Определение № 50213 от 26.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1598/2022 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалния представител инспектор П. против въззивно решение № 8 от 24.01.2022г. по в.гр.д. № 240 по описа за 2021г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 260086 от 14.04.2021г. по гр.д. № 120/2020г. на ОС Плевен като са отхвърлени предявените от нея искове с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество в общ размер на 68 057.57лв. от притежанието съответно на Ж. В. Ц. /на стойност 45 427.76лв./ и от К. Г. М. /на стойност 22 629.81лв./ Присъдени са държавна такса и разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е преценил предявения иск за неоснователен в обжалваната от Комисията част, приемайки че предмет на отнемане може да бъде само наличното към края на проверявания период имущество, което съществува в патримониума на проверяваните лица. Получените суми, които не са налични в патримониума на ответниците в края на проверявания период нито подлежат на отнемане, нито са релевантни чрез включването им в имуществото на ответниците при определяне на размера на несъответствието, по смисъла на §1, т.3 ЗПКОНПИ. Касае се за суми, които само са „преминали“, т.е. са били разходвани, без да е доказано да са вложени, „трансформирани“ в друго подлежащо на отнемане имущество. След като паричните средства /в случая получените от Ж. В. Ц. и от К. Г. М. парични преводи чрез системите за международни парични преводи, в размер на 16 166.57лв./ не са налични в края на проверявания период, те не могат да се отнемат. Тежестта на доказване за наличието на сумите е на Комисията. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът оспорва тези изводи и като се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК поставя следните въпроси: 1. Представлява ли „имущество“, по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ, респ.§1,т.1 от ДР на ЗОПДНПИ/отм./ и участват ли при определяне на размера на несъответствието, съгласно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето към края на проверявания период?, 2. Следва ли ответника да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето към края на проверявания период и не е установено преобразуването им в други имущество? Срещу подадената касационна жалба са постъпили кратки отговори от Ж. В. Ц., чрез процесуалния представител адвокат А. и от К. Г. М., с които изразяват становището си за нейната неоснователност. С определение № 50332 от 4.10.2022г. производството по делото беше спряно до постановяване на тълкувателно решене по т.д.№ 4/2021г.на ОСГК на ВКС. Към настоящият момент същото е постановено, което налага възобновяване на производството и произнасяне по допустимостта на подадената касационна жалба. Поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на спора, доколкото са свързани с решаващият извод на съда, че от получените от ответниците парични преводи, неналичната сума от 16 166.57лв. не подлежи на отнемане, а без нея установеното от съда несъответствие е в размер на 142 702.14лв., което е под изискуемият праг от 150 000лв. Тези въпроси обаче са разрешени от въззивният съд в съотевтствие с уеднаквената със тълкувателно решене № 4 от 18.05.2023г. по т.д.№ 4/2021г. на ОСГК на ВКС съдебна практика. Със същото беше прието следното: „Не представляват „имущество“, по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“/т.1/ и т.2: „Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в потримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество“/т.2/. Съобразно така даденото тълкуване касационно обжалване не може да бъде допуснато, защото не е налице специалното основание за допустимост, на което касаторът се позовава по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото въззивният съд е постановен в съответствие, а не в противоречие със съдебната практика по поставените въпроси. Както е обяснено в мотивите на посоченото тълкувателно решене № 4 от 18.05.2023г. - с изтеглянето на суми и изразходването им, вземанията се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на ответниците. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в блрой и вземанията, когато такива са възникнали в резултат на извършени преводи. За да подлежат на отнемане, те следва да се налични в края на проверявания период. „Имуществото, което подлежи на отнемане и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да се разделят за да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането“. „Преминаването на суми по сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния размер“. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд