Определение № 250 от 28.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2402/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ответника по делото „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД против определение № 2440/23.09.2025г. по ч.гр.д. № 2173/2025г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение частната жалба от „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД против определение № 2106/21.05.2025г. по т.д. № 1053/2022г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД, с правно основание чл.64 ГПК, за възстановяване на срока за заплащане на дължимата държавна такса по въззивна жалба на дружеството с вх.№ 71367/31.07.2023г. В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата. Ответникът по жалбата и ищец по делото, "Хайделберг Матириълс Вулкан" АД, в писмен отговор изразява становище за правилност на атакувания съдебен акт и липса на предпоставките за допускането му до касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Апелативният състав е приел за установени следните факти: СГС е постановил решение № 829/29.06.2023г., което е връчено на ответника „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД на 03.07.2023г. чрез И. Г. - портиер на входа на адреса на управление на дружеството. На 31.07.2023г. е постъпила въззивна жалба от „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД, за която СГС е приел, че е изпратена по пощата на 28.07.2023г. в срок, но същата е нередовна, поради невнесена държавна такса. Във въззивната жалба е посочен адрес за уведомяване в [населено място]. С разпореждане № 5284/31.07.2023г. съдът е указал на жалбоподателя в 1 - седмичен срок да представи документ за внесена по сметка на САС държавна такса от 6 000 лв. Съобщението за разпореждането е изпратено на посочения в жалбата адрес в П., но е върнато в цялост, като на него длъжностното лице по призоваването е удостоверило, че по сведение на Г. М., който живее на адреса, няма офис на дружеството и фирмата се намира на „Околовръстен път“ в [населено място]. На 01.09.2023г. на адреса, вписан в търговския регистър като адрес на управление, съобщението за отстраняване нередовностите на въззивната жалба е връчено на П. С. - портиер, който на същата дата е депозирал молба, с която е върнал съдебните книжа с обяснение, че работи към друг работодател, като на 05.09.2023г. съдът е разпоредил да се връчи ново съобщение на адреса в ТР. Същото е върнато в цялост и на него е отбелязано, че по сведение на лицето, посочено от призовкаря, като дало информация, на този адрес, фирма „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД не се намира. Съдът е констатирал, чрез проверка в ТРРЮЛНЦ, по партидата на „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД, че адресът, на който е изпратено съобщението съвпада с адреса, вписан в търговския регистър като адрес на управление и след като се е убедил, че е налице идентичност, е приложил нормата на чл.50, ал.2 ГПК, като с разпореждане № 6827/04.10.2023г.то е върната въззивната жалба на „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД, поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавната такса, което е влязло в сила на 13.10.2023г.. Удостоверено е, че на 13.10.2023г. решението на СГС е влязло в сила и на 23.11.2023г. е издал на ищеца изпълнителен лист. На 18.07.2024г. по делото е постъпила молба с вх. № 81262 с три пощенски клейма: от 17.08.2023г., 16.07.2024г. и 17.07.2024г. В тази молба „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД посочва съдебен адресат за връчване на книжата - адв. Д.. СГС е разпоредил тази молба да се приложи към делото с разпореждане от 22.07.2024г. На 29.07.2024г. по делото е постъпила нова молба от същата страна с вх. № 84641 с идентично искане по пощата с три пощенски клейма - от 04.09.2023г., нечетлива дата и от 26.07.2024г. И към двете молби е приложено пълномощно в полза на адв.В. Д.. Производството за възстановяване на срока за заплащане на държавна такса за въззивната жалба е инициирано с молба от 14.08.2024г., в която обстоятелствата, на които се позовава молителят чрез своя управител, са: при справка на 08.08.2024г. е установил, че е прието, че е получила съобщението си за изпълнение на указанията, по реда на чл.50, ал.2 ГПК. По повод тази справка е научил, че адв. Д. е починал на 29.10.2023г. Непредвидените и непреодолими обстоятелства са забавянето на входирането на молбите, изпратени през 2023г. и смъртта на адвоката. СГС е открил производство по установяване истинността на молба с вх. № 81262/18.07.24г. и приложени към нея пълномощно на адв.