Определение № 332 от 25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 101/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Д. Б. К., чрез пълномощника си адв. Д. С., и Р. Я. М. и М. Я. М., чрез пълномощника им адв. М. Д., са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд, Гражданско отделение, II „Е“ състав, № 2013 от 20.03.2019 г. по в. гр. д. № 172/2018 г., с което е обезсилено частично решението на Софийския районен съд, 127 състав, № 187837 от 07.08.2017 г. по гр. д. № 50481/2013 г. и е прекратено производството по предявените от Д. Б. К., Р. Я. М. и М. Я. М. (последните двама конституирани като наследници на мястото на починалия ищец Р. Б. М.) срещу „Аквамарининвест“ ООД. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ищците, че ответникът не е собственик на поземлен имот с площ 0,943 кв.м., съгласно РП на [населено място] - ГУМ, находящ се в м. „С. г.“, в землището на[жк], м. „Л.“, представляващ имот № ..... от кад. ....., бивш имот с № ..... по изготвения през 2003 г. помощен план; включен в парцел 1-..... от кв. ....., м. „М. д.” по плана на [населено място] и съставляващ част от имот с идентификатор №..... по ККР на [населено място], както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на гореописания поземлен имот.

В касационната жалба се оспорват изводите на въззивния съд за недопустимост на първоинстанционното решение в частта по главния отрицателен установителен иск, както и за недопустимост на обективното съединяване на отрицателен и положителен установителен иск за собственост. Поддържа се противоречие на решението за предмета на доказване с постановките на ТР № 8/2012 г. на ОСГК. Също така, обезсилвайки първоинстанционното решение в частта по главния иск, въззивният съд нарушил чл. 6, ал. 2 ГПК, като служебно е изменил предмета на делото и търсената от ищците защита. Допуснато е и нарушение на чл. 17, ал. 2 ГПК, доколкото съдът е следвало да осъществи само косвен съдебен контрол за валидност на решението на поземлената комисия, въз основа на което ищците се легитимират като собственици, а вместо това била направена проверка за неговата законосъобразност. Не е обсъдено приложеното по делото решение на Административен съд София – град, 3-ти касационен състав, от 23.06.2008 г. по адм. д. № 1991/2008 г., с което въпросът относно законосъобразността на реституционното решение бил решен окончателно. Оспорва се и изводът за идентичност на възстановения на ищците имот с имота, внесен като апортна вноска в капитала на „Аквамарининвест“ О.. Изложени са оплаквания във връзка с допуснати нарушения при обсъждането и преценката на доказателствата във връзка с наличието на застрояване в процесния имот, като се поддържа, че изградената в него постройка e незаконна, има временен характер и не съставлява пречка за реституция на имота. Неправилно било прието за основателно и възражението на ответника за придобиване на имота по давност, тъй като е налице присъединяване на добросъвестно владение между него и предходния владелец.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят правните въпроси:

1. Налице ли е правна възможност отрицателен и положителен установителен иск да бъдат предявени едновременно? Като по този въпрос се поддържа противоречие с ТР № 8/2012 на ОСГК

2. Обвързан ли е въззивният съд от искането за съвместно разглеждане на обективно съединените искове?

3. Допустимо ли е при нищожна апортна вноска в ответното дружество да се прилага късата придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС с оглед безспорния факт, установен по делото, че съгласно приложеното доказателство (съдебно решение на СГС по адм. дело № 2550/2005 г.) доказва знанието на ответника за претенциите на ищците към процесния имот?

4. Очевидна неправилност във връзка с обсъждане на доводите на страните и на доказателствата.

5. Относно косвения съдебен контрол върху възстановително решение на ОСЗГ „О. купел“, като преди това вече е упражнен пряк съдебен контрол.

6. Допустимо ли е съдът да мотивира решението си, прилагайки несъществуваща правна норма (чл. 75, ал. 4 ТЗ), като по този начин погрешно възприема наличие на вещно-прехвърлително действие на апортна вноска в полза на ответника, за която няма решение на ОС на прехвърлителя и на приобретателя?

