Определение № 146 от 05.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3389/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД със седалище в [населено място], подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв.М. Л. срещу решение № 260234 от 29.7.2020 г, постановено по гр.дело № 409/20 г на Окръжен съд-Варна, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 5860/19.12.2019 г по гр.дело № 10678/19 г на Районен съд-Варна. С първоинстанционното решение е признато за установено на основание чл.124 ал.1 ГПК по отношение на касатора, че А. В. Р. от [населено място] не дължи сумата 7736, 21 лв 21 лв, за която е издадена фактура от 27.6.2019 г за периода 27.6.17 г-26.6.18 г.

В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.

Ответникът по касационната жалба А. В. Р. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.Р. С. от ВАК.Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК.С въззивното решение е прието, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект-недвижим имот в [населено място], [община], област Варна.Ответникът претендира заплащане на сумата 7736, 21 лв 21 лв, за която е издадена фактура от 27.6.2019 г за периода 27.6.17 г-26.6.18 г.и представляваща доставена и потребена от абоната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, дължима на основание чл.50 от ПИКЕЕ.Безспорно е, че между страните съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което ищеца се явява потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия.Извършена е проверка на изправността на средството за търговско измерване, резултатът е обективиран в протокол, като е установено, че в скрит регистър 1.8.3 има показания в размер на 41672 квтч, която не е отчетена и заплатена от абоната.Липсват данни за техническа неизправност на електромера.От приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза е установено, че е налице неправомерно софтуерно въздействие върху електромера, чрез претарифиране на отделните тарифи/регистри/, с цел неотчитане в пълен обем по двата видими регистъра за дневна и нощна тарифа.Констатираното вмешателство е извършено чрез вмешателство в тарифната схема на електромера, като не е възможно да се установи в кой часови диапазон е започнало натрупването на показания в скрития регистър, както и в кой момент е започнало това натрупване.За прочита на скрития регистър е необходим специален софтуер, с който разполага собственика на средството за измерване, но не и абоната, който на практика няма достъп до електромера.Ответното дружество се позовава на предвидената в чл.50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ обн.ДВ.бр.98, в сила от 16.11.13 г/ възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установено посредством метрологична експертиза несъответствие на данните на параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от ищеца количества ел.енергия.Цитираните Правила са издадени от председателя на ДКЕВР и имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт.Съгласно чл.50 от ПИКЕЕ в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея операторът на съответната мрежа коригира количествата ел.енергия като разлика между отчетено количество и преминало количество за времето от допускане на грешката до установяването й за период не по-дълъг от 1 година.Към датата на извършване на проверката-30.5.18 г е отменена разпоредбата на чл.47 ПИКЕЕ, към която пряко препраща чл.50 относно реда за установяване на несъответствието чрез съставяне на констативен протокол като предпоставка за извършване на корекционната процедура, последната е приета от съда за незаконосъобразна и не е основание за ангажиране на отговорността на потребителя.СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора, а данните за измерването, съхранявани в измервателната система са защитени от пряк локален или дистанционен достъп, чрез пароли,определени от собственика.Ответникът не е доказал кога натрупаната в скритите тарифи енергия е доставена на абоната и, че ответното дружество е доставило на ищеца и той е потребил фактурираното количество ел.енергия, предмет на извършената корекция.Предвид на изложеното е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.

В изложението по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност.

Формулирани са следните въпроси:

1. Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената ел.енергия, след изменението на Закона за енергетиката в сила от 17.7.12 г, но при действието на чл.48-51 от ПИКЕЕ /Правила за измерване на количеството електрическа енергия/, в сила от 16.11.13 г.

2. Когато е повдигнат спор пред гражданския съд във връзка с обществени отношения по доставка и потребление на ел.енергия, отчетена в скрит регистър в резултат на доказано софтуерно неправомерно вмешателство, по отношение на които отношения липсва относима материалноправна норма в специална нормативна уредба, следва ли съдът да приложи чл.46 ал.2 от ЗНА и да установи съществуващи разпоредби, които се отнасят до подобни случаи.

Сочи се, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 124 от 18.6.2019 г на ВКС, Трето ГО и решение № 150 от 26.6.19 г по гр.дело № 4160/18 г на ВКС, Трето ГО. С посочените решения е прието, че: В решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о. се съдържа разрешение на правния въпрос за времето преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /обн. ДВ бр. 54/2012г./ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013г., според което е допустимо електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер.

Касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия повдигнат въпрос. Той е обусловил изхода на спора и обжалването трябва да бъде допуснато за проверка съответствието на разрешението в обжалваното решение с посочената от касатора практика на ВКС, обективирана в решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г.о.

Мотивиран от горното, съдът