Определение № 50422 от 11.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2034/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Кю Кемикалс“ЕООД срещу определение № 16/18.01.2022г. по в.ч.т.д. № 392/2021 г. на АС-Велико Търново, с което е отменено определение от 05.10.2021г. по т.д. № 413/2020г. на ОС-Русе за приемане за съвместно разглеждане на насрещен осъдителен иск на частния касатор срещу „Вербецайхен“АГ за сумата от 2000лв. – частичен от 6 609 702 лв. – обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за продажба на 30 000 000 маски и за оставяне без уважение на възражение за неподсъдност на насрещния иск поради липса на международна компетентност на българския съд да разглежда такъв иск срещу дружество със седалище във Федерална Република Германия и вместо него е постановил прекратяване на производството по т.д. № 413/2020г. на ОС-Русе в частта относно насрещния осъдителен иск. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправлиност на обжалваното въззивно определение. Счита, че е налице хипотеза на подсъдност на предявения насрещен иск на българския съд, пред който е предявен главният иск. Иска се отмяна на обжалваното определение и потвърждаване на определението на ОС-Русе. В отговора на частната жалба ответникът „Вербецайхен“АГ оспорва допустимостта и основателността на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира следното: Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но е насочена срещу неподлежащ на обжалване акт на въззивния съд, поради което е процесуално недопустима. Спорът по ч.т.д. № 392/2021 г. на АС-Велико Търново касае само предявения насрещен иск, чиято цена е в размер на 2 000лв. За достъпа до касационно обжалване по този спор важи ограничението по чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Насрещият иск е бил предявен като частичен, като съобразно указанията по ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС предмет на делото по този иск е само въведената с нарсещната искова молба част от вземането, за която се иска осъждане на насрещната страна, а не цялото вземане, вкл. и непредявената с насрещната искова молба негова част. Така определената цена на иска е под изискуемия праг за достъп въобще до касационно обжалване по чл.280, ал.3, т.1 ГПК от 5000 лв. Гореизложеното налага извод за недопустимост на частната касационна жалба на осн. чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Водим от което, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение