Определение № 14 от 09.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2016 г.

ВКСIII гражданско отделение09.01.2018 г.

Диспозитив

ДОПЪЛВА решение № 43 от 04.09.2017 г. по гр.д. № 3143/2016 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта му за разноските като ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], да заплатят на адвокат М. Ц. З. от АК-С., като пълномощник на В. П. В. от [населено място], адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на сумата от 900/деветстотин/ лева. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 10445/02.10.2017 г. от адв. М. Ц. З. АК-С., като пълномощник на касаторката В. П. В. от [населено място], в която се сочи, че с постановеното по делото решение № 43 от 04.09.2017 г. по реда на чл. 290 ГПК, съдът неправилно е приел, че няма данни пред касационната инстанция да са направени разноски, изразяващи се в заплатено от ищцата-касатор адвокатско възнаграждение, поради което такива не се присъждат, тъй като с касационната жалба по делото е представено адвокатско пълномощно, в което изрично е записано, че се оказва правна помощ на основание чл. 38 ЗАдв. Представен е списък на направените разноски за касационното производство по чл. 80 ГПК и в съдебно заседание от 27.03.2017 г. по делото изрично е направено искане за присъждане на направените разноски. Молителят претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата-касатор. Ответникът по молбата [фирма] [населено място], в писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК изразява становище за нейната неоснователност. Ответникът по молбата [фирма] [населено място] не е изразил становище по нея в писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК. Ответникът по молбата и трето лице помагач д-р М. Е. А. от [населено място], в писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК, е изразил становище за нейната неоснователност. Ответникът по молбата и трето лице помагач [фирма] [населено място], не е изразил становище по нея в писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, доводите в молбата и становищата на страните, намира следното: С решение № 43 от 04.09.2017 г. по гр.д. № 3143/2016 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е отменено решение № 368/26.02.2016 г., постановено по в.гр.д. №1379/2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 8-ми състав в частта, с която са отхвърлени исковете, предявени от В. П. В. срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД, за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на детето й, вследствие неправилно диагностициране и лечение, до размер на 40 000 лв. и в частта за разноските и [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], са осъдени солидарно да заплатят на В. П. В., на основание чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД, сума в размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на детето й, вследствие неправилно диагностициране и лечение, ведно със законната лихва, считано от 02.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумата по главницата. На ищцата са присъдени разноски за първа и въззивна инстанции, като за касационната инстанция не са й присъдени такива, тъй като съставът на ВКС е приел, че няма данни за заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение. Молбата е депозирана в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК като процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, е изпълнена. Разгледана по същество, молбата е основателна. С депозиране на касационната жалба адв. М. З. като пълномощник на ищцата-касатор В. В. е направила искане на присъждане на разноски в т.ч. и тези за касационното производство като е представила пълномощно от 14.04.2016 г., подписано от касаторката, в което е отразено, че процесуалното представителство се извършва на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Представен е списък на разноските по чл. 80 ГПК за касационното производство – 1 000 лв. адвокатско възнаграждение и 30 лв. държавна такса, като в съдебно заседание на 27.03.2017 г. адв. З. изрично е поискала присъждане на направените разноски, съгласно приложения списък на разноските по чл. 80 ГПК. В производството по чл. 248 ГПК съдът може да измени или допълни постановения съдебен акт в частта за разноските при установяване на неправилно изчисляване на направените разноски или пропуск да се присъдят такива. За присъждането на разноски за касационното производство е необходимо по делото да бъде надлежно установено, че същите са уговорени между страните, както и че са реално извършени, а в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде установено, че оказаната правна помощ е безплатна на някое от предвидените в същия закон основания – чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Удостоверяването на тези обстоятелства се извършва с договора, сключен между клиент и адвокат. В случая пред касационната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие от 14.04.2016 г. за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение като съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предмет на разглеждане пред касационната инстанция е въззивното решение в частта по иска с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 лв. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата/ДВ, бр. 84 от 2016 г./ с оглед материалния интерес, съотносим с цената на иска – предмет на касационно обжалване, а именно – 50 000 лв., като в случая искът е уважен за сумата от 40 000 лв. и отхвърлен за 10 000 лв., поради което размерът на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, възлиза на сумата от 900 лв. В случая правната защита по делото се изразява в изготвяне на касационна жалба, на изложение за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и процесуално представителство с явяване в съдебното заседание и изготвяне на писмена защита, поради което ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на адв. З. посоченото адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, налице са условията на чл. 248, ал. 3 ГПК за допълване на постановеното решение в частта му за съдебните разноски, направени в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

15