Определение № 2237 от 19.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 386/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 и по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д. М. Г. чрез адв. С. М., срещу определение № 263747/01.06.2022 г. по в. гр. д. № 16868/2017 г. на Софийския градски съд.

Жалбоподателката поддържа оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното определение. Моли то да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се допусне делба и да се присъдят разноски за всички инстанции.

В изложението за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси:

1. Обвързан ли е въззивният съд от указанията на ВКС, произтичащи от постановеното отменително решение на последния, при връщането на делото за ново разглеждане по реда на чл. 294 ГПК - по този въпрос се поддържа противоречие със следната практика на ВКС: решение № 217/03.07.2012 г. по гр. д. № 579/2011 г. на IV-то г. о., решение № 128/29.04.2011 г. по гр. д. № 1356/2009 г. на IV-то г. о., решение № 88/09.05.2011 г. по гр. д. № 1062/2009 г. на II-ро г. о., решение № 387/17.05.2010 г. по гр. д. № 3956/2008 г. на III-то г. о., решение № 115/30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II-ро т. о., решение № 193/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2009 г. на IV-то г. о., и решение № 143/17.02.2020 г. по т. д. № 2703/2017 г. на I-во т. о.;

2. Задължително ли е за въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, да зачете процесуалните действия /на съда и на страните/, посочени от касационната инстанция - според жалбоподателката по този въпрос е налице противоречие с решение № 83/26.03.2013 г. по гр. д. № 799/2012 г. на ВКС, II-ро г. о.;

3. В правомощията на въззивния съд ли е с определение частично да потвърждава решение на първоинстанционния съд, а в другата част да го отменя и да му го връща, след като има указания на ВКС по реда на чл. 294 ГПК.

От ответниците по частната касационна жалба Х. Х. С. и С. Г. С. не са подадени отговори.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:

Д. М. Г. е предявила срещу Х. Х. С. и С. Г. С. иск за делба на масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и още два етажа, както и на дворното място, в което е построена сградата, заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и 1/2 ид. ч. от правото на строеж, с твърдения, че е придобила правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от имота по замяна с н. а. № ..../2009 г. от Г. Х. С..

С решение от 24.10.2011 г. по гр. д. № 28844/2010 г. Софийският районен съд е отхвърлил иска за делба на масивната жилищна сграда и на 1/2 ид. ч. от общите части на сградата; по иска за делба на 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот и на 1/2 ид. ч. от правото на строеж върху имота е прекратил производството по делото.

Това решение е потвърдено с решение № 7563/18.10.2016 г. по гр. д. № 821/2015 г. на Софийския градски съд.

С решение № 183/14.12.2017 г. по гр. д. № 210/2017 г. на ВКС, I-во г. о., въззивното решение е обезсилено като постановено по нередовна искова молба и делото е върнато на въззивния съд за отстраняване на констатираните нередовности и индивидуализация на спорното право, след което да се извърши преценка на допустимостта и правилността на първоинстанционното решение в рамките на правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК, като се прецени дали не е необходимо служебно допускане на техническа експертиза, която да установи помещенията, от които се състои всеки от етажите в сградата и дали не се касае за самостоятелни жилищни обекти, в който случай преценката за наличието на предпоставките за допускане на делбата следва да се извърши за всеки от обектите поотделно.

При новото разглеждане на делото е постановено определение № 263747/01.06.2022 г. по в. гр. д. № 16868/2017 г. на Софийския градски съд, предмет на частната касационна жалба. С него /след като е отменил протоколното определение, постановено в откритото съдебно заседание от 02.02.2022 г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания/ въззивният съд е:

• потвърдил първоинстанционното решение в частта с характер на определение, с която производството е прекратено в частта по иска за делба на 1/2 ид. ч. от правото на строеж върху поземлен имот № 738;

• отменил първоинстанционното решение в частта с характер на определение, с която производството е прекратено в частта по иска за делба на 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, и е върнал делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на спора по иска за делба на дворното място, съставляващо поземлен имот № 738;

• постановил, след изпълнение на указанията, въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, ведно с делото, да се изпратят на въззивния съд за разглеждане;

• прекратил въззивното производство.

В мотивите към обжалваното определение въззивният съд е приел, позовавайки се на т. 1 от Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС и чл. 111 ЗС, че в случая се претендира делба на правото на строеж на съсобствен недвижим имот, не и на чужд такъв, като липсва изричен акт за учредяване на право на строеж, поради което делбата на право на строеж се явява недопустима. По тези съображения първоинстанционното решение в тази част е прието за правилно и е потвърдено.

По претенцията за допускане на делба на поземления имот въззивният съд е приел, че производството в тази част е прекратено неправилно. Ищцата изрично е заявила в исковата молба, че притежава 1/2 ид. ч. от процесните имоти, включително и от дворното място, в което е изградена жилищната сграда, и че останалата 1/2 ид. ч. принадлежи на ответниците, и не е формулирано искане за делба на 1/2 ид. ч. от поземления имот, както неправилно и в нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК е приел районният съд. Поради това е отменил първоинстанционното определение в тази част и е върнал делото Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на искането за делба на дворното място.

По отношение на въззивната жалба срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че производството е преждевременно образувано и следва да се прекрати.

Подадената частна жалба е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд.

В частта обаче, насочена срещу определението за отмяна на първоинстанционното определение и връщане на делото на районния съд за произнасяне по съществото по искането за делба на поземления имот, жалбата е недопустима като лишена от правен интерес. Правото на обжалване предпоставя съществуването на правен интерес от това. Такъв ще е налице, когато постановеният съдебен акт е неблагоприятен за обжалващия. Ако искането на страната е уважено, за нея не съществува правен интерес да обжалва такъв акт. В разглеждания случай едно от оплакванията в подадената от ищцата въззивна жалба е за неправилност на първоинстанционното решение в частта, с която производството е прекратено по иска за делба на /1/2 ид. ч. от/ поземления имот. Това оплакване е прието от въззивния съд за основателно, поради което обжалваното определение е отменено в тази част и делото е върнато на районния съд за постановяване на решение по съществото на спора. А след като искането на жалбоподателката е уважено, липсва правен интерес да обжалва благоприятния за нея акт на въззивния съд. Като недопустима, жалбата в тази част ще бъде оставена без разглеждане.

В частта срещу въззивното определение, с което прекратителното първоинстанционно определение е потвърдено по искането за делба на 1/2 ид. ч. от правото на строеж, частната жалба е процесуално допустима. Не са налице обаче предпоставки за допускане на касационно обжалване. Поставените въпроси, които в обобщен вид се свеждат до приложението на чл. 294, ал. 1 ГПК, не са свързани с решаващите изводи на въззивния съд, доколкото указанията, дадени с отменителното решение при предходното разглеждане на делото от Върховния касационен съд, са за извършване на процесуални действия по отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба и индивидуализация на спорното право, касаещо жилищната сграда. В този смисъл въпросите не отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не са налице и останалите поддържани от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване на определението в тази част - тези по чл. 280, ал. 2, предл. 1-во и 2-ро ГПК. Не съществува вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, тъй като не се констатира въззивният съд да е излязъл извън пределите на правораздавателната си власт в нарушение на чл. 14 и 18 ГПК или да е разгледал спора и постановил определение в незаконен състав в нарушение на чл. 20, предл. 2-ро ГПК, а съдебният акт е материализиран в надлежна писмена форма и е подписан от членовете на съдебния състав съобразно изискването на чл. 235, ал. 4 и чл. 236, ал. 3 ГПК, като изразената от съда правораздавателна воля е ясно и разбираемо формулирана. Не се установява и въззивният съд да е разгледал спор, който не му е подведомствен или подсъден, да е разгледал непредявен иск или при ненадлежно упражнено право на иск.

Предмет на настоящото производство е и прекратителната част на въззивното определение, частната жалба срещу която следва да се разгледа от Върховния касационен съд по реда чл. 274, ал. 2 ГПК поради връзка между отделните части на определението. В тази част определението е неправилно, тъй като при упражнено в срок /както е приел въззивният съд/ право на въззивно обжалване срещу първоинстанционното решение за частично отхвърляне на иска за делба, въззивният съд не е разполагал с правомощието да прекрати производството пред себе си като преждевременно образувано. Същото е следвало да остане висящо, като, след произнасянето от районния съд по иска за делба на дворното място, въззивният съд следва се произнесе, в рамките на вече образуваното въззивно производство, по въззивната жалба срещу решението за отхвърляне на иска за делба и по въззивна жалба по иска за делба на дворното място, ако такава бъде подадена.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.