Определение № 50466 от 04.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1466/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. Ж. срещу решение №10 от 27.01.2022 г., постановено по в.гр.д. №476/2021 г. на Бургаски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение №174/20.05.2021 г. по гр.д. №2504/2020 г. на Бургаски окръжен съд за отхвърляне на иска на С. Ж. против ЗД „Бул Инс“ АД за обезщетение на неимуществени вреди за разликата от 135 000 лв. до 300 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2020 г.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че определеният от въззивния състав размер на обезщетението за неимуществени вреди от 150 000 лв. (без приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД), не кореспондира с доказаната тежест на уврежданията, техния пожизнен характер и трайно необратимите последици. Акцентира се върху получените от касатора в резултат на застрахователното събитие увреждания: тежка черепно-мозъчна травма със стволова контузия и аксонална травма на мозъка, пневмоторакс и контузионен бял дроб вдясно и мекотъканни контузии по главата и крайниците, които са причинили продължително или трайно увреждане на функциите на различни мозъчни структури, намаляване на двигателната активност, качеството на живот и шансовете за връщане на работното място. Сочи се, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД е в размер на 300 000 лв. като се излагат доводи, че в съответствие с Директива 2009/103/ ЕО на ЕП и Съвета, обезщетението следва да бъде съобразено, както с продължителността на затрудненията относно бъдещото понасяне на вредите, така и с минималните нива на застрахователно покритие. Отделно се твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че пострадалияят е допринесъл за уврежданията по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като е бил без поставен предпазен колан. Поддържа се, че въззивният съд не е изследвал механизма на процесното ПТП като се сочи, че при завъртане или преобръщане на автомобил с пътници, триточковият обезопасителен колан е неефективен, от което следва извода, че допуснатото нарушение не е в причинна връзка с вредоносния резултат. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и осъждането на ответника да заплати на касатора допълнително 150 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2020 г.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставени са следните правни въпроси:

1. „Длъжен ли е съдът при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по иск на трайно увреден да съобразява продължителността на болките и страданията, когато е сигурно и предвидимо тяхното бъдещо проявление в ежедневието на увредения, съответно за задължението на съда да изложи мотиви в тази насока?“

2. „ Следва ли съдът да съобрази тежестта на уврежданията и тяхната необратимост, липсата на пълно възстановяване и обстоятелството, че съобразно вида и характера на вредите, възстановяване в състоянието отпреди ПТП за увредения е невъзможно, съответно следва ли съдът да изложи мотиви за продължителния период от време, през който пострадалият ще продължава и то пожизнено да търпи вредите и последиците от тях?“

3. „Следва ли съдът да приема безкритично заключението на вещото лице автоексперт, когато същото е дало непълни и противоречив отговори и/или липсват достатъчно ясни и категорични отговори, от които да се изведе обоснован извод дали поставения колан е щял да намали или предотврати травмите, съответно съдът може ли да приема принос от страна на увредения, когато възражението на ответното дружество е недоказано по категоричен начин от доказателствата и заключението на вещото лице по АТЕ ?“.

В изложението се сочи, че въпроси №1 и №2 са решени в противоречие с постановките на ППВС №4/1968 г. и в решение № 184/08.11.2011 г. по т.д. №217/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, както и че въпрос №3 е решен в противоречия с разясненията в ППВС №17/1963 г. и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 99/08.10.2013 г. по т.д. №44/2012 г. на ІІ т.о. Поддържа се, че въпросите също са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна – ЗД „Бул Инс“ АД, в която се твърди, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че в съответствие с практиката на ВКС въззивният състав е обсъдил всички доказателства относими, както към размера на обезщетението за неимуществени вреди, така и към наличието и размера на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Отделно се излагат съображения за неоснователността на жалбата по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Бургаски апелативен съд (след като е увеличил присъденото на С. С. Ж. обезщетение за неимуществени вреди от 13 000 лв. на 135 000 лв.) е потвърдил решение №174/20.05.2021 г. по гр.д. №2504/2020 г. на Бургаски окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен иска на С. Ж. против ЗД „Бул Инс“ АД за обезщетение на неимуществени вреди в резултат на ПТП, станало на 03.10.2019 г., за разликата от 135 000 лв. до 300 000лв., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2020 г. В останалата му част, с която искът е уважен до размер на сумата от 135 000 лв., въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед липсата на касационна жалба от страна на застрахователя срещу решението в осъдителната му част следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че е ангажирана отговорността на ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД да обезщети ищеца С. Ж. за претърпените от него неимуществени вреди, получени в резултат на ПТП, станало на 03.10.2019 г. по вина на В. Т. М., управлявал застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ л.а. автомобил Опел Вектра, per. [рег.номер на МПС].

Въззивният състав е приел за установено, че застрахователното събитие е настъпило на 03.10.2019 г. около 19,20 ч. на републикански път П-99 при движение в посока от [населено място] към [населено място]. Лекият автомобил Опел Вектра с per. [рег.номер на МПС], управляван от В. М., е изгубил устойчивост, напуснал е пътното платно и се е преобърнал, при което водачът и пътникът - ищеца С. Ж. са изпаднали от автомобила. Водачът М. е получил травми, вследствие на които е починал на 21.12.2019 г., докато пътуващият на предната дясна седалка, без поставен предпазен колан, ищец е получил многобройни телесни увреждания. Не е било спорно по делото, че водачът М. е управлявал автомобила след употреба на алкохол като концентрацията на алкохол в кръвта му е била 1,3 промила.

Във връзка с направеното от застрахователя възражение за съпричиняване, включително и поради непоставен от ищеца предпазен колан, въззивният състав е обсъдил заключението по извършената пред първата инстанция САТЕ относно механизма на настъпване произшествието. Съдът е отразил, че според експерта П. Я. след излизане от ляв завой водачът е завил волана рязко надясно, при което вследствие на високата скорост автомобилът е загубил устойчивост и се е преобърнал. Телата на пътуващите следвали движението на автомобила и при първия контакт с терена извън пътното платно те полетели напред, започнали да се движат неконтролируемо в купето, а след обръщането и ротацията на автомобила - излетели през страничните стъкла на предните врати. Въззивният съд е акцентирал върху заключението, че ако пътуващите са били с поставени обезопасителни колани, телата им не биха се движили безконтролно в купето, не биха се отделили от седалките и това би предотвратило или намалило до голяма степен нараняванията на пътниците. На базата на горното заключение съдът е обосновал извода, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредите до размер на 10% поради това, че е пътувал в автомобила на предното пътническо място без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван. Посочил е, че поради липсата на поставен обезопасителен колан тялото на ищеца не е останало фиксирано към седалката, движило се е неконтролируемо в купето на автомобила, понасяйки удари, а впоследствие е излетяло през страничното стъкло и се е ударило в терена извън автомобила, което е способствало за получените телесни увреждания.

Произнасяйки се по въпроса за дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД въззивният състав е посочил, че от заключението на вещото лице Н. Н. по извършената СМЕ се установява, че в резултат на злополуката ищецът е получил следните увреждания: тежка черепно-мозъчна травма със стволова контузия и аксонална травма на мозъка; пневмоторакс и контузионен бял дроб вдясно и мекотъканни контузии по главата и крайниците. Последица от черепно-мозъчната травма е посттравматична енцефалопатия, водеща до нарушение на двигателните и сетивните функции на левите крайници, нарушение в координацията, нарушение в памет, воля, интелект, смущения в математическите възможности, графията, лексиката. Съдът е подчертал, че при проведените изследвания от психиатър, психолог и невролог е било установено състояние след травма на главата с остатъчна левостранна спастична хемипареза, амнестична дезориентация, болестно потиснати памет и интелект като са констатирани тежки нарушения на когнитивните процеси, които водят до невъзможност изследваният да се справя със задачи от средно и високо ниво на сложност. Отразено е, че според вещото лице посттравматичната церебрастения е функционално обратимо състояние на мозъка, вследствие на преживяна ЧМТ като в случая тя е довела до продължително или трайно увреждане на функциите на различни мозъчни структури. Левостранната спастична хемипареза има за последица намаляване на двигателната активност на качеството на живот и на шансовете за връщане на работното място преди инцидента.

За да определи паричния еквивалент на понесените от ищеца душевни болки и страдания, съдът е посочил, че се съобразява с характера, вида и тежестта на нанесените телесни увреждания, проведеното лечение, изминалия срок за възстановяване, болките и неудобствата по време на лечението и възстановяването, последиците от травмите, в т.ч. сериозното, необратимо отражение върху физическото му и ментално здраве, ограничаващо възможностите му за пълноценен живот. Имайки предвид тези обстоятелства ведно с лимита на застрахователното покритие, индициращ икономическите условия към 2018 г., съдът е формирал извод, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца би била справедлива и достатъчна сума в размер на 150 000 лв. Приспадайки на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД от дължимия размер на обезщетението приетото съпричиняване на вредоносния резултат от 10 %, въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е основателен за сумата от 135 000 лв.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поставените от касатора въпроси под №1 и №2, свързани с приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, а именно:. Длъжен ли е съдът при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по иск на трайно увреден да съобразява продължителността на болките и страданията, когато е сигурно и предвидимо тяхното бъдещо проявление в ежедневието на увредения, съответно за задължението на съда да изложи мотиви в тази насока?“ и „ Следва ли съдът да съобрази тежестта на уврежданията и тяхната необратимост, липсата на пълно възстановяване и обстоятелството, че съобразно вида и характера на вредите, възстановяване в състоянието отпреди ПТП за увредения е невъзможно, съответно следва ли съдът да изложи мотиви за продължителния период от време, през който пострадалият ще продължава и то пожизнено да търпи вредите и последиците от тях?“. Въпросите относно критериите за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди не са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВС, формирана със ППВС №4/1968 г., както и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 184/08.11.2011 г. по т.д. №217/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС. В т.ІІ от Постановление №4/23.12.1968 г. на ПВС е прието че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно; то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението с цел да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на претърпените болки и страданията, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди на ищеца С. Ж., въззивният състав стриктно се е съобразил с посочените в постановлението общи и специфични критерии като е отразил релевантните за размера на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства, установени по делото, а именно; вида, характера и тежестта на получените многобройни телесни увреждания, включващи тежка черепно-мозъчна травма със стволова контузия и аксонална травма на мозъка, пневмоторакс и контузионен бял дроб вдясно и мекотъканни контузии по главата и крайници. Съдът е обсъдил и е взел предвид последиците от черепно-мозъчната травма, водеща до нарушение на двигателните и сетивните функции на левите крайници, нарушение в координацията, нарушение в памет, воля, интелект, смущения в математическите възможности, графията, лексиката. Съобразил се е с факта, че посттравматичната церебрастения е функционално обратимо състояние на мозъка, вследствие на преживяна ЧМТ като в случая тя е довела до продължително или трайно увреждане на функциите на различни мозъчни структури. Посочил е, че при определяне размера на обезщетението отчита проведеното лечение, изминалия срок за възстановяване, последиците от травмите, в т.ч. сериозното, необратимо отражение върху физическото му и ментално здраве, ограничаващо възможностите му за пълноценен живот, както и лимита на застрахователното покритие, индициращ икономическите условия в страната към 2018 г. Доколкото апелативният състав е преценил съществуващите конкретни обстоятелства в тяхната съвкупност и е изложил мотиви относно всички релевантни за спора обстоятелства при спазване указанията в цитираното по-горе постановление, несъгласието на касатора с определения размер на обезщетението касае изцяло правилността на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Не следва да се допуска касация на въззивното решение с оглед формулирания от касатора въпрос, свързан с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с кредитирането на заключението на вещото лице: „Следва ли съдът да приема безкритично заключението на вещото лице автоексперт, когато същото е дало непълни и противоречив отговори и/или липсват достатъчно ясни и категорични отговори, от които да се изведе обоснован извод дали поставения колан е щял да намали или предотврати травмите, съответно съдът може ли да приема принос от страна на увредения, когато възражението на ответното дружество е недоказано по категоричен начин от доказателствата и заключението на вещото лице по АТЕ ?“. Въпросът не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не отразява действителните съображения на въззивния състав, обусловили решаващия му извод относно наличието и размера на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Въззивният състав е изложил обосновани мотиви относно допуснатото от пострадалия ищец нарушение на правилата за движение ( пътуване на предната дясна седалка без поставен обезопасителен колан ) и за наличието на пряка причинна връзка между неговото неправомерно поведение и вредоносния резултат. Апелативният съд е приел, че е доказан от ответника факта, че липсата на предпазен колан в случая е в пряка причинна връзка с вида, характера и тежестта на получените увреждания. В обжалваното решение е акцентирано, че заключението на вещото лице по извършената САТЕ за механизма на ПТП за причините, довели до получените увреждания, е еднозначно и че не е било оспорено от страните по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК. В тази връзка въпросът на касатора съдържа твърдение за недоказаност на възражението, което не е споделено от съда. Отделно следва да се има предвид, че въпросът не е решен в противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС (ППВС №17/1963 г. и решение № 99/08.10.2013 г. по т.д. №44/2012 г. на ІІ т.о.). В случая съдът е обсъдил заключението в контекста на разпоредбата на чл. 202 ГПК при липса на доказателства, обосноваващи различни изводи от тези на експерта по автотехническата експертиза.

Формулираните от касатора въпроси не отговарят на изискванията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касация. По въпросите, свързани с критериите за определяне размера на неимуществените вреди, за установяване наличието и размера на съпричиняването на вредоносния резултат, както и за възприемане и обсъждане на заключението на вещото лице, е формирана константна практика на ВКС ( включително и тази, посочена от касатора), която не се налага да бъде променяна или осъвременена.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата 6 000 лв. – разноски за касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,