Определение № 379 от 22.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4861/2017 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№7224/15.9.2017 г., подадена от адв. Г. Г. – процесуален представител на ищеца А. Д. Т. от [населено място], област Х., и по касационна жалба, вх.№8144/19.10.2017 г., подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ, сега КПКОНПИ/ - София, против въззивно решение №155/07.8.2017 г. по гр.д.№237/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, II граждански състав. С обжалваното решение е отменено решение №503/22.12.2016 г. по гр.д.№242/2016 г. по описа на Хасковския окръжен съд, в частта, с която на основание чл.2а ЗОДОВ, КОНПИ – София е осъдена да заплати на А. Д. Т. сумата над 10000.00лева до размер от 50000.00лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, тревожност, отрицателни емоции, чувство на безизходица, разклатено здраве и влошени семейни отношения, изолация от приятели и близки, в резултат от образувано производство по ЗОПДИППД /отм./, образувано с решение на К./сега КОНПИ/ № 187/25.07.2007 г. и внесено мотивирано искане от 02.07.2008 г. за отнемане на имущества на обща стойност 236093.40лева, продължило до 11.12.2014 г., когато искането е отхвърлено с влязъл в сила съдебен акт, ведно със законната лихва считано от 11.12.2014 г., както и частта за разноските и вместо това постановено отхвърляне на предявения от А. Д. Т. против КОНПИ – София, иск, на основание чл.2а ЗОДОВ, за разликата от 10000 лева до 50000 лева, претенция да обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, тревожност, отрицателни емоции, чувство на безизходица, разклатено здраве и влошени семейни отношения, изолация от приятели и близки, в резултат от образувано производство по ЗОПДИППД /отм./, образувано с решение на К./сега КОНПИ/ № 187/25.07.2007 г. и внесено мотивирано искане от 02.07.2008 г. за отнемане на имущества на обща стойност 236093.40лева, продължило до 11.12.2014 г. Със същото решение е потвърдено решение № 503/22.12.2016 г., постановено по гр. д. № 242/2016 г. по описа на ОС – Хасково в частта, с която КОНПИ– София, на основание чл. 2а от ЗОДОВ, е осъдена да заплати на А. Д. Т. сумата от 10000.00 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, тревожност, отрицателни емоции, чувство на безизходица, разклатено здраве и влошени семейни отношения, изолация от приятели и близки, в резултат от образувано производство по ЗОПДИППД /отм./, образувано с решение на К./сега КОНПИ/ № 187/25.07.2007 г. и внесено мотивирано искане от 02.07.2008 г. за отнемане на имущества на обща стойност 236093.40лева, продължило до 11.12.2014 г., когато искането е отхвърлено с влязъл в сила съдебен акт, ведно със законната лихва считано от 11.12.2014 г. Ищецът обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за разликата от 10000 лева до 50000 лева, а ответникът – в частта, с която претенцията е уважена. Въззивната инстанция въз основа на установената фактическа обстановка е приела, че с оглед установената „фактическа обстановка, може да бъде направен недвусмислен извод, че е налице хипотезата на чл. 2а от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата и К.следва да бъде осъдена да заплати обезщетение. Спорът е за неговия размер. Претенцията е за 80000.00лева, първоинстанционният съд е присъдил 50000.00лева. В исковата молба се твърди, че, в резултат на воденото производство, Т. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, тревожност, отрицателни емоции, чувство на безизходица, разклатено здраве и влошени семейни отношения, изолация от приятели и близки. Според показанията на свидетел И./л. 186 от делото на ОС/, Т. е бил в шок от новината за образуваното производство, станал затворен, което състояние все още не е преодоляно. Имал финансови затруднения. Според показанията на свидетел Д./л. 188 от делото на ОС/, Т. е бил много притеснен от воденото производство, постоянно говорил за това. Имало публикации в местни медии, позатворил се и не излизал често. Според показанията на свидетел М./л. 189 от делото на ОС/, Т. е бил доста притеснен в резултат на воденото дело, затворил се, бил без самочувствие, хората се отдръпнали от него, имало медийни публикации, свързани с него. Според показанията на свидетел К./л. 189 от делото на ОС/, Т. бил притеснен във връзка с производството, загубил желание за работа, жената, с която живеел го напуснала, тъй като не можела да понася, че е „станал друг човек“. По делото няма годни доказателства за влошено здравословно състояние на ищеца, което да е в причинна връзка с воденото производство. Съобразно установената фактическа обстановка (продължителност на производство, продължителност на периода с обезпечителни мерки, засягащи значително имущество, личните притеснения, финансови затруднения) и при приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че сумата от общо 10000.00лева е най – адекватен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди и тази сума следва да бъде присъдена на ищеца. Ето защо на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 10000.00лева, а до пълния присъден размер от 50000.00лева претенцията следва да бъде отхвърлена. Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва бъда отменено за разликата. В останалата обжалвана част атакуваният съден акт следва да бъде потвърден. Следва да бъде отбелязано, че в диспозитива на обжалвания акт /същинското решение/ няма описание на фактическото основание, което е довело до присъденото обезщетение – не са посочени индивидуализиращите белези на производството от което произтичат претърпените вреди, няма посочване и на правното основание. Ето защо настоящата инстанция, като такава по същество, следва изрично да опише в диспозитива както правните, така и фактическите основания, които характеризират предявената претенция, с оглед яснота относно обективните предели на силата на пресъдено нещо.“ В изложението на касационния жалбоподател – ищец, се сочат следните въпроси: 1. По какъв начин следва да бъде определен размерът на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на органа по ЗОПДИППД/отм./ и как следва да се приложи в този случай критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД. Следва ли тези критерии за включват: предмета, продължителността и интензитета на проведеното производство по ЗОПДИППД/отм./, общественото разгласяване на проведеното производство по ЗОПДИППД/отм./, начина, по който проведеното производство по ЗОПДИППД/отм./ се е отразило на честта и доброто име на проверяваното лице в обществото, физическото и психическото му здраве, взаимоотношенията в семейството и извън него, професионалната му реализация; вида на налаганите обезпечителни мерки в гражданското производство и тяхната продължителност ? и 2. Следва ли въззивният съд при постановяване на своето решение да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, както и да изложи свои подробни мотиви относно релевантната фактическа обстановка по делото ? Като основания за допускане на въззивното решение се сочат нормите на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК като се сочи и прилага съдебна практика на ВКС. В изложението на касационния жалбоподател – ответник по исковата молба, се поставят два въпроса, а именно за това какъв е начинът за определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД и следва ли въззивният съд отново да обсъжда всички доказателства, които първоинстанционният съд вече е обсъдил във връзка с постановяване на своето собствено решение, особено ако е различно от първоинстанционното решение ? Като основания за допускане на въззивното решение се сочат нормите на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК като се сочи и прилага съдебна практика на ВКС. И двете страни молят въззивното решение за бъде допуснато до касационно обжалване. К. жалбоподател – ищец, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК, по касационната жалба на касационния жалбоподател – ответник по исковата молба. К. жалбоподател – ответник по исковата молба, не е заявил становище по касационната жалба на касационния жалбоподател - - ищец. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационните жалби, изложенията към тях и взе предвид отговора по чл.287 ГПК на касационния жалбоподател - ищец намира следното: Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. В процесния случай обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, в хипотезата на т.1, изречение трето, in fine от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК, по поставения и от двете страни въпрос, като въпросът придобие следния вид: „Следва ли съдът да се произнесе по всички направени от страните във въззивното производство доводи, оплаквания и възражения и да изложи собствени мотиви по спора ?“. На касационния жалбоподател – ищец, следва да се укаже да представи платежен документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 10 лева, в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. К. жалбоподател – ответник – КПКОНПИ, не дължи държавна такса, на основание чл.84, т.1 ГПК. Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,