че СТИ е монтирано на обекта на ищеца на посочената дата и е приел, че периодът на коригиращата сметка е подбран правилно и същият отговаря на срока визиран в чл.55 от ПИКЕЕ; спазена е и процедурата по чл.49 ал.4 от ПИКЕЕ, като ищецът е уведомен за извършената корекция. За да направи извод, че процесният електромер е монтиран в обекта на ищеца с нулеви показания по всички тарифи и че посоченото количество енергия 36 203 кВтч е действително доставено и потребено от ищеца, съда е съобразил заключенията на СТЕ според които извършената манипулация на СТИ цели прехвърляне на ел.енергия в скрития регистър и по този начин неотчитането и при редовния отчет и съответно незаплащането й. Първият възможен момент това да се случи е монтажа на СТИ съгласно КП № 12137280 от 24.10.2016г. Въззивният съд е посочил, че неотчетените количества ел.енергия преминават в патримониума на потребителите и е нормално същите да отговарят финансово за неизмерената енергия. Това следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Клаузите на ПИКЕЕ, приложими в настоящия случай, не ограничават възможността на потребителя да възразява срещу наличието на корекционно задължение, като същото се определя в зависимост от конкретните параметри установени от метрологичната проверка на СТИ. Съдът се е позовал на установената вече практика на ВКС, според която дори и при липса на специална регламентация относно процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането и от СТИ/каквато настоящата хипотеза не е/, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Когато към конкретната хипотеза са приложими общите правила на ЗЗД относно договорите за продажба на електрическа енергия, електроразпределителното дружество не е обвързано с посочения в чл. 50 ПИКЕЕ от 2013г.(отм.) едногодишен максимален период назад във времето от датата на несъответствието, в рамките на който може да бъде начислена корекцията. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че доколкото ответникът е доказал по безспорен начин правото си да получи от ищеца сумата 6 543,54 лева, то предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Върховният касационен съд, състав на 4 ГО, намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Първият формулиран в изложението процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните и доказателствата е принципно значим за всяко дело. По този въпрос е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата съдебна практика, на която въззивното решение не противоречи. В мотивите към т. 2 от ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК, а също и в мотивите към т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК, както и в трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 12, чл. 235, ал.2 ГПК, чл. 236, ал. 2 и чл. 269, изр. 2 от ГПК е разяснено, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации в рамките на въведените във въззивната жалба оплаквания, като за да признае или отрече претендираните от страните права, следва да обсъди и анализира в мотивите на решението си доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои от тях намира за установени и кои намира за недоказани и защо; да обсъди всички процесуални искания на страните, основаващи се на тези факти, както и доводите, които имат значение за решаването на делото в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случая въззивният съд, съобразявайки задължителните указания на касационната инстанция, дадени с отменителното решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е определил предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване при повторното разглеждане на делото; обсъдил е всички относими доказателства и доводите и възраженията на страните; извършил е преценка на правнорелевнтните факти, от които произтича спорното право и е обсъдил доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се и е достигнал до крайния извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Следователно по процесуалноправния въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касация. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставените 2, 3, 4 и 5 въпроси на касатора, тъй като на първо място те са фактически, а не правни - касаят установяването на факти и преценката на доказателствата, поради което не могат да обусловят селектирането на жалбата. На следващо място на тези въпроси е даден отговор в отменителното решение № 113/16.06.2022г. по гр.д. № 3340/2021г. на трето ГО на ВКС, в което е прието, че според заключението на СТЕ, към момента на монтирането през м. октомври 2016г. процесният електромер е бил нов (производителят не допуска измервателния уред да се разпространява в търговската мрежа с показания различни от нулата по всички регистри), неизползван е и е житейски оправдано да се счита, че е с нулеви показатели, след като не е установено устройството да е използвано от друг потребител, да е подменяно, да е сваляно или върху него по друг начин да е упражнено въздействие преди демонтирането му. В тази връзка касационната инстанция е посочила, че спорният по делото въпрос е дали е налице реално потребено количество ел. енергия в процесния период - за да бъде предмет на корекционна процедура по чл. 55 ПИКЕЕ, респ. - за да се дължи евентуално по общия ред неговата стойност като продажна цена на извършена доставка. Предвид тези мотиви на ВКС, произнасянето на въззивната инстанция при новото разглеждане на делото е било ограничено в рамките, очертани от касационната инстанция с оглед констатираната неправилност на предходното въззивно решение и дадените указания по приложението на материалния и процесуалния закон. Следва да се добави, че според решение №344/1.11.2011г. по гр. д. № 1451/2010г. на Първо ГО на ВКС новото разглеждане на спора от въззивния съд е в различен обем от първоначалното въззивно разглеждане с оглед констатираната неправилност от касационната инстанция, като понататъшния ход на производството следва да започне от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за отмяна. Прието е, че новият състав на въззивната инстанция не би могъл отново да се произнася по въпросите, по което се е произнесъл вече касационният съд, тъй като тази възможност е вече преклудирана. В същия смисъл е и решение № 251/11.11.2011г. по гр. д. № 248/2011г. на II ГО, според което въззивният съд при новото разглеждане след отмяна на първото въззивно решение и връщане на делото е длъжен да се съобрази с направената преценка в касационното отменително решение по преюдициален въпрос, като по този въпрос доводите на страните се преклудират, тъй като касаят приложението на материалния закон, указанията на касационната инстанция по което са задължителни. Предвид изложеното и доколкото четирите въпроса на касатора не удовлетворяват изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а това е достатъчно според т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да не се допусне касационен контрол, без да се разглежда соченото допълнително основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по последните два въпроса, формулирани в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, тъй като тези питания не представляват правни въпроси, разрешени от въззивния съд. Посочените въпроси не кореспондират с фактите по делото, не са обсъждани от въззивния съд в обжалваното решение и не са обусловили решаващите му изводи за неоснователност на исковата претенция по чл. 124, ал.1 ГПК. Не е налице и твърдяната очевидна неправилност на атакуваното решение, по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, защото от съдържанието на мотивите не се установява въззивният съд да е допуснал нарушение на императивни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, както и правна норма в смисъл, различен от действително вложения; да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на делото, съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК, на ответника в касационното производство следва да бъдат присъдени разноските за платено адвокатско възнаграждение в размер 2280 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО