Определение № 186 от 06.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5772/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от И. П. С. чрез пълномощник адв.А. К. срещу решение № 1356 от 21.06.13г.по в.гр.дело № 815/13г.на Варненския окръжен съд,с което е обезсилено решение № 4573 от 13.11.12г.и определение № 1149 от 22.01.13г.,постановени по гр.дело № 354/12г.на ІХ състав на Варненския районен съд и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия,като повдигне спор за подсъдност между Районен съд- Варна и Административен съд –Варна. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК,като счита,че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.Прилага 2 бр.решения на ВКС,постановени по чл.290 ГПК. В отговор по чл.287 ГПТК ответникът по касационната жалба А. „М.”София моли въззивното решение да не бъде допускано до касационно обжалване. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: За да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение въззивният съд е изложил съображения,че Варненският районен съд неправилно е квалифицирал спорното материално право, като е приел,че отношенията между страните се уреждат съобразно правилата на непозволеното увреждане – чл.49 във вр.с чл.45 ЗЗД,тъй като претендираните от ищеца вреди произтичат от незаконосъобразен акт на държавен орган и негови длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност и правното основание на предявения иск е чл.1 ал.1 ЗОДОВ.Като е взел предвид разпоредбата на чл.1 ал.2 ЗОДОВ,съгласно която исковете по чл.1 ал.1 ЗОДОВ се разглеждат по реда,установен в АПК и факта,че делото е било прекратено пред Административен съд –Варна,който е прекратил производството пред него и го е изпратил по подсъдност на Районен съд –Варна,е счел,че възникналият спор за подсъдност следва да бъде повдигнат от първоинстанционния съд,поради което делото му е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. Основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос,от значение за изхода на делото,е разрешен в противоречие с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии,на общото събрание на гражданска колегия,на общото събрание на търговска колегия на ВКС,тълкувателни решения на ОС на ВС и постановления на Пленума на ВС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК. Такава е настоящата хипотеза.Посоченият от касатора процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд, с оглед фактите по делото и твърденията на ищеца,на които основава своето право, да даде правна квалификация на спорното материално право,е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 45 от 20.04.10г.по т.д.№ 516/09г.на ВКС,ТК,ІІ т.о.; решение № 13 от 20.02.13г.по гр.дело № 167/12г.на ІV г.о.на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК,което обуславя допускане до разглеждане на касационната жалба на основание на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. По изложените съображения,Върховен касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение