Определение № 258 от 22.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1014/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на държавата, представлявана от МРРБ, чрез процесуалния си представител ю.к.Р.И., срещу решение №5419/25.10.2023г. по гр.д.№5927/2022г. на СГС, с което е потвърдено решение № 20007117 от 25.01.2022г. по гр.д. № 77070/2018 г. на СРС, ГО, 142 състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено в отношенията между страните, че ищците М. И. М. и В. И. М. са собственици, в режим на съпружеска имуществена общност, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, на поземлен имот пл. № ***, кв. ***по плана на [населено място], м. „Л.-бул. Б.“, одобрен със заповеди № РД09050-263/27.05.1997 г. и № РД-09-50-609/18.11.1999 г., целият поземлен имот с площ от 185 кв.м., с идентификатор ***по КККР В касационната жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции за собственост бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивното решение противоречи на практиката на ВКС.Формулирани са следните въпроси: 1/При преценка на свидетелските показания съдът длъжен ли е да вземе предвид начина, по който свидетелите са узнали правнорелевантните факти, способността и желанието им вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията, както и тяхната заинтересованост. Изводите на въззивния съд са в противоречие със следната практика на ВКС: решение №141/11.10.2019г. по гр.д.№3719/2018г. на ВКС, І г.о., решение №31/09.04.2020г. по т.д.№355/2019г. на ВКС, І т.о. и решение №800/22.03.2011г. на ВКС по гр.д.№776/2009г. на ІV г.о. 2/Следва ли акта за държавна собственост да е съставен по предвидения от закона ред, за да се приеме, че определен имот е държавна собственост. 3/При оспорване на доказателствената сила на съставения акт за държавна собственост, за който се твърди, че е съставен на основание чл.6, предл.2 от ЗС/ред. 1951г./, чия е доказателствената тежест да докаже, че имотът е имал друг собственик. 4/По какъв начин следва да се докаже придобивното основание по чл.6, предл.2 от ЗС/ред. 1951г./. Решението е постановено в противоречие с решение №541/06.07.2010г. по гр.д.№661/2009г. на ВКС, І г.о., решение №321/14.10.2011г. по гр.д.№1167/2010г. на ВКС, І г.о., решение №269/03.08.2012г. по гр.д.№643/2011г. на ВКС, І г.о., решение №8/11.02.2014г. по гр.д.№4244/2013г. на ВКС, І г.о., решение №107/06.01.2017г. по гр.д.№2173/2016г. на ВКС, ІІ г.о. и решение №541/06.07.2010г. по гр.д.№661/2009г. на ВКС, І г.о. 5/Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички факти и доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Според касатора този въпрос е разрешен в противоречие със следната практика на ВКС: решение №266/29.06.2011г. по гр.д.№1058 /2010г. на ВКС, І г.о., решение №63/17.07.2015г. по т.д.№674/2014г. на ВКС, ІІ т.о., решение №411/27.10.2011г. по гр.д.№1857/2010г. на ВКС, ІV г.о., решение №164/04.06.2014г. по гр.д.№196/2014г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №283/14.11.2014г. по гр.д.№1609/2014г. на ВКС, ІVг.о. Ответниците по касация М. М. и В. М. са депозирали отговор на касационната жалба, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.По същество се изразява становище за нейната неоснователност.Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че от нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение № 35/02.06.2010 г. на нотариус Й. Л. се установява, че ищецът М. И. М. е признат за собственик, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, на процесния ПИ с пл. № *** от кв. ***по плана на [населено място], м. „Л.-бул. Б.“, одобрен със заповеди № РД-09050-263/27.05.1997 г. и № РД-09-50-609/18.11.1999 г., целият ПИ с площ от 185 кв.м.В молбата – декларация за издаване на нотариалния акт вх. № СО0100/0109/17.03.2009 г. е удостоверено на 26.05.2009г., от отдел „Управление на общинската собственост“ при район „Подуяне“, СО, че процесният имот не е актуван като държавна или общинска собственост. Нотариалният акт е издаден през време на брака, сключен между М. И. М. и В. И. Г. на 12.10.1986г., видно от удостоверение за граждански брак № 042187/12.10.1986г. Бащата на ищеца И. М. Г. е починал на 23.09.1991 г., а майката на ищеца Й. Д. Г. е починала на 01.11.2004 г., видно от удостоверения за наследници изх. № № 01111/ 31.01.2020г. и 01113/ 31.01.2020г. От свидетелските показания на И. Г. Ч., живеещ в имот съседен на процесния, се установява, че спорният имот е бил собственост на други лица, но от 1956 г. до настоящия момент винаги е ползван и обработван само от семейството на ищеца М. М. – първоначално от родителите му, а впоследствие само от М. М. и съпругата му.До преди 7-8г./2012г. – 2013г./ се е използвал от тях за зеленчукова градина.От 1956 г. до настоящия момент винаги е бил ограден с мрежа и колове. Имотът е актуван като частна държавна собственост с АЧДС № 07557/ 03.05.2010 г., вписан в АВ на 27.07.2011г.В акта не е посочено правното основание за придобиване на имота от държавата – не са изложени факти, довели до придобиване на имота, нито е конкретизирано някое от установените в закона придобивни основания.Посочено е, че за имота преди този акт няма други съставени по-рано актове за държавна или общинска собственост. От заключението на вещото лице Р. П. по изготвената съдебно-техническа експертиза и комбинирана скица към нея, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Р. К. се установява, че по КП от 1977 г. процесният имот е съставлявал северната реална част от имот пл. №***, целият с площ от 450 кв.м.През този имот е бил прокаран канал, който е разделил имота на две части, а по-късно на мястото на канала била изградена улица.Северната част от имот пл.№*** е отразена с нов пл. № *** в следващия КРП от 1983г.По РП от 1983г. имот пл. № *** е бил включен в УПИ *** – „За изложбени площи на ДСО Мототехника“, кв. ***.По КП от 1997г. имот пл. № ***, кв. ***, е изобразен с кафява линия между точките 1, 2, 3, 4, 5, 1 на скицата към заключението на вещото лице Р. П., и е с площ от 185 кв.м.По РП от 1998 г. имот пл. №*** съставлява реална част от УПИ *** – „За комплексно обществено обслужване“, кв. ***, включващ и множество други имоти. Имот пл. № ***, кв. ***, е нанесен, със същите кадастрални данни и площ, в одобрените през 2016г. КККР като ПИ с идентификатор ***.Според вещото лице Р. П., документите по делото не съдържат данни процесният имот да е бил одържавяван.В писмо изх. № 93-01-157/ 22.05.2009 г. от СО, район „Подуяне.“ е посочено, че няма данни за проведени отчуждителни процедури за спорния имот.В писмо от 10.12.2009г. от СО, район „Подуяне“ е посочено, че отчуждителни процедури е имало за следните имоти: за имот пл. № ***, актуван с АЧОС № 1895/25.03.2003г./преписка № 146/1988г./, като отчуждаването е отменено за част от имота със заповед на кмета на СГО № РД-43- 109/29.03.1995г.; за имот пл. №***и за имот без планоснимачен номер/бивш пл.№***/, актуван с АДС № 2899/09.07.1991 г. /преписка №165/1988г./.Представени са и отчуждителните преписки за тези имоти.За останалите имоти, попадащи в УПИ *** – „За комплексно обществено обслужване“, кв. ***/сред които е и спорният имот пл. № ***/, няма данни за проведени отчуждителни процедури. В този смисъл е и информацията, съдържаща се в представеното и от двете страни писмо от СО-ДАГ до ОУ на София от 15.02.2010 г. – посочено е, че процесният имот е извън терена, актуван за държавна собственост с АДС № 2899/09.07.1991г.Актуван като държавен е бил имот около 2 дка, намиращ се на север от имоти пл. № ***и пл. № ***, и на северозапад от процесния имот пл.№***.За процесния имот не е съставян и акт за общинска собственост след 01.06.1996 г., видно от удостоверение № 89-00-9/6/ 07.12.2009г.От заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Р. К. и приложено към същото четливо копие на разписен лист към КРП от 1997г. се установява, че спорният имот е записан като двор на СНС.От скица на поземлен имот № 15-291906/10.05.2018 г., както и от заключението на вещото лице Р. П. се установява, че по КККР процесният имот е записан като собственост на М. И. М. - на основание нотариален акт № 35/02.06.2010 г. и на държавата - на основание АДЧС № 07557/03.05.2010г. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че при предявен положителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че е придобил правото на собственост върху спорния имот на заявеното придобивно основание. Ако и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота/било констативни или такива за правна сделка/, то всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание /Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК/.В случая ищците М. И. М. и В. И. М. са доказали заявеното придобивно основание с представения констативен нотариален акт № 35/02.06.2010 г. по описа на нотариус Й. Л.. Верността на извода на нотариуса, съдържащ се в акта, че в полза на М. М. се е осъществило оригинерното придобивно основание давност не се опровергава, а се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства – от свидетелските показания, които установяват, че повече от 15г. преди предявяване на иска само ищците са владели имота непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително, както и от писмените доказателства и експертизите, установяващи, че имотът не е бил актуван като държавна или общинска собственост, нито има данни да е одържавяван или спрямо него да са провеждани отчуждителни производства във връзка с одобрените регулационни планове.С оглед разпоредбата на чл. 21 СК и предвид обстоятелството, че давностният срок е изтекъл през време на брака на ищците, имотът е придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност. Приет е за неоснователен доводът на въззивника, че е било невъзможно придобиването на процесния имот по давност от ищците за периода от 1986г. до предявяване на иска предвид забраната да се придобиват по давност вещи държавна собственост, установена в чл. 86 ЗС, ред. до 01.06.1991г., когато отпада забраната за придобиване по давност на вещи частна държавна собственост, и предвид разпоредбата на § 1 ЗДЗС, според която придобивната давност за имоти частна държавна собственост спира да тече от 01.06.1991 г. до 31.12.2022г.Цитираните разпоредби са неприложими, тъй като по делото не е установено процесният имот да е бил държавна или общинска собственост. Както бе посочено, държавата не се позовава на някакво конкретно придобивно основание, осъществило се в нейна полза.Легитимира се с АЧДС, в който не е посочено правното основание за придобиване на имота от държавата – нито като правопораждащи факти, нито като текст от закона.Актовете за държавна собственост имат констативно, но не и конститутивно /правопораждащо/ действие /чл. 5, ал. 3 от ЗДС/ - те само констатират придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост.При оспорването им в тежест на държавата е да докаже наличието на посоченото в акта правно основание за придобиване на собствеността върху имота.За да се ползват обаче, като официални удостоверителни документи, с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното право на собственост, актовете следва да съдържат не само описание на имота и местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно основание, по силата на което имотът е придобит от държавата.В случая в представения от държавата АЧДС не е посочено правното основание за придобиване на имота от държавата, поради което не би могло да се приеме, че същият легитимира държавата като собственик на процесния имот.От останалите събрани по делото доказателства също не се установява държавата да е собственик на имота. Обратното, от заключенията на съдебнотехническите експертизи и писмените доказателства се установява, че по отношение на процесния имот не е провеждано отчуждително производство, нито е одържавяван на някакво основание.Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че съдът не се е произнесъл по заявеното от държавата придобивно основание по чл. 6 /отм./ от ЗС.На първо място, с отговора на исковата молба придобивно основание не е заявено.В първото по делото заседание разпоредбата на чл. 6 ЗС е посочена във връзка с доказателствено искане, без да се твърди, че имотът е придобит от държавата като безстопанствен – процесуалният представител на държавата е заявил, че „на основание чл. 6 ЗС безстопанствените имоти са били вписвани като държавна собственост“, във връзка с което е поставил задача на експертизата кой е вписан като собственик на имота в разписните листове към съответните регулационни планове.Дори да се приеме, че придобивното основание по чл. 6 от ЗС е заявено надлежно, то не е доказано имотът да е бил с неустановен собственик /безстопанствен/.От събраните по делото доказателства се установява, че от 1950 г. - 1956 г. до предявяване на иска имотът е стопанисван от родителите на ищеца и от ищците, а към 1950 г. е бил собственост на други физически лица.Смисълът на чл. 6, предл. 2 ЗС /в редакция към 1951 г./ е да се актуват за държавни безстопанствени имоти, поради което не стават държавни имотите, които се владеят от някого преди да е изтекъл законоустановеният срок на придобивната давност. Обстоятелството, че в разписния лист към КРП от 1997 г. имотът е записан като двор на СНС противоречи на останалите гласни и писмени доказателства по делото и само по себе си не доказва към този момент имотът е бил безстопанствен. Въз основа на горното е прието, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не са налице основания за допускане на въззивното решение по първия поставен от касатора въпрос, тъй като изводите на въззивния съд не са в противоречие с посочената в изложението съдебна практика, според която при обсъждане на свидетелските показания съдът следва да ги съпостави с всички останали доказателства, което са събрани по делото – писмени доказателства, показанията на други разпитани по делото свидетели, експертни заключения и т.н.При тази преценка съдът следва да съобрази дали дадените от свидетеля показания съдържат или не вътрешни противоречия, и такива с останалите доказателства или кореспондират с тях.В случая са били изслушани показанията само на един свидетел – И. Ч., който живее в съседна къща на тази, която ищците обитават/придобита по наследяване от родителите на ищеца М.М./. Лицето е дало сведения на съда, че спорният имот се намира в непосредствена близост до неговия и на ищците имот.Първоначално този имот е бил ползван от родителите на М., а след тяхната смърт от него и съпругата му.Мястото е оградено и се поддържа в добро състояние от ищците.Тези показания на св.Ч. са преки, непосредствени и непротиворечиви.Същите не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства. По въпроси от 2-ри до 4-ти следва да се даде общ отговор, тъй като същите имат връзка помежду си.На формално основание не следва да се допуска касационно обжалване по втория въпрос, тъй като същия е неотносим към съществените изводи на въззивния съд.Безспорно в мотивите на решението си, въззивният съд, позовавайки се на съдебна практика на ВКС, е приел, че за да се ползват, като официални удостоверителни документи, с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното право на собственост, актовете за държавна собственост следва да съдържат не само описание на имота и местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно основание, по силата на което имотът е придобит от държавата.Прието е още, че в случая в представения от държавата АЧДС не е посочено правното основание за придобиване на имота от държавата.Въпреки изложеното въззивният съд е разгледал по същество възражението на ответника, че е придобил правото на собственост на основание чл.6 от ЗС-отм. Поставените 3-ти и 4-ти въпроси са неотносими, тъй като въззивният съд не е изложил мотиви с какви доказателствени средства следва да се докаже твърдяното от ответника придобивно основание по чл.6 от ЗС-отм., респ. чия е доказателствената тежест да установи, че имотът е имал друг собственик, което е формално основание да не се допуска касационно обжалване по тях.Въззивният съд се е съобразил със задължителните указания на Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК как се разпределя доказателствената тежест за установяване на фактите, които са част от предмета на доказване в хипотезата, в която всяка една от страните по спора разполага с надлежен титул за собственост/констативен или конститутивен нотариален акт, АДС/.Въз основа на показанията на изслушания свидетел е приел, че спорният имот е бил собственост на трети за спора лица, които трайно са се дезинтересирали от него, като същевременно първоначално родителите на ищеца М., а впоследствие той и съпругата му са установили фактическа власт върху имота с намерение за своене.Прието е, че свидетелските показания са годен източник на сведение относно това, че определен имот не е безстопанствен. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по последния поставен в изложението въпрос, тъй като въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства.Въз основа на представените по делото писмени доказателства и експертни заключения е прието, че няма данни процесния имот да е бил одържавяван или по отношение на него да е била проведена отчуждителна процедура по плана за мероприятие „улица и КОО“. Формиран е извод, че този имот е бил собственост на трети лица, не е станал държавна, а впоследствие общинска собственост, поради което не са съществували предвидените в ЗС ограничения той да бъде придобит по давност. В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение