Определение № 2582 от 18.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3607/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Е., чрез адв. И. срещу решение №406/04.04.2025г. на Апелативен съд – София по в.гр.д.№1972/2024г. Според касатора, решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е счел, че предявените от него искове са погасени по давност, приемайки, че давността тече от датата на увреждането -09.12.2016г. /чл.114, ал.1 ЗЗД/, вместо да приложи чл.114, ал.3 ЗЗД и да приеме, че давността тече от датата на откриване на дееца /обявяването му за ОДИ или привличането му в качеството на обвиняемо лице/. Твърди, че съдът изобщо не се е мотивирал защо приема за начална на погасителната давност датата на увреждането, като не е съобразил конкретиката по делото, което води до неговата необоснованост и неправилност в цялост. Излага, че в конкретния случай, досъдебното производство е било образувано на 09.12.2016г. срещу неизвестен извършител. Счита, че съдът неправилно е приел, че давността тече от датата на увреждането, когато е образувано ДП срещу неизвестен извършител, вместо от датата на обявяването му за ОДИ или датата на привличането му в качеството на обвиняемо лице. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, като предявените от него искове за присъждане на неимуществени и имуществени вреди бъдат уважени. В изложението на касационните основания се твърди наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните поставени въпроси:

1.„Кой е конкретният момент, в който се счита, че е открит деецът при непозволено увреждане:

-датата на която е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител /09.12.2016г./;

-датата на която е обявен за ОДИ /06.07.2018г./ или

-датата на която е привлечен в качеството на обвиняемо лице /16.07.2018г./?“;

2.„Кой е конкретният момент, от който тече погасителната давност при непозволено увреждане, от датата на увреждането или от датата на откриване на дееца?“, които два въпроса счита, че са от значение за точното прилагане на закона /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/.

3. „Поглъщат ли се леките телесни повреди от средни телесни повреди, когато са различни по характер /физически и психически/, естество и/или са засегнали различни области от тялото на пострадалото лице?“, по който се твърди, че разрешението на въззивния съд е в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд ПП на ВС №3/1979г. и на решение №99 от 27 февруари 2013г. на ВКС, 3-то НО –основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като и, че е от значение за точното прилагане на закона –осн. по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

4. „След като въззивната жалба е частично основателна, защо следва да се потвърди първоинстанционното решение в тази част?“, който въпрос според касатора е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения и постановления, както и, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/;

Според касатора решението е и очевидно неправилно и необосновано, както относно началния момент, от които тече давността, така и по отношение на останалите повдигнати по-горе въпроси, което е основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3-то от ГПК.

Ответникът по жалбата – Н. Щ., чрез депозирания от особения му представител писмен отговор оспорва същата, като твърди, че липсват основания за допускане до касационно обжалване. Излага и становище за неоснователност на касационната жалба, като моли за присъждане на възнаграждение за осъществяваното от нея процесуално представителство в касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК.

Производството е образувано по предявени от Е. П. Е. срещу Н. К. Щ. искове с правно основание чл.45 и чл.86 ЗЗД, за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, вследствие на извършеното на 09.12.2016г. от ответника престъпление, представляващо деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, както следва: сумата от 17 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди за счупване на дясна ябълчна кост, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2021г.; сумата от 5 809 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 17 000 лева, за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г.; сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /силни и нетърпими болки и страдания, неудобства от претърпените медицински манипулации и интервенции, във връзка със счупването на носните кости/, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2021г.; сумата от 2133.05 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от 7 000 лева, за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г.; сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за лека телесна повреда, получена на 09.12.2016г., която не е била предмет на разглеждане в производството по н.о.х.д. №2477/2018г. по описа на РС Благоевград, вследствие на разкъсно-контузна рана на дясната вежда, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2021г.; акцесорен иск за сумата от 457.09 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г.; сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение на неимуществени вреди за лека телесна повреда, получена на 09.12.2016г., която не е била предмет на разглеждане в производството по н.о.х.д. №2477/2018г. по описа на РС Благоевград, вследствие на разкъсно- контузна рана на гърба на носа, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2021г.; сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за лека телесна повреда, получена на 09.12.2016г., която не е била предмет на разглеждане в производството по н.о.х.д. №2477/2018г. по описа на РС Благоевград, вследствие на разкъсно контузна рана на тила, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2021г.; иск за сумата от 457.09 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница, за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г.; сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за лека телесна повреда, получена на 09.12.2016г., която не е била предмет на разглеждане в производството по н.о.х.д. №2477/2018г. по описа на РС Благоевград, вследствие на остра стресова реакция, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2021г. и сумата от 457.09 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница, за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г.

Ответникът Н. К. Щ., чрез депозирания от назначения му особен представител адв. А. М. отговор на исковата молба, оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Излага, че той е бил признат за виновен от наказателния съд за причинени на ищеца само три средни телесни повреди, а с исковата молба се иска обезщетяване по 11 пункта с твърдение за леки телесни повреда. Счита, че исковете следва да се отхвърлят поради изтекла 5 годишна погасителна давност от извършване на деликта. В условията на евентуалност моли обезщетенията за неимуществени вреди да бъдат определени в размери, съобразени с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото.

От събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел за установено, че на 09.12.2016г., около 03:00 часа ответникът е нападнал ищеца, като му е нанесъл удари с юмрук в дясната част на лицето. Ищецът е бил транспортиран и в 06:30 часа на 09.12.2016г. е бил приет в УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ – ЕАД – отделение по лицево челюстна хирургия. Установени са получените увреждания- фрактура осис зигоматици декс. Фрактура осиум нази. ВЛЦ суперцили дек сет дорзи наси. Х. максиларис декс. На 12.12.2016г. е извършена операция с поставяне на плака и самонарязващ винт, проведено е медикаментозно лечение. Ищецът е изписан на 14.12.2016г. За поставяне на плаката, стерилен резектор и саморязващия винт е заплатил на 12.12.2016г. по сметка на УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ – ЕАД сумата от 2 202 лева. На 14.12.2016г. е заплатил потребителска такса по сметка на УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ – ЕАД, в размер на сумата от 29 лева. Ищецът поддържа, че по сметка на УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ – ЕАД е заплатил и сумата от 89 лева, за която са представени фактура и фискален бон. На 16.12.2016г. ищецът е заплатил по сметка на болница „Л.“ сумата от 30 лева за извършване на частна съдебномедицинска експертиза на живо лице и допълнителна такса от 20 лева, без посочена услуга, но с издадена фактура и фискален бон.

С протоколно определение от 30.11.2018г., постановено по н.о.х.д. №2477/2018г. от РС-Благоевград е одобрено споразумение по чл.383 НПК, с което подсъдимият Н. К. Щ. е признат за виновен в това, че на 09.12.2016г., около 03:00 часа в [населено място], в дискотека „The face“ е нанесъл удари с юмрук в дясната част на лицето на Е. Е. П. и умишлено му причинил средна телесна повреда на последния, изразяваща се в счупване на дясна ябълчна кост и счупване на дясна челюст, както и счупване на носни кости, наложило оперативно лечение– престъпление по чл.129, ал.2, пр.3 и пр. 5 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години.

Въззивният съд е посочил, че одобреното от наказателния съд споразумение за прекратяване на делото има последиците на влязла в сила осъдителна присъда, която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда граждански последици от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Изложил е, че според изслушаното в хода на наказателното производство експертно заключение, ищецът е получил три средни телесни повреди по смисъла на чл. 129 от НК, а именно: счупване на дясна ябълчна кост; счупване на дясна челюст; счупване на носни кости, които три средни телесни повреди са погълнали останалите леки телесни повреди, заявени от ищеца за обезщетяване в настоящото производство.

Въззивният съд е счел, че предявеният иск по чл.45 ЗЗД би бил основателен за сумата от 24 000 лева, претендирани като неимуществени вреди, но е предявен след изтичането на 5-годишния давностен срок, считано от датата на увреждането, за което изрично е направено възражение за давност с отговора на исковата молба, поради което същият следва да се отхвърли.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция, за да се произнесе по наличието на основания за касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Допускането на касационно обжалване е обусловено от произнасянето на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, мотивирали решаващите му правни изводи. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК - да е решен в противоречие с практиката на ВКС, с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният въпрос не следва да се отнася до правилността на обжалваното решение, до възприемането на фактическата обстановка или до обсъждане на събраните по делото доказателства. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. С определението по чл.288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, като основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва да бъде допуснато по втория въпрос с цел извършването на преценка дали разрешението на въззивния съд относно момента, от който тече погасителната давност за вреди от непозволеното увреждане, настъпило в хипотеза като настоящата, не е в противоречие със задължителните указанията в т.2 на Тълкувателно решение №5/2005г. от 05.04.2006г. по т. дело №5/2005г. на ОСГТК на ВКС.

При допускане на касационното обжалване, касаторът не дължи внасяне на държавна такса съгласно чл. 83, ал.1, т.4 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,