Определение № 39 от 01.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 660/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК. Й. В. Н. е подал частна жалба срещу определение № 72 от 12.05.2009 г. постановено по гр.д. № 666 от 2009 г. на върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е върната като недопустима подадената от жалбоподателя касационна жалба. В жалбата се инвокират общи оплаквания за неправилност на определението, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Ответника ЗК”Е.,[населено място] поле не е депозирал отговор. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Жалбата е допустима, защото е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. Върховния касационен съд, първо отделение е върнал подадената от Й. В. Н. касационна жалба срещу постановеното решение № 21 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 856 от 2008 г. на Р. окръжен съд, защото е намерил, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. Този извод кореспондира с фактите по делото и закона. Съгласно посоченият текст не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв.. Касираното решение с жалбата е постановено по предявен частичен иск с интерес под 1 000 лв., поради което правилно не е допуснато до касация. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,