7. Допустимо ли е при нищожна непарична вноска на недвижим имот да се прилага кратката придобивна давност за същия имот?

Ответникът изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.

Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Ищците твърдят, че са собственици на процесния имот на основание земеделска реституция и наследствено правоприемство; че имотът попада изцяло в парцел I-..... от кв. ....., м. „М. д.“ по плана на [населено място], част от стар имот с пл. № ....., на който ответното дружество считало, че е собственик. От тези твърдения ищците извеждат правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост срещу „Аквамарининвест“ О., като при условията на евентуалност срещу дружеството е предявен и пожителен установителен иск за собственост за признаването им на собственици на същия имот, като правото си на собственост извеждат също от реституционното решение.

Ответникът „Аквамарининвест“ О. оспорва исковете, като основава правото си на собственост на апортна вноска от „Т.“ Е. на имот № ....., от кв. ..... и ....., по плана на [населено място], м. „С. г.“, „М. д.“, в който попада и процесният имот, заедно с построените в него сгради, сред които и портиерна от 64 кв.м., като твърди, че първоначалният праводател по веригата прехвърлителни сделки „Академично строителство“ ЕАД е придобило имота на основание чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), както и че са били налице пречки по ЗСПЗЗ за възстановяването му, а при условията на евентуалност възразява, че е собственик по силата на осъществено добросъвестно владение, както и присъединено такова от праводателите му.

За да стигне до извод за недопустимост на предявения като главен отрицателен установителен иск, Софийският градски съд е приел, че не е обвързан със сочения от ищците вид обективно съединяване на исковете и тяхната поредност, а е длъжен да съобрази квалификацията им и правните последици, които настъпват при тяхното разглеждане; че предметът на положителния установителен иск за собственост включва в себе си и предмета на отрицателния установителен иск по отношение на един и същ имот; че предметът на доказване за ищците и при двата иска е един и същ. Посочено е, че доколкото уважаването на положителния установителен иск предпоставя по-голяма по обем защита на ищците, при която с признаването им за собственици ще бъде установено, че ответникът не е собственик, то за тях липсва правен интерес от отрицателния установителен иск и обективното му съединяване с положителния.

От фактическа страна в решението е прието за установено, че с решение № 8876/09.05.2005 г. на ОСЗГ “О. Купел“, влязло в сила на 28.06.2005 г., е възстановена собствеността на наследниците на Б. К. М. - Д. Б. К. и Р. Б. М.. Със заповед № РД-64-49/18.04.2005 г. на Кмета на Столична община, р-н „Студентски“ по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е определена незастроена част от имота от 0,943 кв.м., като в тази връзка е издадено удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ на Техническа служба на р-н „Студентски“ и скица към него № 94-Р-30/04 от 18.04.2005 г. на Столична община р-н „Студентски“, съгласно които бившият имот № ..... е нанесен в помощния кадастрален план по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ на [населено място], м. „Л.“, кад. район ..... и е записан в разписния лист на името на Б. К. М..