Д. и пощенски плик към нея; както и на молба с вх. № 84641/29.07.24г. и приложени към нея пълномощно и пощенски плик, като е указал на ИНТЕРБЕТОНИ ЕООД, че носи доказателствена тежест - пълно главно доказване, установяване на вярност, касаеща извършените удостоверявания, чрез полагане на п. клейма от съответната пощенска станция и автентичност на двете молби и приложените към тях пълномощни, както и установяване на обстоятелството, че подписите по тези молби, при установяване тяхната автентичност, са положени от представляващия дружеството, на дати, предхождащи датите, посочени на п. клеймо от 2023г. на лицевата част на двата п. плика. Назначена е съдебно-графологическа експертиза, изготвена от в.л. Г. М., според която пълномощните в полза на адв.В. Д. носят подписа на представляващия дружеството „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД и следователно са автентични. Поради отсъствие на достоверна и научно обоснована методика за определяне на относителна и абсолютна давност - датата, на която са положени подписите и причините, изложени в мотивационната част на експертизата, вещото лице не дава отговор на въпроса дали подписите за „Упълномощител“ в двете пълномощни на адв. В. Д. /починал/ са положени от Н. С. преди датите на клеймата от пощенските станции, т.е. преди 17.08.2023г. и 04.09.2023г. Другите два обекта за изследване от експерта са приложените пощенски пликове, на лист 98 и 102 от делото. За тях вещото лице дава заключение, че отпечатък от пощенско клеймо с дата 16.07.24-12, положен върху пощенските марки на плика на лист 98 от делото е положен с датно клеймо № 9 на ПС 1734 при „Български разменно-сортировъчен център“, а отпечатък от клеймо с дата 25.07.24-12, положен върху пощенските марки на плика, приложен на лист 102 от делото е положен с датно клеймо № 10 на ПС 1734 при „Български разменно-сортировъчен център“. По делото са разпитани свидетелите Н. Б., заемащ длъжността търговски директор на „Интербетон Б.“ ЕООД; Ц. Б. - Б., чиято месторабота съвпада с адреса на управление на „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД. Свидетелят Н. Б. дава показания, че с дружеството „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД имат едно и също място, на което осъществяват търговската си дейност и това е бетоновия възел на „Околовръстен път“, представляващ производствена база на няколко дружества. Твърди, че там работят едни и същи работници, които са работници и на двете дружества; твърди, че на портала има портиер; дружеството „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД има канцелария, в която има служител; има портиер Н., а другият е П., работят на смени и са работници на дружеството „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД; управителят на дружеството посещава базата няколко пъти в седмицата; заявява, че срещнал призовкар, който му заявил, че има няколко неща за тях, но решил да не ходи до обекта. Свидетелката Ц. Б. - Б. дава следните показания: работи в „Интербетон Б.“ от декември 2021 година; познава управителя на ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД - Н. С., който я е помолил да пусне пощенски пликове и тя ги е пуснала в пощенската кутия на „Български пощи“, в станция на [улица]; тази станция е многократно посещавана от нея, тъй като е близо до бетоновия възел; първото посещение е през август 2023 година, а второто посещение през септември 2023 година; пратките били насочени към Софийски съд, но не може да кажи кой точно; при предявяване на двата процесни плика заявява, че ги разпознава да са тези, които е пуснала в пощенската кутия пред станцията, тъй като станцията е била затворена. Свидетелят Цветилия С., изпълняваща длъжността на изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД, не дава достатъчно ясни показания относно организацията на работа на ПС поради краткия си опит в дружеството, но заявява, че пощенският код на всяка станция е постоянен. Същевременно, И. В. Г., офис мениджър в пощенска станция 1680 от осем години, разказва начина, по който се разботи в пощенската станция. Нейните показания са в синхрон с писмото, постъпило в съда по реда на чл. 192 ГПК от дружеството „Български пощи“ ЕАД относно организацията на дейност. Свидетелката е категорична, а отговорът на „Български пощи“ е изричен относно обстоятелството, че след като пратките са пуснати в пощенска кутия извън пощенската станция, те се обработват в разпределителен център - 1734 и този разпределителен център е един за цяла София. Съвпадение на свидетелските показания и отговора, получен по реда на чл. 192 ГПК, има и относно факта, че клеймото се поставя върху пощенските марки, а не до тях, като по този начин се избягва последваща употреба, както и че върху писмата, пуснати в пощенската кутия, не се полага пощенско клеймо на пощенската станция - 1680. От обстоятелствата, за които молителят е носел указаната му доказателства тежест, съдът е намерил за доказани автентичност на клеймата от 17.08.2023г. и 04.09.2023г. и автентичност на подписа на управителя на Интербетони ООД. Не е намерил за доказано, че подписите на управителя са положени преди тези дати, както и че клеймата са положени именно на посочените дати. В мотивнта си част е посочил, че в разрез с правилата на „Български пощи“ са налице три пощенски клейма, като тези от 17.08.2023г. и 04.09.2023г. върху лицевата част на плика не са положени върху марките, а свободно върху плика. Предвид свидетелските показания на св. Б., св. Г. и писмото, постъпило по реда на чл.192 ГПК от Български пощи“ ЕАД, е прието, че пощенските клейма от 2023г. не доказват изпращане на молби до съда през август, съответно септември 2023г., поради което е счетена оборена удостоверителната материална сила на положените пощенски клейма с дати 17.08.2023г. и 04.09.2023г. Съдът е намерил за неоснователен довода, че лично адв. З. през м.февруари 2025г. е пуснал в пощенска станция 1680 молба по делото с доказателствени искания. Констатирал е ,че по делото действително е налична молба с входящ номер 12611 от 03.02.2025г., изпратена по пощата, с пощенски плик към нея на л. 255 и 256, но пликът има две пощенски клейма - 30.01.2025г. и 01.02.2025г., като първото, поставено на лицевата част на плика, е върху пощенската марка. Няма пощенско клеймо извън марките и пощенските клейма не са три, както е на пликовете, за които молителят носи тежестта да докаже, че са пуснати на дати 17.08.2023 и 04.09.2023г. Намерил е за неоснователно твърдението на дружеството, че чрез показанията на разпитаните пощенски служители и на техническата експертиза се доказва, че датното клеймо на пощенска станция 1680 е положено от пощенски служител на посочената станция и че удостоверява датата на приемане на непрепоръчана пощенска пратка. Въз основа на горевъзприетото решаващият състав е закюличил, че не е доказано неизпълнението на указанията за плащане на държавна такса да се дължи на внезапно, изненадващо и непреодолимо събитие, което е единствената причина за пропускане на срока. Цитирал е следната съдебна практика по приложениет на чл.64 ГПК: определение № 26/21.01.2012г. по ч.гр.д. № 611/2011г. на I г.о. на ВКС, определение № 11/05.01.2012г. по ч.гр.д.№ 719/2011г. на IV г.о. на ВКС, определение № 9/12.01.2011г. по ч.гр.д. № 518/2010г. на II г.о. на ВКС, определение № 2/01.02.2012г. по ч.т.д.№ 928/2011г. на II т.о. на ВКС, определение № 707 по ч.т.д.№ 501/2012г. на II т.о. на ВКС. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че въззивният съд е нарушил задължението си да обсъди всички релевантни факти, доказателства и доводи на страните по делото. Частният касатор се позовава на наличието на допълнителнта предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение № 192/29.01.2018г. по т.д. № 44/2017г. на I т.о. на ВКС, решение № 247/06.01.2020г. по гр.д.№ 540/2018г. на IVг.о. на ВКС, решение № 60164/31.05.2022г. по т.д.№ 1895/2020г. на II т.о. на ВКС и др. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивния акт, предвид следното: Безспорно процесуалният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни факти, доказателства и доводи на страните по делото отговаря на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на него не е налице твърдяната от частния касатор допълнителна предпоставка по т.1 на същата разпоредба. Съгласно съществуващата и цитирана практика непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл.235, ал.2 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени, в който смисъл са разпоредбите на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК. Въззивното определение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, включително задължителната по ТР № 1/09.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е обсъдил доводите на страните, извършил е самостоятелна преценка на повдигнатите като спорни с последните обстоятелства и е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Позовал се е на на представените по делото писмени доказателства, заключението на съдебно-графологическа експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели. Несъгласието на частния касатор с изводите на въззивния съд касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, не е налице соченото от касаторите основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд