Определение № 1184 от 23.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 613/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Татянова К., чрез процесуалния й пълномощник – адв. Д., срещу въззивното решение № 545/24.11.2025г., постановено по в.гр.д. №537/2025г. на Окръжен съд – Велико Търново, в частта му, с която е потвърдено решение № 503/27.03.2025 г. по гр.д. № 1532/2024 г. на Районен съд – Велико Търново, поправено с решение № 504/27.03.2025 г., с което е отхвърлен искът на касаторката срещу „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 18.11.2023г. пътно-транспортно произшествие за разликата над присъдения размер от 4000 лв. до пълния предявен размер от 7000 лева. Касаторката поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. В жалбата се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, като е определил занижено по размер обезщетение за неимуществени вреди. Касационната жалбоподателка счита, че съдът не е изпълнил процесуалните си задължения да обсъди всички доказателства по делото и не е оценил съответно претърпените травми, особено интензивния характер на страданията й през първия месец и остатъчната тревожност от пътуване с автомобил. По подробно изложените доводи се претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, отмяната му и уважаване на иска изцяло. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като се поставят следните въпроси: 1. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят и как се оценяват и съобразяват при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?“; 2. „Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания от ищцата и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?“; 3. „Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфични факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС 4/68г.?“, като по първите три въпроса се сочи и противоречие с решение по т.д. № 486/2012г.,2 т.о., решение по т.д. №2998/2013г., 1 т.о., решение по т.д. №1948/2013г., 2 т.о.; 4. „Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е позоваване на част от задължителните критерии, без да са преценени в тяхната съвкупност и значимост?“, по който се сочи противоречие с решение по т.д. №486/2012г., 2 т.о., решение по т.д. №2998/2013г., 1 т.о., решение по т.д. №1948/2013г., 2 т.о.; 5. „За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС 4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно в тяхната съвкупност с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите?“, по който се поддържа противоречие с решение по т.д. №1015/2011г. на 2 т.о.; 6. „Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно параграф 27 ПЗР на КЗ и обществено – икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2023г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива, присъждани за събития години преди това и след това?“; 7. „Нарушен ли е принципът на справедливост при формалното сочене от съда за съобразяване с лимита и икономическите условия при определяне на обезщетения, но реално липсва такова съобразяване с определяне на много по-нисък размер на обезщетение от определени такива за напълно аналогични случаи, но при лимит, много по-нисък от процесния и при наличие единствено на положителни факти и обстоятелства и липса на каквито и да е негативни такива, обосноваващи занижен размер?, по който въпрос се сочи противоречие с ППВС 4/68г., решение по т.д. №2989/2011г., 2 т.о. на ВКС, решение по т.д. № 795/2008г., 2 т.о. на ВКС, решение по т.д. №1154/2013г., 2 т.о. на ВКС, решение по т.д. №3040/2014г., 2 т.о. на ВКС, решение по т.д. №916/2011г., 1 т.о. на ВКС, решение по т.д. №486/2012г., 2 т.о. на ВКС и дело № 510/2008г. на Първо н.о. на ВКС. Ответникът по касационната жалба – „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор от 12.02.2026г., като счита, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на решението и претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са безспорни обстоятелствата относно настъпилото ПТП по вина на водача на лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС], в който ищцата е пътувала и наличието на застрахователно правоотношение с ответника. Окръжният съд е счел, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила телесни увреждания – мозъчно сътресение, без открита черепно - мозъчна травма, протекло със зашеметяване, главоболие, световъртеж и дезориентация, при липса на данни за загуба на съзнание. Приел е, че й е причинена лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Изтъкнал е, че описаните увреждания са наложили хоспитализация на ищцата в лечебно заведение за период от три дни, като след изписването от болницата й е назначена медикаментозна терапия. Съдът е изложил, че от показанията на св. Т. К. Т. /леля на ищцата/ и К. И. К. / баба на пострадалата/, се установява, че вследствие на настъпилото ПТП ищцата изпитвала силен стрес и страх от коли, като и към момента на разпита им се притеснявала да пътува с автомобил. Въззивният съд е приел от кредитираното заключение на СМЕ, че с оглед претърпените травматични увреждания са възможни преходни главоболия с поносим интензитет до около 2 месеца, като за период от около 15 дни през възстановителния период ищцата е имала нужда от помощ за извършване на обичайните дейности като ставане, вървене, хранене и т.н.. Въззивният съд, като е съобразил характера на телесните увреждания, причинените болки, страдания, преживения психически стрес, младата възраст на пострадалата /16 години/, както и конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване на ПТП - 2023 г. и предвидените застрахователни лимити, е приел, че справедливото обезщетение възлиза на сумата от 4000 лв., присъдена от първоинстанционния съд и е потвърдил решението му. Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения: Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в тълкувателното решение, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като съдът може само да го конкретизира и доуточни, но не и да го изведе от изложението към касационната жалба. Поставените от касационната жалбоподателка въпроси са взаимосвързани и са относно критериите и начина на определяне на справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД, като са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и удовлетворяват общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е и допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като постановеното решение в обжалваната му част следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка дали при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е съобразена задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС № 4/1968г., както и съдебната практика на ВКС, включително и посочените от касаторката решения. С оглед горното следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния обобщен и уточнен, въз основа на поставените от касаторката, въпрос: „За приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди“. Останалите доводи по жалбата съставляват оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от страна на въззивния съд по чл. 281, т. 3 ГПК и по тях съдът ще се произнесе с решението по чл. 290 ГПК. Касационната жалбоподателка е освободена от заплащането на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал.2 ГПК с определение №1293/18.06.2024г. по гр.д.№1532/2024г. на първоинстанционния съд, поради което делото следва да се докладва на Председателя на Първо търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба. Воден от горното, Върховният касационен съд, Първо търговско отделение