Определение № 50137 от 01.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 907/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на синдиците на „КТБ“АД /н/ срещу решение № 776 от 14.12.2021г. по в.т.д.№ 469/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено като недопустимо решението от 09.09.2020г., постановено по т.д.№ 2304/2018г. на Софийски градски съд за отхвърляне като неоснователен на предявения от „КТБ“АД /н/ иск с правно основание чл.60б,ал.1 ЗБН за прогласяване недействителността на договор за прехвърляне на вземане от 06.10.2016г., с който „Корект Фарм“ЕООД /цедент/ е прехвърлило на „Перфето консултинг“ ООД /цесионер/ свое вземане към „ТЦ-ИМЕ“АД и исковата молба е върната, а „КТБ“/н/ е осъдена да заплати държавна такса в размер на 25 254.73лв. В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението, включително и в частта за осъждане на банката да заплати държавна такса. Поддържа се, че към датата на предявяване на иска не е било налице искане за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.60б ЗБН, посочената норма е била действащо право, даващо възможност синдикът да предяви иска. Поддържа се, че и към датата на подаване на въззивната жалба определението за допускане до разглеждане на делото пред Конституционния съд не е било постановено, поради което, както към датата на подаване на исковата молба, така и към датата на депозиране на въззивната жалба, синдикът не е могъл да знае, че нормата, на която се основава правото му на иск, ще бъде обявена за противоконституционна. Акцентира се, че да се присъди държавна такса в тежест на ищеца при тези обстоятелства означава да се придадат последици на обявените за противоконституционни разпоредби, за което няма законово основание. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК (с обосновка за „отсъствие на задължителна практика на ВКС по тълкуването на непълната, неясна правна уредба и преодоляване на недостатъците й“) по въпроса „Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото въз основа на обявена противоконституционност на правна норма, за което вина няма ищецът, т.е. не е причина за неоснователно завеждане на делото?“ както и поради очевидна неправилност. Очевидната неправилност е обоснована с позоваване на очертаната в определението по гр.д.№ 2468/2018г. на 3 г.о. на ВКС характеристика на този квалифициран порок, а наличието му в конкретния случай се обосновава с твърдението, че очевидната неправилност на съдебния акт е налице, предвид приетата недопустимост на осъдителен иск, какъвто е допустим по чл.124,ал.1 ГПК. В писмени отговори „Перфето Консултинг“ ЕООД и „Корект Фарм“ЕООД/н/ чрез синдика оспорват основателността на жалбата и наличието на предпоставките за допускане на обжалването. Претендират заплащане на разноски. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е констатирала, че в хода на съдебното производство, след постановяване на първоинстанционното решение, с което искът, предявен от „КТБ“АД/н/ чрез синдика с правно основание чл.60б,ал.1 ЗБН е бил отхвърлен, с решение № 8 от 27.05.2021г. по конституционно дело 9/2020г. е обявена за противоконституционна разпоредбата, на която е основано правото на иск. Позовала се е и на решението по конституционно дело № 5/2019г. за неприложимост на противоконституционнен закон по отношение на заварени, неприключили правоотношения, предмет на висящи съдебни производства. Подробно е обосновано, че към завареното в настоящата хипотеза съдебно производство не следва да намери приложение обявената за противоконституционна разпоредба, тъй като не е част от обективното действащо право, т.е. липсва законова разпоредба, овластяваща ищеца да упражни потестативното право по чл.60б ЗБН. При извода за недопустимост на иска съдът е счел, че на основание чл.60б, ал.4 ЗБН държавната такса за въззивното производство в размер на 25 254.73лв. следва да се събере от масата на несъстоятелността на „КТБ“АД/н/. Искането за допускане на обжалването не следва да бъде уважено: Изводът на въззивната инстанция за недопустимост на предявения с правно основание чл.60б ЗБН съответства на трайноустановената практика на касационната инстанция, че обявяването на противоконституционността на правните норми на чл.60а и чл.60б ЗБН рефлектира върху правото на иск и на допустимостта на висящото исково производство. Тези изводи са аргументирани с регламентираното в чл.151,ал.2,изр.трето Конституцията правило за действието на решението за обявена противоконституционност занапред, на тълкуването, дадено в решенията на КС по конституционно дело № 25/1995г. и по конституционно дело № 5/2019г. Поради това необосновано е искането за допускане на обжалването в хипотезата на очевидна неправилност. Обосноваването на директното основание на осъществяване на касационен контрол е задължение на страната и не подлежи на служебна проверка от съда, а както се посочи, релевантни съображения не са изложени. Квалифицирана форма на неправилност „очевидната неправилност” по смисъла на чл.280, ал.2, предложение трето ГПК, като основание за селекция и достъп до касационно обжалване, се обуславя от съществуване на такова видимо тежко нарушение на закона, което може да бъде констатирано без необходимост от извършване на присъщия за касационната инстанция същински касационен контрол - анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Такова видимо тежко нарушение на закона в настоящата хипотеза не се констатира. Въззивната инстанция е дала отговор, че предявеният от ищеца иск с конкретно правно основание (чл.60б, ал.1 ЗБН) е недопустим, предвид обявяването за противоконституционна на разпоредбата, от която ищецът извежда претендираното право - извод, който както се посочи е в синхрон със съдебната практика, а очевидно неправилен ще бъде само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, приложена е несъществуваща или отменена правна норма, не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на формалната логика. Във всички останали случаи неправилността на обжалваното въззивно решение при разрешаване на конкретния правен спор, не обосновава наличие за „очевидна неправилност” и допускането на касационно обжалване е обусловено от формалните предпоставки, очертани в ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, които както се посочи не са налице. В синхрон с практиката на ВКС е и становището на въззивната инстанция, формирано в резултат на констатацията, че ищецът не разполага с право на иск по чл.60б ЗБН за приложение на разпоредбата на чл.60б, ал.4 ЗБН, съгласно която, в производството по обжалване не се събира предварително държавна такса от синдика, временния синдик или фонда. Ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността. Отсъства въведената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, което обуславя неоснователността на искането за допускане на обжалването по поставения въпрос. Разпоредбата на чл.60б, ал.4 ЗБН не е непълна или неясна, за да е налице необходимост от „преодоляване на недостатъците й”, както счита касаторът. Едновременно с това, предвид аналогичната правна уредба на чл.60б, ал.4 и на чл.60б, ал.2 ЗБН (ако искът бъде отхвърлен държавната такса се събира от масата на несъстоятелността), приложение намира разрешението относно дължимостта на държавна такса от ищеца при прекратяване на производството по искове с правно основание чл.60а ЗБН - решенията по чл.290 ГПК, постановени по т.д.№ 613/2020г. на 1 т.о на ВКС, по т.д.№ 1186/2021г. на 1 т.о. на ВКС, по т.д.№ 571/21 на 1 т.о. на ВКС. Съгласно така формираната практика не само решаването на спора по същество (отхвърляне на иска, предявен от синдика на несъстоятелната банка), но и приключването на делото без акт по същество поради прекратяване на производството, има за последица държавната такса, от чието заплащане банката в несъстоятелност е освободена единствено от предварително заплащане, да бъде заплатена от масата на несъстоятелността. Тезата на касатора, че той няма вина за прекратяване на производството по делото, е ирелевантна по отношение на задължението за заплащане на държавна такса съгласно общите процесуалноправни норми, а специалният закон ЗБН не съдържа разпоредба, която да освобождава ищеца от задължението за държавна такса при прекратяване на производството по делото по искове за недействителност на сделки, извършени от трети лица както и по искове за връщане на получено имущество. Дали касаторът е разполагал с право на иск към момента на предявяването му, дал ли е повод за завеждането на делото, са факти относими към отговорността му за разноски по отношение на насрещната страна и не са от значение за задължението за плащане на държавна такса. Насрещните страни претендират разноски, но доказателства за извършването им не са представени, нито са цитирани като приложение към отговорите по чл.287,ал.1 ГПК. На основание чл.77 ГПК във вр. с чл.60б,ал.4 ЗБН несъбраната предварителна държавна такса, дължима на основание чл.18,ал.2,т.1 от Тарифата в размер на 30лв. следва да се събере от масата на несъстоятелността на „КТБ”АД /н/. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.