Определение № 60363 от 17.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2313/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЗАД Алианц България“ АД със седалище в [населено място] - чрез юрк. А. М., срещу решение № 11682 от 23.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 3619/2019 г. на Апелативен съд - София. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение № 3566 от 16.05.2019 г. по гр. д. № 4651/2016 г. на Софийски градски съд е осъдено „ЗАД Алианц България“ АД да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на К. Я. И. сумата 80 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на отглеждания от него Б. Н. М., настъпила при ПТП на 31.07.2015 г., ведно със законната лихва от 31.07.2015 г. до окончателното плащане. В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди на лице извън кръга на най-близките на починалия, очертан с ППВС № 4/1961 г. и 5/1969 г., без да е проведено пълно и главно доказване, че ищецът е изградил с починалия трайни, близки, емоционални отношения и че е полагал грижи за неговото отглеждане и издръжка. Излагат се доводи за неправилна преценка на доказателствата и на релевантните за основателността на иска факти, както и за нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливия размер на обезщетението. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като значими за изхода на делото са посочени следните въпроси: „ 1. При произнасяне относно материалноправната легитимация на отглеждащия да получи обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на отглежданото дете въззивният съд длъжен ли е да изследва в детайли връзката между двете лица съобразно посоченото в Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на ВС; 2. Описаните Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на ВС характеристики на връзката между отглежданото дете и лицето, което го отглежда, а именно: отношения на привързаност един към друг, отношения на семейна общност, получаване на издръжка, грижа за възпитанието на отглежданото дете, изброени ли са изчерпателно или примерно; 3. При позоваване на Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на ВС необходимо ли е въззивният съд да изследва обстойно следните моменти в отношенията между отглежданото дете и лицето, което го отглежда: привързаността между двете лица, отношенията на семейна общност, в средата, в която отглежданото дете и лицето, което го отглежда, съжителстват, получаването на издръжка и съответно под каква форма се получава издръжката, колко често и при какви условия, грижите за възпитанието на отглежданото дете; 4. Как следва да се преценяват изброените във въпрос 3 моменти в отношенията между отглежданото дете и лицето, което го е отглеждало, при формиране на крайната преценка за наличие на материалноправна легитимация на едното лице да получи обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на другото лице - поотделно или в тяхната съвкупност; 5. Наличието на отрицателни характеристични данни за личността на лицето, което е отглеждало починалото дете, изразяващи се в множество влезли в сила присъди на наказателен съд, и обстоятелството, че лицето е прекарало значителен период от време в места за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, следва ли да се обсъдят, анализират и вземат предвид от въззивния съд при определяне на връзката между лицата; 6. Наличието на отрицателни характеристични данни за личността на лицето, което е отглеждало починалото дете, изразяващи се в множество влезли в сила присъди на наказателен съд, и обстоятелството, че лицето е прекарало значителен период от време в места за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, по съществото си представляват ли самостоятелни основания за въззивния съд да прецени, че не е налице материалноправна легитимация на преживялото лице да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на отглежданото дете“. Допускането на касационно обжалване по така формулираните въпроси се поддържа бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касация К. Я. И. със съдебен адрес в [населено място] - чрез адв. Н. Д. от САК, изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в отговор по чл.287, ал.1 ГПК от 04.11.2020 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е приел, че ищецът по предявения срещу „ЗАД Алианц България“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) К. Я. И. има право да получи обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял по повод причинената при ПТП на 31.07.2015 г. смърт на Б. Н. М., когото е отглеждал като свое дете от раждането до смъртта му. След преценка на установените в хода на делото факти от значение за приложението на чл.52 ЗЗД въззивният съд е направил извод, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 80 000 лв., и като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил застрахователното дружество - ответник да заплати на ищеца посочената сума, ведно със законната лихва от 31.07.2015 г. до окончателното плащане. При разрешаване на спора относно активната материалноправна легитимация на ищеца, който не е бил вписан като баща в акта за раждане на починалия Б. М., въззивният съд е изходил от указанията и разясненията, дадени от Пленума на ВС в постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. по повод прилагането на чл.52 ЗЗД. Въззивният съд е обсъдил показанията на свидетелката С. М., която е заявила, че макар да не ги е припознал, ищецът е баща на нея и на брат й Б. и се е грижил за тях; Към