Определение № 1068 от 05.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4569/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от ищеца Ю. Р. Б. и от ответника „А- строй“ ЕООД [населено място], срещу въззивното решение съответно в отхвърлителната част за сумата над 70000лв. до 100000лв. и в уважената част за сумата от 70000лв., обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200, ал.1 КТ. В двете касационни жалби се оспорва размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, във връзка с чл. 200, ал.1 КТ и размера на съпричиняването по чл. 201, ал.2 КТ. В изложението към жалбите са поставени въпроси по тълкуването на двете правни норми. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и поради очевидна неправилност. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 200, ал.1 КТ, тъй като се претендира обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт при трудова злополука. Ищецът е баща на починалия работник, а искането е за 100000лв. обезщетение за неимуществени вреди, частично от 200000лв.. Работодателят е направил възражение за съпричиняване и за прекомерност на претендирания размер на обезщетението. Въззивният съд е приел за безспорно, че починалият е работил при ответника по трудов договор, както и че е починал при трудова злополука. Установил е следния механизъм за причиняване на смъртта- при поставяне на укрепително съоръжение на изкоп, в нарушение на правилата за безопасност, починалият влязъл в изкопа преди поставяне на съоръжението, бил затрупан от свлекла се земна маса и починал на място. Съдът определил размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД общо в размер на 100000лв., тъй като ищецът бил на 74г., а починалият му син бил на 53 години. Те живеели заедно и имали общо домакинство, като синът се грижил за баща си и плащал консумативите на жилището и храната. Съдът приел и съпричиняване в размер на 30%, доколкото починалият влязъл в изкопа самоволно, без поставено укрепително съоръжение, в нарушение на правилата за безопасност, като в противоречие с житейската логика, сам поставил живота си в опасност. Квалифицирал вината му при нарушението на правилата за безопасност като груба небрежност, доколкото не е предприел никакви мерки за предотвратяването на злополуката и за съхранението на живота си. В двете касационни жалби се оспорва размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и размера на съпричиняването по чл. 201, ал.2 КТ. В изложението към жалбите са поставени въпроси по тълкуването на двете правни норми. ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. В съответствие със задължителната практика по тълкуването на чл. 52 ЗЗД въззивният съд е взел предвид всички обстоятелства, които са от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно ППВС 4/68г.. Живеенето заедно и в едно домакинство, както и полагането на грижи за гледане и издръжка са обстоятелства, които увеличават размера на обезщетението за неимуществени вреди. От друга страна, съдът е отчел и възрастта на ищеца (74г.) и фактът, че двете му дъщери, снахата и племенницата са поели грижите за него. А относно съпричиняването- въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС, е отчел факта, че починалият е влязъл в необезопасен изкоп, при положение, че преди влизането е било необходимо да се постави обезопасително съоръжение, без нареждане на техническия ръководител, и при отсъствието на последния, в нарушение на Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР (т.1-12 и т.3-1 от Наредбата). Действието е извършено в нарушение на правилата на безопасност, но и в противоречие с житейската логика и инстинкта за самосъхранение. Налице е груба небрежност, доколкото починалият не е взел никакви предпазни мерки за съхранение на живота си. От друга страна, въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС е отчел факта за липсата на технически ръководител на обекта в момента на злополуката, като обосноваващ по- висока степен на отговорност на работодателя, съответно 30% съпричиняване на починалия и 70% отговорност за работодателя. В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, което е логически обосновано и съответства на практиката на ВКС по тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД и чл. 201, ал.2 КТ. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО