Определение № 1822 от 26.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 531/2023 г.
ВКСIII гражданско отделение26.06.2023 г.докладчик Маргарита Георгиева
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 275 от 01.12.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 337/2022 г. по описа на Окръжен съд – Враца в обжалваната му част. УКАЗВА на касатора - Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от областен управител на област с административен център – [населено място], че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметка на Върховния касационен съд на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи платежния документ по делото. В противен случай, касационната жалба ще бъде върната и производството по делото ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от областния управител на област Враца, упълномощен от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрк. Г. З., срещу въззивно решение № 275/01.12.2022 г. по възз. гр. д. № 337/2022 г. по описа на Окръжен съд – Враца, в частта, с която след частична отмяна на решение № 383/27.06.2022 г. по гр. д. № 867/2022 г. на Районен съд – Враца, е отхвърлен предявения от касатора против „Хубев“ ЕООД иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 550,93 лв. до предявения размер от 24 765,93 лв., представляваща обезщетение за ползването на недвижими имоти, собственост на държавата. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касатора сочи, че на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по следния въпрос: в случай че не разполага с доказателства за точното начало на периода на неоснователно обогатяване, може ли ищецът да посочи като начална друга дата от този период, която счита за достоверна. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата „Хубев“ ЕООД, представляван от адв. Х. П., в срока по чл. 287 ГПК е подал писмен отговор, в който излага доводи за липса на основания за допускане на касационния контрол, както и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: Въззивният съд е приел за установено, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1008.205.8.53, представляващ склад с площ от 77,78 кв. м, 3 бр. неоградени паркоместа, сграда с идентификатор 12259.1008.205.1 - хангар/депо/гараж с площ 91 кв.м, на един етаж, сграда с идентификатор 12259.1008.205.2 - складова база/склад с площ 57 кв.м, на един етаж и сграда с идентификатор 12259.1008.205.3 - складова база/склад с площ 72 кв.м, на един етаж, са частна държавна собственост, като за тях са съставени актове за държавна собственост №№ 3429/20.04.2017 г. и 2839/15.12.2010 г. При извършена на 14.12.2021 г. проверка на фактическото състояние на недвижим имот от комисия при Областна администрация Враца е установено, че ответното дружество ползва обект с идентификатор 12259.1008.205.8.53 и 3 бр. неоградени паркоместа – частна държавна собственост, като управителят заявил пред комисията, че използва помещението от 1998 г. Комисията установила също, че ответното дружество ползва и три други сгради, разположени в съседство - сгради с идентификатори 12259.1008.205.1, 12259.1008.205.2 и 12259.1008.205.3, като управителят заявил, че ползва сградите от 2017 г. В съставения протокол за проверката от 14.12.2021 г. е отразено изявлението на управителя на ответното дружество относно началния момент на ползването на имотите, но същият не е подписан от него. Имотите са иззети от ответника на 20.01.2022 г., като в протокола за фактическото изземване е отбелязано състоянието на сградите. Протоколът е подписан от С. Хубев – управител на „Хубев“ ЕООД. Установено е, че по договор за наем от 02.09.2016 г., сключен между ответното дружество и „Информационно обслужване“ АД - клон Враца, ответникът ползва и други недвижими имоти, находящи се в ПИ с идентификатор 12259.1008.205, вкл. бивша столова, помещения в гаража и част от паркинга. Въззивният съд е приел, че отразеното в протокола от 14.12.2021 г. на комисията при Областна администрация Враца изявление на управителя на ответното дружество относно началния момент на ползването на имотите не удостоверява изявление за наличие на неизгодни за ответника обстоятелства, тъй като документът не е подписан управителя. Записаното в протокола изявление се установява от показанията на изслушаните свидетели, но те са членове на комисията, извършила проверката и са служители на ищеца. Началният момент на държането без основание от страна на ответника не може да се установи и от датата на съставяне на акта за частна държавна собственост № 3429/20.04.2017 г., тъй като той не съдържа такива данни. С оглед на това е направен извод, че ползването на процесните имоти от страна на ответното дружество е доказано само в периода от 14.12.2021 г., когато комисията е установила, че ответникът ползва имотите до момента на тяхното изземване на 20.01.2022 г., когато управителят на дружеството е подписал протокола за предаване на имотите. За този период е налице обедняване на ищеца, изразяващо се в лишаването му от ползата, респ. събиране на доходи от процесните имоти, съизмеряващо се със средния пазарен наем за имотите и неоснователно обогатяване на дружеството, изразяващо се в спестяване на разходи, съизмеряващи със средния пазарен наем за същите имоти. Кредитирайки приетото по делото експертно заключение, съдът е приел, че за процесния период от 14.12.2021 г. до 20.01.2022 г. искът е основателен и доказан за сумата от 550,93 лв. и до този размер го е уважил. В останалата част - за разликата до предявения размер от 24 769,93 лв. – претенцията е отхвърлена като неоснователна. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Касационното обжалване следва да се допусне поради очевидна неправилност на въззивното решение, предвид пряко установимото от съдържанието на мотивите нарушаване на правилата на формалната логика и опита при преценката за правното значение на установените по делото факти и обстоятелства и направените въз основа на тях изводи, довели до явна необоснованост на съдебния акт. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение