Определение № 50219 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1059/2022 г.

ВКСIII гражданско отделение06.06.2023 г.докладчик Александър Цонев

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №136/21г., постановено по в.гр.д. 344/21г. на ВТАС в обжалваната част. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от КПКОНПИ, срещу решение №136/21г., постановено по в.гр.д. 344/21г. на ВТАС, в частта, с която са отхвърлени исковете за отнемане на сумата 4000лв., внесена по спестовен влог в „Юробанк България“ АД на Б. Л. Т.; както и за отнемане на сумата 6036,08лв., внесена по спестовен влог в „Юробанк България“ АД на Б. Л. Т.; и за отнемане от А. А. на сумата от 195,58лв., представляваща левовата равностойност на получен превод от трети лица, които суми не са налични в края на проверявания период.

Въззивното решение е обжалвано само в частта, с която са отхвърлени исковете за отнемане равностойността на парични средства, които са преминали през банковите сметки на ответниците, но не са налични в края на проверявания период. Касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 151 ЗПКОНПИ.

В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: „Отнемат ли се в полза на държавата парични средства с неустановен законен източник, при условие че липсват в края на проверявания период и дали участват при формирането на „значителното несъответствие“?“.

За да отхвърли исковете в обжалваната част, въззивният съд е приел, че не подлежат на отнемане парични средства, преминали през банковите сметки на ответниците, и неналични в края на проверявания период, както и че тези средства не участват при формирането на „значителното несъответствие“.

Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като липсва допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, защото по формулираните въпроси има постановено тълкувателно решение, и изводите на въззивния съд относно отнемането на неналични парични средства в края на проверявания период, съответства напълно на ТР №4/23г., по т.д. №4/21г. на ОСГК съгласно което:

  1. Не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.
  1. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

Цитирани разпоредби

4