Въз основа на заключението на допуснатите по делото основна и допълнителна съдебно-технически експертизи съдът е приел за установено, че ПИ с идентификатор ....., с площ 9472 кв. м., обхваща основно по-голямата част от УПИ I-....., в който попада по местоположение процесният бивш имот, отбелязан с № ..... по помощния план, както и построената в него едноетажна сграда от 62 кв.м.; че имот № ..... по изготвения през 2003 г. помощен план, попада по местоположение върху частта от имот пл. № ....., за който е отреден УПИ I-..... – „За обществено обслужване и хипермаркет“ в кв. ...... Със заповед № РД 11-39/20.04.1993 г. министърът на образованието, науката и културата е предоставил право на ползване, стопанисване и управление на Специализирано ремонтно възстановително предприятие към Министерство на образованието, науката и културата на следните имоти: административна сграда с площ 448 кв.м., находяща се на адрес „С. град”, [улица], [жилищен адрес] прилежащата земна площ и терена, на който е изградена пристройката, собственост на Специализирано ремонтното възстановително предприятие към министерството на образованието, науката и културата, както и правото на преминаване; терен с площ 3,5 хектара, съгласно частичен застроителен план на общ. Студенска, кв. ....., а именно: бетонов възел с бетоново стопанство с площ 1,15 хектара, складово стопанство от три обособени складови помещения, терен от 7000 кв.м. с монтирана метална конструкция за изграждане на автостопанство; че със заповед № РД-14-36/23.06.1993 г. министърът на образованието, науката и културата е наредил преобразуване, считано от 01.07.1993 г., на Специализираното ремонтно възстановително предприятие в еднолично акционерно дружество с държавно имущество („Академично строителство“ ЕАД), което съгласно т. 6 от заповедта поема активите и пасивите на Специализираното ремонтно възстановително предприятие по баланса към 31.12.1992 г., както и всички негови права и задължения. Въззивният съд е приел, че в случая липсва воля на министъра на образованието, науката и културата за включване на процесния имот в капитала на „Академично строителство“ ЕАД, доколкото към 31.12.1992 г. теренът от 3,5 хектара не е бил заприходен в баланса на предприятието, тъй като същият е предоставен за управление и стопанисване едва със заповед № РД-11-39/20.04.1993 г. Поради това е приел, че „Академично строителство“ ЕАД не е придобило правото на собствеността върху имота, от което следва, че и последващите приобретатели по веригата от сделки, включително „Аквамарининвест“ О., не са могли да придобия собствеността. В този смисъл не била налице пречка по §6, ал. 6 ПЗР на ЗППДОбП (отм.) за реституиране имота на ищците.

Въззивният съд е осъществил косвен съдебен контрол по отношение законосъобразността на решението, като е приел, че е налице пречка за възстановяването собствеността на ищците, тъй като върху възстановения имот е проведено комплексно мероприятие по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, представляващо изграден бетонов възел, като в имота попада и сграда – портиерна. Съдът е основал този извод на свидетелските показания, заключението на допълнителната съдебно-техическа експертиза и приложеното по делото удостоверение за търпимост от 13.09.2005 г., издадено от главния архитект на С., в което изрично е посочено, че портиерната е изградена преди 07.04.1987 г. и е допустима по действащите правила и нормативи по време на изграждането им. За неоснователни са приети оплакванията на ищците, че според експертизата строителните мероприятия са реализирани в кв. № ....., а процесният имот се намира в кв. № ....., тъй като съгласно удостоверение от 02.10.2006 г. на Столична община, р-н „Студентски“, квартал № ..... и № ..... са идентични.

Въззивният съд е посочил за пълнота, че дори да не са налице отрицателните предпоставки за възстановяване на собствеността на ищците по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, е основателно възражението на ответника за придобиването собствеността върху процесния имот поради изтичане на кратката петгодишна придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС. Прието е, че дружеството ответник е добросъвестен владелец, защото е придобило имот № ....., от кв. ..... и ....., по плана на [населено място], м. „С. г.“, „М. д.“ на правно основание - апортна вноска от праводателя „Т.” Е.; че апортът е вписан в Търговския регистър на 04.09.2008 г., от който момент следвало да настъпи вещно-прехвърлителното му действие, а липсата на собственост у прехвърлителя, не рефлектират върху осъщественото от последващите привидни приобретатели владение. Прието е, че по делото не е оборена презумпцията за добросъвестност по чл. 70, ал. 2 ЗС, както и че липсват данни владението на ответното дружество върху процесния имот да е било прекъснато след изтичането на петгодишната давност.

При тези мотиви на въззивния съд процесуалните въпроси за правния интерес от отрицателен установителен иск за собственост и допустимостта да се съединява положителен с отрицателен иск за собственост са обуславящи за делото. Въззивният съд е изложил подробни мотиви за отсъствието на правен интерес от отрицателен установителен иск при предявен от същия ищец и положителен установителен иск съобразно практиката на ВКС, цитирана в решението, поради което по тези въпроси няма основание за допускане на касационното обжалване. Поддържаното противоречие с ТР 8/2012г. на ВКС, ОСГК и ТК не е налице, тъй като в него не е разглеждана правната възможност за едновременно предявяване на положителен и отрицателен установителен иск за собственост. По въпроса за обвързаността на съда от посочения от ищеца вид на обективното съединяване на искове също не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, тъй като след като съдът е преценил отрицателният установителен иск за собственост за недопустим, е останал за разглеждане само положителния установителен иск, по който съдът се е произнесъл. Преценката за допустимостта на отрицателния установителен иск не е обвързана от поредността на разглеждането на двата обективно съединени иска, поради което правният въпрос не е обуславящ.

По правния въпрос за косвения контрол върху административните актове е приложимо приетото в т.4 на ТР 6/2005г. на ВКС, ОСГК, че такъв е допустим върху административния акт за възстановяване на собствеността по възражение на трети лица, заявяващи самостоятелни вещни права върху реституирания имот, защото те не са участвали в административното производство и то не ги обвързва. Третите лица не разполагат с право на жалба срещу постановеното позитивно решение по него, включително когато последното е материално незаконосъобразно и могат да се защитят в гражданския процес, в който им се противопоставят вещните права, придобити въз основа на това решение от ищеца по иска за собственост. Гражданският съд е длъжен да разгледа това възражение и ако го намери за основателно след преценка на материалната законосъобразност на решението за възстановяване на правото на собственост на отчуждения имот, без да го отменява, да отхвърли предявения иск за собственост относно този имот. С оглед на тези разяснения в ТР 6/2005г. на ВКС, ОСГК, въззивният съд основателно е разгледал възражението на ответника за материална незаконосъобразност на реституцията на земеделския имот на ищците от гледна точка на предпоставките на закона, преценявайки дали са налице пречки за реституцията, каквито той е обосновал, че са налице на основание чл. 10б ЗСПЗЗ. Представеното по делото решение по адм.д.№ 1991/2008г. на Администативния съд С.-град не е пречка за осъществяване на косвен контрол на възстановителното решение на ОСЗГ от 09.05.2005г., защото то има за предмет последващо решение на ОСЗГ, постановено по чл.14 ал.7 ЗСПЗЗ. Освен това решението по адм.д.1991/2008г. е постановено в административно производство без участието на ответника и му е непротиво- поставимо.

Правните въпроси във връзка с придобиването на собствеността от ответника като добросъвестен владелец на основание чл. 79 ал.2 ЗС са изложени от съда само като допълнителни и за пълнота на мотивите, а решаващ е изводът, че възстановения на ищците имот попада в терен, в който е реализирано мероприятие - бетонов възел, в който попада една от сградите, необходима за функционирането му и в този случай чл.10б ЗСПЗЗ не допуска реално възстановяване на собствеността. Касаторът не поставя правни въпроси по приложението на чл. 10б ЗСПЗЗ, поради което касационното обжалване е безпредметно да се допусне по допълнителните мотиви, които нямат решаващо значение за крайния извод на съда.

Не е налице очевидна неправилност на решението, както поддържа касатора, тъй като от мотивите не се установява явно нарушение на материалния или процесуални закон, нито явна необоснованост от гледна точка на правилата на формалната логика.

По изложените съображения не са налице основанията на чл. 280 ал.1 и 2 ГПК и касационната жалба на Д. Б. К., Р. Я. М. и М. Я. М. не следва да се допуска за разглеждане по същество.

На ответника не следва да се присъждат поисканите разноски за касационното производство, защото не е доказано да са направени.