момента на раждането на Б. ищецът бил в затвора, но тъй като от 25 - 26 години той бил разделен с майка им Н. М., след раздялата той поел изцяло грижата за децата, като по време на престоя му в затвора за тях се грижили бабата и дядото по бащина линия; От раждането до смъртта си Б. живеел при баща си и двамата били неразделни; Смъртта на Б. се отразила тежко на баща му, който скърбял и не можел да преживее загубата му, бил тъжен и самотен, включително защото по-рано бил загубил и другия си син. По делото е разпитана като свидетел и С. А., която е депозирала показания, че живее с ищеца на семейни начала и че го познава от 1997 г., когато Б. бил на 4 години; Свидетелката и ищецът отгледали Б. в семейната къща в [населено място], където живеели неговите баба и дядо; Бащата се грижел за сина си, купувал му дрехи и всичко необходимо, а докато бил в затвора, непрекъснато се интересувал от него; При вестта за смъртта на Б. ищецът припаднал, като впоследствие плачел и страдал за смъртта му. Преценявайки в съвкупност показанията на двете свидетелки, въззивният съд е достигнал до извод, че въпреки отсъствието на формално установена връзка на родство, ищецът е изградил с починалия житейска и емоционална връзка, наподобяваща по съдържание връзката между биологични баща и син, като се е грижил за неговото отглеждане и възпитание с помощта на родителите си, поради което има право да получи обезщетение за претърпените по повод на смъртта му неимуществени вреди /морални болки и страдания/. За неоснователно въззивният съд е счел възражението на ответника - застраховател, че ищецът не е легитимиран да получи претендираното с иска обезщетение, тъй като през продължителни периоди от време е изтърпявал ефективно наказание „лишаване от свобода“ и не е участвал в отглеждането и възпитанието на починалия, респ. не е създал с него трайна емоционална и житейска връзка със съдържание, присъщо на връзката между баща и син. Без да игнорира събраните по делото доказателства за неколкократно пребиваване на ищеца в места за лишаване от свобода, въззивният съд е изложил съображения, че с оглед установеното от свидетелските показания действително съдържание на житейските отношения с починалото момче изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ не е пречка да се признае правото на обезщетение в размера, определен съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД - 80 000 лв. Въззивният съд се е произнесъл и по възражението на ответника за съпричиняване на вредите от пострадалия Б. М., като след самостоятелен анализ на относимите доказателства е преценил възражението за недоказано и е приел, че не е налице основание по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението. Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. Първите четири въпроса от изложението са зададени хипотетично, без да са обвързани с конкретен решаващ извод на въззивния съд, с който е мотивирано уважаването на иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.). При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил свидетелските показания по делото и въз основа на тях е формирал извод, че макар да не е установена формална връзка на родство между ищеца и починалото при ПТП лице, починалият е възприемал ищеца за свой баща и последният се е грижил за отглеждането и възпитанието му от момента на раждането до смъртта му. Признаването на право на обезщетение е обусловено от преценката, че между ищеца и починалия са създадени житейски отношения, наподобяващи по съдържание отношенията между биологичен баща и син и изпълнени с взаимна обич, подкрепа и силна емоционална привързаност. Предвид възприетото от въззивния съд съдържание на връзката между починалия и претендиращия обезщетение, положителното произнасяне по иска е съобразено със задължителната съдебна практика в Постановление № 5/24.ХI.1969 г. на Пленума на ВС, според която в случаите, когато между отглежданото дете и лицето, което го отглежда, съществуват отношения на привързаност един към друг и те съставляват една семейна общност, като отглеждащият предоставя на детето грижи и издръжка и помежду им са създадени взаимна привързаност, обич и чувства, сходни с тези между родител и дете, е справедливо при смърт на единия от тях другият да получи обезщетение за вредите от неимуществен характер, които са причинени със смъртта, последвала от непозволеното увреждане на близкия. Касаторът не е обосновал и доказал противоречие на обжалваното решение с друга относима практика на ВС и ВКС, поради което не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне и по последните два въпроса от изложението, които имат значение за правилността на извършената от въззивния съд преценка, че пребиваването на ищеца в места за лишаване от свобода не се е отразило върху съдържанието на създадените между него и починалия отношения на близост, взаимна обич и привързаност и не изключва правото на ищеца да получи обезщетение за неимуществените вреди, претърпени по повод смъртта на лицето, което е отглеждал като свой син. Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които има значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не съставляват общо основание за достъп до касационно обжалване. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване по тези въпроси е и непосочването на съдебна практика, доказваща релевантно за бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 2313/2020 г. на Апелативен съд - София. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,