Определение № 4132 от 18.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4849/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. П. М., чрез адв. Б. Б., срещу определение № 980/21.09.2023г. по ч.гр.д.№ 598/23г. по описа на Окръжен съд Хасково, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд от 03.08.2023г. по гр.д.№ 804/23г. за връщане на исковата молба и прекратяване на производство. С обжалваното определение въззивната инстанция е определила исковата претенция на ищеца като недопустима, предвид факта, че същият не е изложил факти и обстоятелства, които могат да бъдат подведени под нормата на чл. 124, ал.5 ГПК, на която той е основал искането си. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение, като настоява, че отправеното до съда искане има основание в чл. 124, ал.5 ГПК, както и в чл. 270, ал.1 и 2 ГПК и твърди да е посочил факти и обстоятелства, както и писмени доказателства за установяване предпоставките на иск за установяване на престъпно обстоятелство. В изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК (молба с вх.№ 9111/31.10.2023г.) поставя следния въпрос, за който твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, както и очевидно неправилно и е от значение за развитие на правото: „При предявен иск по чл. 124, ал.5 ГПК следва ли да се образува гражданско дело и да се допусне делото до разглеждане по същество, като съдът да даде указания на страните за обстоятелствата, за които не сочат доказателства, разпредели доказателствена тежест и даде възможност на ищеца да докаже наличието на предпоставките по чл. 124, ал.5 ГПК, или предварително може да направи преценка и да не допусне иска до разглеждане, като прекрати производството по делото ?“ Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд с обжалваното определение/ решение по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставеният от частния касатор въпрос не е такъв. Той въвежда условие, което въззивният съд не е приемал, а именно иск по чл. 124, ал.5 ГПК да е предявен. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са намерили исковото производство за недопустимо, поради невъзможността на ищеца да формулира конкретни, безпротиворечиви и адекватни за искането си да бъде установено престъпно обстоятелство факти и обстоятелства. Правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на твърденията на ищеца за фактите и обстоятелствата, на които основава искането за защита на правата си. Въпреки дадената на ищеца възможност ( с указания по чл. 129, ал.3 ГПК), същият не е формулирал такива, които да позволят извод, че заявената претенция е иск по чл. 124, ал.5 ГПК. Така исковата молба е останала нередовна, поради което и е върната, а делото – прекратено. Или въззивният съд е приел, че ищецът не е предявил иск по чл. 124, ал.5 ГПК, поради което поставения от касатора въпрос няма претендираното значение за допускане на касационното обжалване. Предвид отсъствието на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК и липсата на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал.2, предл.3 то ГПК (тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно от съдържанието на съдебния акт), касационно обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, съдът