Определение № 182 от 16.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2998/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. С определение №106, постановено на 03.07.2020г. от тричленен състав на ВКС, ІІ ГО по ч.гр.д.№730/2020г. е оставена без разглеждане частната жалба на П. Д. Х. и Ш. К. Х. ,подадена чрез пълномощника им адв.И. П., срещу определение №4443 от 15.10.2019г. по гр.д.№303/2018г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК. Определението е обжалвано от П. Д. Х. и Ш. К. Х., чрез пълномощника им адв.Ж. Д. от САК, с оплаквания, че същото е неправилно и постановено в нарушение на процесуалния закон и с искане да бъде отменено. Поддържат, че в случая частната жалба срещу определението на Окръжен съд – Благоевград, постановено по реда на чл.248 ГПК, няма характера на частна касационна жалба и ВКС действа като въззивна, а не като касационна инстанция. Поддържа също така, че определението на въззивния съд за допълване или изменяване на въззивното решение в частта му за разноските се обжалва по реда на чл.274, ал.2 ГПК и именно по този ред е следвало да се произнесе тричленният състав на II ГО на ВКС, който неправилно е приложил разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да достигне до извода, че подадената от П. Д. Х. и Ш. К. Х. частна жалба срещу определение №4443/15.10.2019г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по гр.д.№303/2018г. по реда на чл.248 ГПК, следва да бъде оставена без разглеждане поради недопустимост на касационното обжалване, тричленният състав на ІІ ГО на ВКС е приел, че производството пред първата и въззивната инстанция е по иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на решение на общо събрание на Етажна собственост, като постановеното въззивно решение по спора не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК, а оттам не подлежи на касационно обжалване и определението, което е постановено по това дело. Изложени са съображения, че съгласно чл.248, ал.3, пр.2 ГПК определението, постановено в производство по чл.248 ГПК се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението и след като решението не подлежи на касационно обжалване, то не може да бъде обжалвано и определението на въззивния съд, постановено по молба за изменение на същото решение в частта за разноските. Така изложените в обжалваното определение съображения следва да бъдат споделени изцяло. Съгласно изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3, пр. 2 ГПК, определението за допълване или изменение на решение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва самото съдебно решение. В конкретния случай решение № 5549/06.12.2018 г. по гр.д. № 303/2018 г. на Благоевградски окръжен съд е постановено по предявен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решение на общото събрание на етажната собственост. Това производство попада сред изрично изброените в чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК производства, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване, както и правилно е посочено в самото съдебно решение. Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решения, постановени по искове по чл. 40 ЗУЕС, обуславя двуинстанционно разглеждане и на въззивните определения, постановени в тези производства, включително и онези, постановени по реда на чл. 248 ГПК, които, по силата на законовата разпоредба, се подчиняват на режима на обжалване на съдебното решение, което изменят или допълват, за разлика от прекратителните определения на въззивния съд, които подлежат на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, независимо от обстоятелството дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване. В случая приложение намира специалното правило на чл.248, ал.3, изр. второ ГПК, както е посочено и в обжалваното определение. Ето защо, подадената частна жалба е неоснователна и обжалваното определение № 106 от 03.07.2020 г. по ч.гр.д. № 730/2020 г. на Върховния касационен съд, II г.о. следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение